О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260
София, 02.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 79/2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка на допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение №1645/22.10.2015 г.постановено по гр.д. №1904/2015 г. на Окръжен съд [населено място] по касационна жалба на [община] , чрез адв. В.Р. .
С обжалваното решение е потвърдено решението по гр.д. № 1721/2014 г., с което е признато за установено, че [община], дължи на Р. В. Р. по заповед за изпълнение , издадена по ч. гр.д. №1339/2014 г. сума в размер на 7 800 лв. , ведно със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.07.2014 г. и са присъдени разноски.
Ответникът по касационната жалба Р. В. Р. чрез адв. В. Т. изразява становище, че не са налице законовите предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, в писмен отговор по делото. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче комулативните изисквания, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.
В представеното по делото Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал три въпроса, които според него са от значение за изхода на делото и с въззивното решение са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото: 1.Трябва ли мотивите на въззивното решение да съдържат становище / произнасяне / на съда по всички заявени доводи във въззивната жалба и от какъв порок страда въззивното решение , когато с него съдът не се е произнесъл по направените възражения; 2. От кой момент възниква вземането за възнаграждение за процесуално представителство на адвоката; 3.Може ли ответникът , който е клиент по договор за правна защита и съдействие с адвокат да се брани с възраженията по чл. 90 ЗЗД по иск предявен от адвоката за заплащане на адвокатски хонорар, налице ли е възможност за клиента да се откаже да изпълни задължението докато не се изпълни поръчката и упълномощаването на втори адвокат представлява ли „де факто”прекратяване на правото на по- рано упълномощения адвокат да представлява страната.
Първият въпрос не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и с оглед на това не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1 ЗЗД./ т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС/.Същият на практика съставлява оплакване за допуснато процесуално нарушение ,в случай, че съдът не е отговорил на всички доводи във въззивната жалба, което оплакване може да бъде предмет на разглеждане в евентуално производство по чл. 290 ГПК, а не в настоящото производство, което е предварително.
Вторият въпрос няма отношение към настоящия казус , доколкото с процесния договор за правна помощ страните в съответствие със свободата на договаряне са уговорили срок, в който възнаграждението е следвало да бъде заплатено и този срок предхожда приключването на делото. В тази връзка посоченото решение №224/11.07.2011 г. по гр.д. №371/2010 г., ІV г.о. на ВКС , постановено по чл. 290 ГПК е неотносимо, доколкото разглежда случай, в който страните не са договорили срок за заплащане на възнаграждението.
Третият въпрос в първите му две части също няма отношение към казуса именно защото по процесния договор плащането на адвокатското възнаграждение не е било уговорено като дължимо към приключване на делото ,а по скоро авансово / договорът е сключен на 25.07.2011 г. , а възнаграждението е следвало да се изплати в срок до 02.08.2011 год., тоест в едноседмичен срок/. Изводът на въззивният съд , че упълномощаването на втори адвокат представлява „де факто”прекратяване на правото на по- рано упълномощения адвокат да представлява страната, е неправилен . Прекратяването на процесуалното представителство може да стане само по предвидения в ГПК ред /чл.35 ГПК/, а не с конклудентни действия, в това число и упълномощаване на нов адвокат. Следователно фактическо прекратяване на даденото вече пълномощно не може да има. Този извод на съда обаче не се отразява на изхода на делото.Следователно същият няма обуславящ характер.За пълнота следва да се отбележи, че по отношение на този въпрос не е изпълнено основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, на което касаторът се позовава, доколкото разпоредбата на чл.35 ГПК е ясна и не се налага нейното изрично тълкуване .
По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска . С оглед изхода на производството касаторът следва да заплати на ответника по касация направените в производството разноски в размер на 540 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1645/22.10.2015 г.,постановено по гр.д. №1904/2015 г. на Окръжен съд [населено място]
ОСЪЖДА ОБЩИНА Л. да заплати на Р. В. Р. от [населено място] направените в производството разноски в размер на 540 лв. адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: