О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
София, 17.05.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3647 /2017 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 3871/14.06.2017 година на К. Н. И., С. Л. В. и Н. Л. С., заявена през процесуалния им представител адв. Н. Ж. АК- В. срещу въззивно Решение Nо 117 от 05. 05. 2017 година по гр. възз.д. Nо 609/2016 година на ОС-Добрич.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, при повторно разглеждане на спора след отменително решение на ВКС, е потвърдил Решение Nо 157 от 13. 11. 2014 година по гр. д. Nо 35/2013 година на РС-Балчик и допълнително Решение Nо 51 от 30. 03. 2015 година по същото дело , с което е отхвърлено искането за прогласяване недействителността на Декларация на Н. И. от 20.10.1987 година за уреждане на регулачни сметки, както и по отношение на отхвърления иск за собственост на 700 кв.м.
За да потвърди решението на правата инстанция, в предметния обхват на отменителното решение, въззивният съд е приел за недоказано твърдението на ищците, че не са реализирани фактите, отразени в процесната декларация, поради което и не може да се приеме, че има неуредени сметки по регулация на спорните 700 кв.м., придадени към имота на ответника П. К..
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила по събиране на доказателства относно правно-релевантните за спора факти, тяхната обективна и всестранна преценка, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, чл.1, т.1 ГПК (редакция до изм.с ДВ. бр.86/2017 год.) се поддържа с довод, че по въпросите: относно задължението на съд за изследване и преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност , която предвижда при противоречиви свидетелски показания, съдът да обоснове защо дава вяра на едни, а не кредитира други, за задължението на съда при установяване на правно-релевантните факти да прецени всички доказателства по делото и възможността да приеме за установен факт, който не е подкрепен от доказателствата по делото, за предметната рамка на въззивното обжалване след връщане на делото за ново разглеждане от втората инстанция, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните решения по чл. 290 ГПК- Р No 159/22.02.2016 год. по т.д. No 1871/2014 год. на ВКС- II т.о. Р No 381/21.03.2012 год. по гр.д. No 756/2010 год. на ВКС- I г.о.; Р No 24 /20.01.2010 год. по гр.д. No 4744/ 2008 год. на ВКС- I г.о. ; Р No 217/ 09.06.2011 год. по гр.д. No 761/2010 год. на ВКС- IV г. и др. решения , ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от защитата на ответника по касация
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК/ ред. до изм. ДВ. бр.86/2017 год./ ,намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение по предявени при условията на евентуалност искове за собственост, поради което се явява процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи за наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК в редакция до изменението с ДВ. бр.86/2017 година, настоящият състав намира, че такива не са налице и искането за допускане на касационното обжалване не може да бъде уважено.
Изведените от касаторите правни въпроси не могат да бъдат квалифицирани като такива по см. на чл. 280 ал.1 ГПК. В разясненията, дадени с т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС се приема, че „правният въпрос“ следа да е обусловил изхода на правния спор- т.е. касае се до приложена от решаващия съд правна норма, процесуална или материално-правна, на която пряко се базират крайните изводи на съда относно основателността респ. неоснователността на търсената защита на конкретно субективно материално право. Задължението на съд да изследване и за преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, необходимостта при събрани противоречиви свидетелски показания, съдът да обоснове защо дава вяра на едни , а не кредитира други, за задължението на съда при установяване на правно-релевантните факти да прецени всички доказателства по делото и възможността да приеме за установен факт , който не е подкрепен от доказателствата по делото, за правилното определяне предметната рамка на въззивното обжалване след връщане на делото за ново разглеждане от втората инстанция, съставляват общи процесуални правила. Тези правила са установени от законодателя като гаранция за правилното вземане на решение по всеки един конкретен правен спор, затова тяхното несъблюдаване във всеки един случай би довел до незаконосъобразен съдебен акт и съставлява нарушение на процесуални закон, което нарушение от своя страна може да обуслови само извод за наличие на основания за отмяна на обжалваното решение , но само ако касатора преди това е установил наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК / редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 година / за допускане на касационно обжалване . Доводите за допуснати нарушение на процесуалните правила засягат въпроса за законосъобразността на съдебния акт , но не могат да бъдат едновременно и основания за допускане на касационно обжалване.
Доколкото в рамките на спора пред въззивния съд, очертан от отменителното решение на ВКС, съдът е изложим свои мотиви , свързани с преценка на доказателствата , не може да се обоснове като основателен довод за несъблюдаване на задължителните разяснения по ТР 1/2013 година на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното обжалване и правомощията на съда и цитираната в същата насока многобройна практика на ВКС.
По изложените съображения , Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 3871/14.06.2017 година, заявена от К. Н. И., С. Л. В. и Н. Л. С., чрез процесуалния им представител адв. Н. Ж. АК- В. срещу въззивно Решение Nо 117 от 05. 05. 2017 година по гр. възз.д. Nо 609/2016 година на ОС-Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :