О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
гр. София, 20.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 52/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Железопътен терминал Троян”ООД, гр.Троян срещу въззивно решение № 214 от 15.08.2018г., постановено по в.гр.д.№ 480/2017г. на Великотърновския апелативен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 329 от 10.12.2015г. по гр.д.№ 555/2014г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от “Деспред”АД против касатора иск с правна квалификация чл.54, ал.2 ЗКИР и вместо това е признал за установено, че “Деспред”АД е собственик към момента на изготвяне на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Троян през 2007г. и понастоящем на недвижим имот по акт за държавна собственост № 2118/16.03.1989г., подробно описан в решението, съгласно изготвената от вещото лице инж.Вълко Присадашки скица /л.696, том.3 от гр.д.№ 555/14г. на ОС-Ловеч/, неразделна част от решението, както и наличието на непълнота в кадастралната карта и регистри на гр.Троян, одобрени със заповед № РД-18-11/20.04.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, изразяваща се в ненанасянето на имота в тях.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че съгласно АДС № 2118/16.03.1989г. недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1350 кв.м., склад за дребни пратки с площ от 240 кв.м.-масивна конструкция, построен през 1972г., 1/2 ид.част от административна сграда с площ от 117 кв.м. –масивна конструкция, построена през 1947г. върху държавно дворно място, е предоставен на праводателя на ищеца СП ”Деспред”, гр.Троян. В протокол за оценка на имуществото на “Деспред”ЕООД, клон Ловеч към 31.03.1992г. и приложение № 1 към него са отразени дворно място гр.Троян с площ от 1350 кв.м., административна сграда с площ от 117 кв.м. и склад за дребни пратки с площ от 1350 кв.м. с посочена балансова стойност. Съгласно удостоверение от 1999г., издадено от Община Троян и скици, имотът, собственост на “Деспред”АД по посочения акт за държавна собственост, представлява дворно място с площ от 1350 кв.м., съставляващо имот в парцел ІІ, кв.193 по плана на гр.Троян при граници: улица, канавка, земеделска земя и други производствени сгради. На 20.03.2009г. “Деспред”АД е подало заявление за нанасяне на процесния имот заедно с построените в него сгради в КККР на гр.Троян, което не е сторено. С последващо заявление от 21.08.2013г. дружеството отново е поискало изменение на КККР чрез нанасяне на същия имот, по което е постановен отказ, тъй като заинтересованото лице Държавно предприятие”Национална компания “Железопътна инфраструктура” е отказало да подпише акта. В проекта за изменение имотът е обозначен с проектен идентификатор 73198.502.588 с площ от 953 кв.м., а сградите – с идентификатор 73198.502.588.1 с площ от 251 кв.м. и идентификатор 73198.502.588.2 с площ от 107 кв.м. Процесният имот, описан в акта за държавна собственост от 1989г., не е нанасян в кадастрални и регулационни планове и не е включен в урбанизираната територия на гр.Троян, а на изготвената от вещото лице инж. Минко Червенков комбинирана скица е нанесен с виолетова линия. След приспадане на 116 кв.м. (западната част от имота, за която искът е отхвърлен с влязло в сила решение № 105 от 14.05.2016г. по в.гр.д.№ 98/2016г. на АС-Велико Търново) от него остават 837 кв.м. На изготвената от вещото лице инж. Вълко Присадашки, неразделна част от обжалваното решение, имотът е заснет чрез извършени геодезически измервания на място и е нанесен с кафяв цвят, като западната му граница частично минава по синята пунктирана линия, с която е означен сервитутът на ж.п. линията. Процесният имот е представлявал част от поземлен имот с идентификатор 73198.502.369 с неизвестен собственик по одобрената през 2007г. кадастрална карта, а през 2014г. е заличен и включен в голямата си част в новосъздадения имот с идентификатор 73198.321.20. Ищцовото дружество е упражнявало фактическа власт върху имота до 2009г.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че оспорването на акта за държавна собственост и на издадените от Община Троян скици е недоказано и че описаният в акта имот е индивидуализиран в достатъчна степен чрез посочените в него граници, които могат да се определят въз основа на отразеното в акта. По площ, описание и граници имотът съответства на имота, отразен в издадените от общината скици и удостоверение, като разликите в площта на мястото и сградите не е основание да направи извод за липса на идентичност, тъй като несъответствието е незначително, а по правило недвижимият имот се индивидуализира чрез своите граници. В заключение е прието, че предявеният иск с правна квалификация чл.54, ал.2 ЗКИР е частично основателен, тъй като имотът е собственост на ищеца и не е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри, т.е. налице е непълнота на същите. Посочено е, че осъществяваната от ищеца фактическа власт върху имота до 2009г. изключва придобиването му по давност от ответника, за което същият се е снабдил с констативен нот.акт № 20/2014г. Изложени са и съпътстващи мотиви, че с оглед разграничаването на един поземлен имот от друг не е необходимо неговите граници да са материализирани чрез поставяне на ограда или други гранични знаци, да са нанесени в кадастрален и регулационен план или кадастрална карта, респ. че липсата на техническо отразяване на границите в действащите подробни устройствени планове и/или в кадастралната карта не прави имота негоден обект на правото на собственост и на претенция за защита на вещни права. Достатъчно е границите да са посочени в акт, които може да легитимира съответното лице като собственик по такъв начин, че да е възможно да се определят.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1. Намира ли приложение т.2 от ТР № 8/2014г. относно съсобствен имот; 2. Ако намира, то в случая може ли да се приеме, че са определяеми по смисъла на това решение границите, който в юридическия акт за собственост е отразен като реално обособен имот в съсобственост и съсобственика е посочен като граница от две страни; 3. Може ли да се приеме в този случай, че границите са определяеми по смисъла на т.2 от ТР № 8/2014г. ако скиците, удостоверението и акта за държавна собственост, на който се позовава въззивният съд в мотивите си са с противоречиво съдържание, установено от вещото лице и ако ищецът е правил опити два пъти да отразява процесния имот в КК и два пъти е посочвал различни граници; 4. Намира ли приложение т.2 от ТР № 8/2014г., когато става въпрос за имоти, които не са възстановени по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ или ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС; 5. Ако става въпрос за имоти, които не са предмет на реституция и не са възстановени по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ или ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, то без значение ли е фактът, че имотът, предмет на спора по иска с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, не е бил отразен в нито един план – т.е. налице е непълнота както в предходните планове, така и в КК; 6. При условие, че актът за държавна собственост № 2118/89г. само декларира права и не сочи придобивен способ, то не следва ли да се счита за оборена материалната му доказателствена сила като официален свидетелстващ документ при наличие на приложен по делото нотариален акт за покупко-продажба на същия имот, както и на други документи за собственост, отнасящи се до имота предмет на иска; 7. Дължи ли произнасяне в мотивите и в диспозитива на решението си съдът по искане, направено по реда на чл.193 ГПК при условие, че приема доказателствената сила на оспорен документ, а не зачита тази на други оспорени документи; 8. Незначителна ли е разлика в площта на имот от 513 кв.м., както приема в мотивите си въззивният съд – площта на процесния имот по АДС е 1350 кв.м., а в настоящия момент по постановеното решение е 837 кв.м. и задължително ли е площта на имот по иска за собственост да бъде посочена в диспозитива на решението – аналогична грешка с тази по отмененото решение; 9.Длъжен ли е съдът в мотивите на решението си да даде отговор на доводи и възражения на ответника, с които отрича правото на собственост на ищеца по иск за собственост и може ли да се приеме при колизия в съдържанието на документите за собственост на ищеца, че е осъществено пълно и главно доказване; 10. Ако да, то съдът не дължи ли мотиви на страните защо приема доказателствената сила на единия документ като такава чрез която се осъществява главно доказване при наличие на документ за собственост на същия имот, при това не констативен и 11.Ако актовете за държавна собственост имот две държавни предприятия /ДСО”Търговия на едро”-Плевен-клон Троян и “Деспред”ЕООД-клон Ловеч/, каквото не е съществувало към 1989г.в един и същ период, то въз основа на счетоводни записвания може ли да се приеме, че е собственост само на едното на основание чл.17а ЗППДОП/отм./, както е приел въвивният съд в мотивите си, позовавайки се на решение № 255 от 04.07.2012г. по гр.д.№ 1008/2011г. на ВКС, І г.о., на което се е позовал съдът и по отмененото решение. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.
Ответникът по жалбата “Деспред”АД е подал писмен отговор, в който изразява становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения формулираният от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.
В случая една част от поставените от касатора въпроси са свързани с установяването на конкретна фактическа обстановка и не предполагат даването на принципни отговори, а други по своята същност представляват общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение, поради което тези въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. Не са налице и релевираните допълнителни предпоставки за това, тъй като посочената от касатора практика на ВКС се отнася до различни от настоящата хипотези и противоречие с нея не е налице.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в мотивите към т.2 на ТР № 8/2014г. на ОСГК на ВКС изрично е посочено, че законодателят не е разграничил способите за защита на вещни права съобразно способа, по който правото на собственост е придобито от ищеца и както всеки собственик, така и собственикът, чието право е възстановено по реда на някой от реституционните закони, разполага с всички процесуални способи за защита на правото си. Освен това по делото не е имало спор, че към момента на съставянето на акта за държавна собственост през 1989г. имотът е бил държавен. В случая съдът се е произнесъл в мотивите към решението си относно направеното оспорване на представени по делото документи /АДС и скици/ като го е приел за недоказано, а неотразяването на формираната му воля по този въпрос в диспозитива на решението не представлява порок, който може да бъде отстраняван по пътя на обжалването. По отношение на въпроса за посочването на площта на имота в диспозитива на решението следва да се отбележи, че в случая неразделна част от него е изготвената от вещото лице скица на имота, в която неговата площ е посочена, а изводът на съда, че този имот е част от предоставения от държавата в оперативно управление имот на праводателя на ищеца, е направен след съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства относно релевантните за спора факти и доводи на страните, в съответствие с практиката на ВКС.
Не е налице и релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като от съдържанието на мотивите на въззивното решение не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация сторените от него разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 214 от 15.08.2018г., постановено по в.гр.д.№ 480/2017г. на Великотърновския апелативен съд.
О с ъ ж д а “Железопътен терминал Троян”ООД, гр.Троян да заплати на “Деспред”АД, гр.Троян сумата 1600 лв./хиляда и шестстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: