5
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
гр. София, 18.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 3484/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК в редакция преди изменението ДВ бр.86/2017г.
Подадена е касационна жалба вх.№ 6285 от 29.06.2017г. от [фирма] против въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 361 от 05.05.2017г. по въззивно гражданско дело № 79/2017г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр. 86/2017г. предвид предмета на делото – установителен иск за собственост и е процесуално допустима.
Ответникът Д. И. Г. е подал писмен отговор чрез процесуалните представители адв. Г.М. и С.С., в който се изразява становище, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като няма противоречие между мотивите на съда в обжалваното решение и посочената от касатора съдебна практика на ВКС.
С обжалваното решение Бургаският апелативен съд е потвърдил решението на Бургаския окръжен съд № 510 от 08.12.2016 г., постановено по гр.д.№ 1897/2015г. , с което е уважен предявеният от Д. И. Г. против [фирма] иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК за установяване, че ищецът е собственик на самостоятелени обекти с
идентификатор №51500.506.100.2.4 и № 51500.506.100.9 по КК и КР, одобрени със Заповед №РД-18-46/18.08.2006 г. на изпълнителния директор Агенцията по кадастъра, в сграда 2, разположена в поземлен имот № 51500.506.100с , намиращ се в [населено място], Бургаска област.
Апелативният съд е приел, че ищецът по делото Д. И. Г. владее процесните имоти въз основа на предварителен договор за продажба, сключен [фирма] на 29.03.2005г. По-късно, на 15.05.2010 г. между продавача по предварителния договор и [фирма]“ е сключен договор за банков кредит, задълженията по който не са изпълнени от кредитополучателя, поради което въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и издаден изпълнителен лист по ч. гр.д.№ 632/2014г. на Несебърския районен съд е образувано изпълнително дело № 30/2012г. на съдебния изпълнител при Несебърския районен съд. С постановление на държавния съдебен изпълнител от 16.12.2014г. имотът е възложен на [фирма], който е участвал в публичната продан като наддавач. Правните изводи на въззивния съд са, че ищецът Д. И. Г. е владял имотите от 2005г. до отстраняването му от държавния съдебен изпълнител на 23.10.2015 год., когато е извършен въвод в имота, повече от десет години. Изпълнителните действия, предприети по искане ответника по делото [фирма], в качеството му на взискател по изпълнително дело №30/2012 год. в хода на принудителното изпълнение, не са довели нито до изгубване, нито до смущаване на фактическата власт, осъществявана от ищеца Д. И. Г. върху процесните имоти. Той не е страна по изпълнителното дело, а всички действия, предприети от взискателя за удовлетворяване на паричното му вземане са били насочени против длъжника. Апелативният съд е възприел мотивите на първата инстанция, че давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение спрямо длъжника, но не и срещу третото лице, което свои имотите по аргумент от чл.452 и чл.453 ГПК. По отношение на описа и оценката на процесните имоти е прието, че е проведено успешно оспорване верността на отразеното в протокола на държавния съдебен изпълнител от 20.07.2012 год. за извършен опис по чл. 484 ГПК и за момент на узнаване на изпълнителното производство апелативният съд е приел залепването на уведомление за извършване на въвод във владение на имотите като ищецът е предприел своевременно действия по чл.498, ал.2, предл.2 ГПК. От момента на установяването на фактическа власт върху процесните имоти – месец май 2005 год. до предявяване на иска е изтекъл десетгодишния срок за владение върху двата имота, поради което в полза на ищеца са настъпили материалноправните последици на чл.79, ал.1 ЗС.
По основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
Правните въпроси налице ли е правен интерес за позоваване на давност от лице, което се е намирало в имота към момента на въвода във владение след проведена публична продан и иск по чл. 79 ЗС иск за собственост ли е по смисъла на чл. 498 ал.2 ГПК не обуславят приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като не са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика на ВКС. С решение № 153 от 12.07.2013 г. по гр.д.№ 1317/2013г. на ВКС ІІ г.о. е прието, че публичната продан се ползва със стабилитет – иск за недействителността й може да се предявява само в случаите, изрично посочени от закона – чл. 496, ал.3 ГПК, но този стабилитет не важи за продажбата на чужд недвижим имот – действителният собственик може да защитава правата си при условията на чл. 496, ал.2, изр.2 ГПК. В разглеждания случай ищецът основава правото си на собственост на придобивна давност и с оглед на така заявеното основание на установителния иск за собственост, съдът е изследвал доказателствата от гледна точка на момента на смущаване на владението в хода на изпълнителното производство. Неприложимо за разрешаване на спора по настоящото дело е и решение № 365 от 22.10.2012г. по гр.д.№ 17/2012г. на ВКС, І г.о. , в което съдът се е произнесъл по въпросите дали публичната продан е оригинерен или деривативен придобивен способ, прави ли публичната продан на чужд имот добросъвестния купувач собственик и дали могат да бъдат противопоставени права на трети лица на последващ купувач на имота , когато те вече са противопоставени на взискателя и искът срещу взискателя е отхвърлен. Решение № 124 по гр.д.№ 905/ 2011 г. на ВКС, І г.о. разглежда въпроси за правното действие на възбраната и за конкуренцията на права на купувачи на един имот, изнесен на публична продан от различни съдебни изпълнители, какъвто спор по настоящото дело не е налице. Определение № 248 от 30.06.2014г. по ч. гр.д.№ 2677/2014г. на ВКС, ІІ г.о. е постановено в производство по чл. 288 ГПК, в което съдът се произнася по основанията за допускане на касационното обжалване без да разрешава спора по същество и то не представлява съдебна практика по чл. 280 ал.1 т.1 и 3 ГПК. Не са налице и предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, защото разпоредбата на чл. 498 ал.2 ГПК не предвижда ограничения за основанието на иска за собственост, с който може да се брани третото лице срещу въвода. Няма спор нито в правната теория нито в съдебната практика, че защитата на правото на собственост не е обусловено от правното основание, на което е придобита собствеността.
Правният въпрос дали може по спор за собственост съдът да се произнася по действителността на влязло в сила постановление за възлагане и да прави преценка за нарушение на закона при публичната продан не е обуславящ за делото. Съдът не е преценявал законосъобразността на действията на съдебния изпълнител при извършване публичната продан и не е правил изводи за нейната незаконосъобразност. Той е приел, че на купувача от публична продан са противопоставими правата на лицето, което е придобило собствеността на оригинерно основание, тъй като владението му не е било смутено нито с описа, нито в по-късен етап от изпълнителното производство до датата на въвода, когато придобивната давност по чл. 79 ал.1 ЗС вече е била изтекла.
Правният въпрос дали се прекъсва придобивната давност спрямо лице, което не е страна в изпълнителното производство ако това лице твърди да е владяло имота по време на целия изпълнителен процес, е обуславящ за делото, но е разрешен в съответствие с практиката на ВКС, включително и ТР 2/2015г. на ВКС, ОСГК ТК, на което се е позовал въззивния съд като е приел, че по време на изпълнителния процес не е прекъсвано владението за повече от шест месеца , което е основание за прекъсване на давността на основание чл. 81 ЗЗД , а изпълнителните действия прекъсват давността съгласно чл. 116 б.“в“ ЗЗД само по отношение на вземането на взискателя, но не и придобивната давност на трето лице, което не е страна в изпълнителното производство и срещу което не са насочени изпълнителни действия.
Правният въпрос дали следва владелецът да демонстрира намерение за владение ако по време на давностния срок имотът е станал собственост на друго лице също не е обуславящ, защото намерението на владелеца, който е установил владение на договорно основание /в случая предварителен договор за продажба, по който е платена изцяло договорената цена/ се предполага по смисъла на чл. 69 ЗС, а по правилото на чл. 154 ал.2 ГПК не подлежат на доказване фактите, за които съществува установена от закона презумпция – решение по гр.д.№ по гр. д. № 982/2010 г., на ВКС, І г.о.
Правният въпрос дали е следвало съдът да констатира, че давностният срок е текъл докато друго лице е собственик на имота като това лице трябва да е конституирано като необходим другар не е относим за делото, защото такова задължение съдът има само при задължително необходимо другарство / ТР 3/2016г. на ВКС, ОСГК/. Това другарство е налице когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона връзката между необходимите другари е до такава степен обща, че решението на съда следва да бъде еднакво спрямо всички и участието им в процеса е процесуална предпоставка за неговата допустимост. По предявен установителен иск за собственост пасивно легитимиран ответник по делото е само лицето, което оспорва правото на собственост на ищеца върху имота, предходните собственици не са задължителни другари и съдът не следи за конституирането им като страни по делото– решение № 221 от 5.06.2012 г. по гр. д. № 1190/2011 г., на ВКС I г. о..
Не е обуславящ за делото и правният въпрос дали сезонното владение на имота /само през летния сезон/ представлява изгубване на владението по смисъла на чл. 81 ЗС, защото по делото не са събрани доказателства за владение само през определен период от време. Съдът е изложил подробни мотиви във връзка с характеристиката на владелческите действия на ищеца като е приел, че владението е било постоянно и несмущавано и не е изгубвано от момента на установяването му от ищеца през 2005г.
С оглед на изложеното поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на ответника следва да се присъдят на основание чл. 78 ал.3 ГПК разноски за касационното производство в размер на заплатеното възнаграждение за един адвокат в размер на 4500 лв. /четири хиляди и петстотин лева/ , платени по договор за правна защита и съдействие на адв. С. от 07.08.2017г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 361 от 05.05.2017г. по въззивно гражданско дело № 79/2017г.
Осъжда [фирма] да заплати на Д. И. Г. сумата 4500 лв. /четири хиляди и петстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: