Определение №260 от 16.6.2016 по гр. дело №1702/1702 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№260

гр. София, 16.06.2016 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 1702 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 449/10.12.2015г. постановено по гр.д. № 719/2015г. на Пернишки окръжен съд, с което е обезсилено решение № 107 от 08.07.2015г. по гр.д. № 764/2014г. на Радомирски районен съд, в частта му, с която е признато за установено по отношение на ответницата Ц. Д. Д., че към момента на влизането в сила на регулационния план на [населено място], [община], област П., одобрен със Заповед № 517/30.10.1989г., А. Г. Н., е собственик на 3 квадратни метра, заключени между буквите М-Л-Е-М, отразени на скицата на вещото лице Денка И. Н., които са били погрешно заснети като част от УПИ III-243, вместо както част от УПИ IV-44, както и в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен иска на А. Г. Н. срещу Ц. Д. Д. за установяване, че към момента на влизане в сила на регулационния план на [населено място], одобрен с горепосочената заповед, А. Г. Н. от [населено място], е собственик на площ от 12кв.м. по буквите А-Б-К-Г-А по заключението на вещото лице Д. Н. и вместо това производството по делото в тази част е прекратено, поради недопустимост на иска. П. решение е потвърдено в частта му, с която е отхвърлен иска за 85кв.м. /горницата над 15кв.м. до претендираните 100кв.м./.
Касационната жалба е подадена от ищеца А. Г. Н. от [населено място]. Поддържа се неправилност на решението. Като основание за достъп до касационен контрол са поставени няколко въпроса, които според касатора са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а някои от тях са решени в противоречие на практиката на ВКС.
С писмен отговор ответникът по касационната жалба Ц. Д. Д. оспорва същата като неоснователна, твърди, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира направените за касационното производство разноски в размер на 500лева.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Преди да пристъпи към преценка за основанията за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Производството е по чл.53, ал.2 З./в редакцията преди изменението в ДВ бр. 49/2014г./ за установяване на грешка в кадастралния план на [населено място], Р. община, Пернишка област, одобрен със Заповед № 517 от 30.10.1989г. на ОбНС-гр.Р., изразяваща се в погрешно заснемане на площ от около 100 кв.м. като част от УПИ III-243, вместо както част от УПИ IV-44. Установено е, че ищецът е собственик на УПИ IV-244, в кв. 34, с площ от 820кв.м., а ответницата Ц. Д. Д. е собственик на съседния имот УПИ III-243, в същия квартал, по плана на [населено място]. Ищецът твърди, че при изготвянето на одобрения през 1989г. кадастрален план е допусната явна фактическа грешка, като границата между двата имота е изместена и част от неговия имот с площ 100кв.м. е включена към имота на ответницата.
Приетата техническа експертиза сочи, че регулацията между двата имота по действащия регулационен план на селото, одобрен 1989г., е приложена на място, като регулационните сметки относно придаваемата площ от 15 кв.м. от УПИ IV-244 към УПИ III-243. са уредени, което е видно от приложения нотариален акт № 42, том I, рег. №, дело № 42 от 2001г. и оценителен протокол от 19.03.1999г.
В. съд е обезсилил първоинстанционното решение и прекратил производството по отношение на спорните 15 кв.м., като е изтъкнал, че след прилагане на регулацията на място са настъпили нови обстоятелства, а именно: с влязло в сила решение № 138 от 21.04.2011 г. по гр. д. № 198/2010 г. по описа на Пернишкия окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от А. Г. Н. против Ц. Д. Д., за признаване за установено, че А. Г. Н. е собственик на общо 15 кв. м., представляващи част от УПИ IV-244 в кв.34 по плана на [населено място], целият с площ от 820 кв. м., находящи се на граничната линия с УПИ III-243, представляващи придадени по регулация места. Съдът е изтъкнал, че това са същите две площи, а именно: А-Б-К-Г-А с площ от 12кв.м. и Л-М-Е-Л с площ от 3 кв.м., които са предмет на настоящия спор. Поради това е заключил, че е налице сила на пресъдено нещо за тези 15 кв.м. и ищецът няма интерес от водене на иск по чл. 53, ал.2 З./сега чл. 54, ал.2 З./, чиято цел е защита на материално право към отминал момент. За други части от имота на ответницата няма данни да е налице от грешка в кадастралната граница по плана от 1989г. и затова за горницата над 15кв.м. до 100 кв.м. по искът по чл. 53, ал.2 от З. е отхвърлен като неоснователен.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване съдът намира, че такива липсват.
Достъпът до касационен контрол е обусловен от произнасянето на въззивния съд по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая касаторът е формулирал правен въпрос: следва ли въззивният съд при преценката за правен интерес да прояви активност и да изясни неяснотата в твърденията на ищеца, включително чрез оставяне на исковата молба без движение. Въпросът не е обуславящ изхода на спора, доколкото съдът е прекратил производството не поради неяснота в твърденията на ищеца, а поради наличие на сила на пресъдено нещо по предходен спор за собственост относно същата част от имота на ищеца. Съгласно чл. 299 ГПК спорът, разрешен със сила на пресъдено нещо, не може да бъде пререшаван. Следва да се вземат предвид и разясненията относно съотношението между иска за собственост и иска по чл. 53, ал.2 /сега чл. 54, ал.2/ З., дадени в т.5 на Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК на ВКС, според които предметът на делата в установителната им част е идентичен, така че искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 З. /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 З., се поглъща от иска за собственост, поради което според особеностите на конкретния случай производството по него подлежи на прекратяване или съединяване за общо разглеждане в едно производство с иска за собственост. В настоящия случай при наличие на влязло в сила решение по установителен иск за собственост, образуваното по-късно производство по чл. 54, ал.2 З. подлежи на прекратяване, както е сторил Пернишки окръжен съд.
На второ място, касаторът, без да формулира правен въпрос, изтъква доводи, че решението противоречи на трайна и последователна практика на ВКС, свързана с допустимостта на иска по чл. 53, ал. 2 от З., според която е налице правен интерес когато грешката в кадастралната основа е от значение за регулационните предвиждания и има спор за собственост към минал момент. Представените съдебни решения нямат отношение към основанието за прекратяване на производството – чл. 299 ГПК.
Наведено е на последно място твърдение за противоречие на обжалваното решение с Тълкувателно решение № 3/1993г. на ОСГК на ВКС, без да е посочен правен въпрос и без да е мотивирано в какво се изразява това противоречие. При такова общо позоваване на тълкувателен акт, без извеждане на правен въпрос, касационно обжалване не може да бъде допуснато.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответницата Ц. Д. Д. следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 500лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 449 от 10.12.2015г. постановено по гр.д. № 719/2015 г. на Пернишкия окръжен съд по касационна жалба на А. Г. Н..
ОСЪЖДА А. Г. Н., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], вх.Д, ап.80 да заплати на Ц. Д. Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 500 /петстотин/ лева разноски по делото.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар