О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
София, 21.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4775 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на П. М. Ц. чрез адвокат П. М. от АК-Р. срещу решение № 101 от 20.07.2018 г. по в.гр.д. № 288/2018 г. на Апелативен съд В., с което се потвърждава решение № 28/24.01.2018 г. по гр.д. № 762/2013 г. на Окръжен съд Русе, с което се отхвърлят предявените искове по чл.49 ЗЗД на П. М. Ц. против ”Медицински център Русе” ЕООД за обезщетение на имуществени вреди в размер на 5000 лева и 55 000 лева – неимуществени вреди, причинени от оперативната интервенция, за която е настоявала д-р К. – еднокринолог, на работа в ответното дружество.
Касационната жалба съдържа доводи за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение, а в изложението към жалбата се поддържа очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, както и че е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: „Правилно ли съдът не е допуснал новите доказателства доказващи спора между страните /противоправното поведение на служител на ответника – др.К./ елемент от състава на чл.45 от ЗЗД”; „Следва ли съдът да се произнесе с решение, след като е направено искане за поправка на протокола по чл.151, ал.2 от ГПК и правилно ли е издадено решението преди изслушване на записа и извършване на поправката в протокола. Нарушени ли са процесуалните правила с издаване на Решение преди извършване на поправката в протокола от съдебното заседание и следва ли отмяна на това решение”; „Каква е тежестта на протокола от съдебното заседание като доказателствено средство”; „Лишена ли е страната от равнопоставеност, след като съдът е приключил делото, без да даде думата на страната в процеса поради факта, че на същата е осигурен процесуален представител в това производство и губи ли правото си на изказване по същество в процеса”; Според касатора въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
От ”Медицински център Русе” ЕООД чрез адвокат Т. В. от АК-Р. е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в жалбата и считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото се установява по несъмнен начин с влязло в сила решение по гр.д. № 732/2011 г. на Русенския окръжен съд, че липсва противоправност в работата на д-р К., осъществила преглед, медицински изследвания, диагноза и лечение на ищцата в съответствие с нормативните актове по отношение на ендокринологията, болестите на обмяната и Препоръките за добра практика на тиреоидни заболявания на Българското дружество по ендокринология, с оглед на което не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността й за вреди по чл.45 ЗЗД. Според мотивите на решението, след като липсва противоправно поведение на лицето, което според ищцата е причина за оперативната интервенция и последиците от нея, не може да се ангажира отговорността на лечебното заведение като възложител на работа. Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза, при диагностицирането и лечението на ищцата са били спазени изискванията за добра медицинска практика, поради което твърденията за причинени вреди от този служител от медицинския център са недоказани, а предявените искове са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че обжалваното решение в частта, в която съдът се е произнесъл по предявения иск за обезщетение на имуществени вреди не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл.280 ал.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая, ищецът е предявил за съвместно разглеждане обективно съединени искове на основание чл.49 ЗЗД, но претенцията за имуществени вреди е с цена на иска под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване предвиден в закона, поради което касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.
Въззивното решение в частта, в която съдът се е произнесъл по иск за обезщетение на неимуществени вреди, подлежи на касационно обжалване, но не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основни принципи в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с предпоставките при възникване на отговорност на основание чл.49 ЗЗД. От мотивите на обжалвания съдебен акт е видно, че решението е израз на волята на съда по предявените искове за обезщетение, както е било поискано в исковата молба, без да се нарушава обемът на дължима защита и съдействие, поради което декларативното позоваване на очевидна неправилност по чл.280, ал.2 ГПК не дава основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд, доколкото липсват аргументи в изложението на касатора, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно дадените разяснения в тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът трябва не само да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който да определи рамките, в които Върховния касационен съд следва да селектира касационната жалба, с оглед допускането й до разглеждане по същество, но и да обоснове наличието на някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. В случая, касаторът е формулирал въпроси, но без до обосновава хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с твърдения, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, което съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение не обуславя допускане на касационно обжалване на решението. Процесуалноправните въпроси на касатора, дали правилно ли е процедирал съдът като е отказал приемане на нови доказателства, нарушени ли са конкретни съдопроизводствени правила във връзка с искане на ищцата за поправка на съдебен протокол и губи ли правото си на изказване, когато й е осигурен процесуален представител в това производство, по своето съдържание съставляват доводи за процесуални нарушения /чл.281, т.3 ГПК/, които имат отношение към правилността на решението по същество, поради не покриват изискванията за правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отговор на третия поставен в изложението въпрос за доказателствената сила на протокола от съдебно заседание се дава с разпоредбата на чл.152 ГПК, която е ясна и недвусмислена, с оглед на което не се нуждае от тълкуване и в този смисъл също не обуславя допускане на касационно обжалване.
Отделно от изложеното, в задължителната съдебна практика на ВКС, формирана с Постановление № 7/29.12.1958 г. на Пленум на Върховния съд се приема, че отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди противоправни действия и има обезпечително-гаранционна функция, тъй като отговорността не произтича от вината на лицето възложило работа, а от противоправното поведение на лицето, на което е възложена работата. Само ако се установи, че изпълнителят не е причинил никаква вреда или вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа /както е в случая/, възложителят може да се освободи от отговорността за вреди. Въззивният съд е установил всички релевантни факти от значение за правния спор и въз основа на тях е формирал правните изводи, че липсва противоправност в действията на д-р К., за която ищцата твърди, че е причинила вредите, тъй като още преди оперативната интервенция са били налице освен заболяване на щитовидната жлеза и симптоми за съпътстващи заболявания, което според изводите на вещото лице се установява от медицинската документация, а оплакванията на ищцата е възможно да се асоциират с недобре компенсиран хипотиреоидизъм през първите две години след операцията, но в конкретния случай хирургичното лечение не е било противопоказно.
Изводите за възприетата от съда фактическа обстановка и преценката му за събраните по делото доказателства, не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК, а само след допускане на касационното обжалване по конкретно поставен от касатора правен въпрос, по отношение на който е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От съображенията в изложението към касационната жалба и уточнението към него не може да се направи извод за необходимост да се измени съществуващата или да се създаде нова съдебна практика по въпроса за отговорността по чл.49 ЗЗД във връзка с претенциите за обезщетение на вреди от противоправни действия или бездействия на служителите в лечебните заведения, с оглед на което не е налице допълнителното основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
От ”Медицински център Русе” ЕООД чрез адвокат Т. В. от АК-Р. са поискани разноски за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени в размер на 1680 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 5816 от 03.10.2018 г. подадена от П. М. Ц. чрез адвокат П. М. от АК-Р. срещу решение № 101 от 20.07.2018 г. по в.гр.д. № 288/2018 г. на Апелативен съд В. в частта по предявения иск на П. М. Ц. против ”Медицински център Русе” ЕООД за обезщетение на имуществени вреди в размер на 5000 лева.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 101/20.07.2018 г. по в.гр.д. № 288/2018 г. на Апелативен съд В. в частта по предявения иск на П. М. Ц. против ”Медицински център Русе” ЕООД за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 55 000 лева.
Определението в частта, в която касационната жалба се оставя без разглеждане, може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд е едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.