1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
София, 2.03. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1090 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. Дирекция/ОД/ на МВР,[населено място], представлявана от директора Г. Й. Д., чрез пълномощника гл. юрисконсулт А. С. С., против въззивно решение от 26.04.2010 г., постановено по в.гр.д. № 98/2010 г. на К. окръжен съд, с което като е потвърдено решение от 04.01.2010 г. на К. районен съд, постановено по гр.д. № 158/2009 г., е уважен предявеният от И. С. Л. от[населено място], срещу ОД на МВР-К., иск с правно основание чл. 358, ал. 1, т. 1, пр. 2 КТ, за отмяна на заповед № 131/13.01.2009 г., издадена от директора на ОД на МВР – К., с която на основание чл. 192, ал. 1, във връзка с чл. 188, т. 1, във връзка с чл. 187, т. 3, пр. 2 КТ, му е наложено дисциплинарно наказание „забележка”.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е уважен предявеният иск, съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Изведените въпроси са по приложението на чл. 193 КТ, във връзка с което обсъжда доказателствата по делото и излага твърдения, че разпоредбата е била спазена по отношение на наказаното лице. Направени са оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния и въззивния съд по приложението на чл. 147, т.1, пр. 2, чл. 180 ГПК, чл. 266 ГПК, като първоинстанционният съд е отказал да допусне до разпит свидетел, при наличие на хипотезата на чл. 147, т. 1, пр. 2 ГПК, а въззивният съд е отказал събирането на доказателства, мотивирайки се с преклузията на чл. 266 ГПК в нарушение на чл. 266, ал. 2, т. 2, пр. 2 ГПК, поискано е тълкуване на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал. 3 и ал. 5, чл. 12а, ал. 1 вр. с чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, на министъра на вътрешните работи. Представени са съдебни решения на ВКС и влезли в сила съдебни решения на въззивни съдилища по приложението на чл. 193 и чл. 195, ал. 1 КТ по гр.д. № 784/2001 г.; гр.д. № 1235/2002 г.; гр.д. № 3119/2008 г. на ВКС и гр.д. № 666/2004 г. на ОС-Ямбол; гр.д. № 333/2008 г. на ОС-Бургас; като за решения по гр.д. № 432/2008 г. на ОС-София и по гр.д. № 109/2008 г. на ОС-Русе липсват данни, че са влезли в законна сила, поради което не съставляват съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба, И. С. Л., не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата, както и по основанията за допускане до касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск по чл. 358, ал. 1, т. 1, пр. 2 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че работодателят не е доказал, че задълженията, неизпълнението на които е послужило за основание за налагане на дисциплинарното наказание „забележка”, влизат в длъжностната характеристика на работника.
Представеното от жалбоподателя изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, развито в няколко страници, съдържа оплаквания за неправилност на решението, без да са изведени правните въпроси от значение за изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, които да са разрешени в противоречие с представената съдебна практика и да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и процесуално естество, от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Изведените от касатора въпроси не са от значение за изхода на спора. Цитираните от касатора разпоредби на Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и ремаркетата, теглени от тях, на министъра на вътрешните работи, са конкретни по съдържание, но както той отбелязва общи по адресат. С вътрешни актове следва да се определя на кой служител какви задължения от тази Наредба се вменяват, а именно това обстоятелство според въззивния съд не е доказано от касатора, поради което е уважен и предявеният иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „забележка”. По същите съображения отказът на съда за събиране на исканите от касатора във въззивната жалба доказателства не е определил изхода на спора. Жалбоподателят е представил съдебна практика по приложението на чл. 193 КТ с оглед приетото от съда, че разпоредбата е изпълнена формално от работодателя, тъй като протоколът за изслушване на служителя от 12.01.2009 г. е бил изготвен предварително, като в него са цитирани ирелевантни обяснения, дадени от лицето през м. декември 2008 г., преди образуване на дисциплинарното производство за конкретните нарушения, за които му е наложено дисциплинарното наказание. Дали работодателят е изпълнил задължението си, преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника, или да приеме писмените му обяснения е въпрос на конкретна фактическа обстановка и в този смисъл въпросът спазена ли е разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ опира до съществото на спора. Дори обаче да се приеме, че работодателят е изпълнил това задължение, тъй като работникът е подписал протокола от 12.01.2009 г., нарушаването на чл. 193, ал. 1 КТ не е обусловило извода на съда за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание. Това е така, тъй като въззивният съд не се е позовал само на допуснато от работодателя нарушаване на процедурата по проведеното дисциплинарно производство, а е разгледал спора по същество. Обсъдил е визираните в заповедта нарушения, за които е наложено дисциплинарното наказание на ищеца, позовал се е на типовата длъжностна характеристика за длъжността, заемана от него – механик по технически контрол на МПС, анализирал е събраните по делото писмени и гласни доказателства, за да изясни какви са били задълженията на ищеца при регистрацията на МПС, обсъдени във връзка с цитираните в заповедта нарушени текстове от Наредба № І-45 ОТ 24.03.2000 г. на министъра на МВР. В настоящото производство съдът не може да навлиза във фактическите обстоятелства по делото и да проверява правилността на фактическите и правни съображения на съда, каквото искане се съдържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Както се посочи по-горе, изложението не съдържа изведен правен въпрос, обусловил изхода на спора, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, което е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол на заявените основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.04.2010 г., постановено по в.гр.д. № 98/2010 г. на К. окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 2574 от 20.05.2010 г. на О. дирекция на МВР[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: