Определение №260 от 21.3.2018 по гр. дело №4521/4521 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 260
София, 21.03.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4521 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с § 74 ЗИДГПК /ДВ,бр.86/17г./
Образувано е по повод подадена касационна жалба от П. на Р. Б. срещу решение № 2037 от 19.09.17г. по в.гр.дело № 5009/16г. на Софийски апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение № 4705 от 7.06.16г.по гр.дело № 13312/15г.на Софийски градски съд в частта,с която П. на Р. Б. е осъдена да заплати на В. Т. Г. сумата от 6 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение, на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.
Касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите следва ли съдът да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Ответникът по жалбата В. Г. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е срещу решение по въззивно дело с цена на иска над 5 000 лв – исковата претенция е за сумата 120 000 лв обезщетение за неимуществени вреди.
В разглеждания случай не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.Посочените от касатора въпроси се свеждат до критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост.Същите са от значение за изхода на спора,но са разрешени в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установените факти по делото.В случая е установено,че ищецът е бил обект на наказателно преследване, продължило една години и четири месеца.На 30.05.09г. В. Г. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.155 ал.5 т.2 вр.с ал.3 вр.с ал.1 НК ,като на същата дата е задържан за 72 часа,а на 2.06.09г.г.от СРС спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”,заменена на 11.11.09г.в „домашен арест”,който е бил изменен в подписка на 25.06.10г.На 25.06.10г.СРС е признал В. Г. за невиновен по повдигнатото срещу него обвинение.С окончателно решение от 21.10.10г.СГС е потвърдил присъдата на СРС. Преценено е от въззивния съд,че в резултат на наказателното производство ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се силни негативни емоции,в стрес и притеснения, свързани с неизвестността от изхода на делото, установени от свидетелските показания.Влошили се отношенията с приятелката му,която е била бременна и са се разделили,след като тя е направила аборт.Станал по-затворен,отношението на съгражданите и приятелите му към него се променило и те го отбягвали. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид всички тези обстоятелства и е приел,че сумата от 6 000 лв е справедлив размер, който да репарира претърпените вреди от неимуществен характер. В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о., и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в т.ч.и приложените към касационната жалба решения,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост” като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди.Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 2037 от 19.09.17г.по в.гр.дело № 5009/16г.на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top