О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
София, 21.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.03.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията)ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 218/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Н. К. К. и М. И. К.,чрез пълномощника им адвокат Д., срещу решение №1823/2012.2011г. на Пловдивски окръжен съд,ГК,VІІІ гр.с.,постановено по гр.д.№2810/2011г. по описа на същия съд,с което се обезсилва решение №315/25.07.2011г. по гр.д.№1984/2010г. по описа на Районен съд [населено място] и връща делото на Асеновградски районен съд за произнасяне по предявения иск.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите заявяват,че същото следва да се допусне поради наличие предпоставките,предвидени в член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
В точка 1 от изложението,касаторите твърдят,че/цитирам:
„Процесуалноправният въпрос,по който се е произнесъл Окръжният съд П. и да разгледа въззивната жалба по същество,е отказът му да изпълни задълженията си по член 267 ал.1 от ГПК,евентуално изпълнението им им при съществени процесуални нарушения,а именно да извърши проверка на допустимостта на въззивната жалба,в случая,дали е заплатена в срок д.т. от 40 лева и след като не е заплатена да върне въззивната жалба.
Решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС,член 280,ал.1,т.1 ГПК.В тази връзка соча определение №164 от 07.03.2011г. по ч.т.д.№132/2011г.,ТК,Іто на ВКС,според което по касационна жалба е прието,че разбирането на по-долната инстанция за редовността на касационната жалба е ирелевантна при преценката,извършена от ВКС за редовността за сезирането й.Изводът от тази практика на ВКС е,че всяка инстанция сама решава дали пристигналата при нея,от по-долната инстанция жалба е редовна,процесуално допустима.
Следователно,Пловдивският окръжен съд,като въззивна инстанцияа,сам е следвало да извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба на основание член 267 ал.1 от ГПК,във вр. с член 262 ал.2,т.2 от ГПК”.
В точка втора от изложението се посочва,че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси,решени в противоречие с практиката на ВКС,член 280 ал.1 ,т.1 от ГПК,а именно:/цитирам/:
„За предела на пресъдено нещо-чл.298,ал.1 от ГПК,относно обхвата на задължителната сила на влязлото в сила съдебно решение,по първоначалния насрещен иск,по гр.д.№817/2005г. на Районния съд-А..
За разпоредбата на член 92 от ЗС,за приращението,освен ако не е установено друго.
За приложението на член 18 от ЗЗД- договорите за прехвърляне на собственост или учредяване на вещни права върху недвижими имоти трябва са се извършват с нотариален акт.”,
След което касаторите цитират отделни пасажи от мотивите,свързани с установената фактическа обстановка ,с изводите на съда по доказателствата по делото,които според тях са в противоречие с цитираната практика на ВКС,приложена към изложението.
На последно място в изложението се излагат доводи,че/цитирам/:
„ Допускането на касационно обжалване на възивното решение и произнасянето по това дело ще доведе до промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика,евентуално за осъвременяване на тълкуването й и с оглед измененията в законодателството и обществените условия и за развитие на правото,тъй като в тази част законите са непълни,евентуално неясни,евентуално противоречиви,като се има предвид член 38 ал.1 от ЗС,който постановява,че земята е обща част и член 39 от ЗС,който дава възможност да се подели сградата,доброволно или по съдебен ред и член 63 ал.2 от ЗС,като в крайна сметка,терена върху който е построена постройката е много ценен и затова член 65 от ЗС дава възможност,след определен срок собствеността върху постройката да премине върху собственика на земята,а не обратното.”
Ответниците по касационната жалба З. Г. П. и К. Г. С.,чрез пълномощника си адвокат М.,в писмения си отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд,е констатирал,че ищците Н. К. К. и М. И. К. са заявили претенция по член 34 от ЗС срещу З. Г. П. и К. Г. С.,за допускане на делба на четириетажна жилищна сграда с изба и таван,заснета с идентификационен номер 000702.511.56.3,построена в поземлен имот с идентификатор 00702.511.56 по кадастралната карта на [населено място],в която сграда са заснети описаните в исковата молба самостоятелни обекти,като в същата се сочи от ищците,че с влязло в законна сила решение №242 от 14.02.2008г. по гр.д.№588/2007г. по описа на Окръжен съд [населено място],е признато за установено по отношение на Н. К. К. и М. И. К.,че З. Г. П. и,К. Г. С. и В. А. П.,са собственици на ? идеални части от дворно място с идентификационен №00702.511.56 по плана на [населено място],както и е признато за установено по отношение на З. Г. П.,К. Г. С. и В. А. П.,че Н. К. К. и М. И. К. са собственици на ? идеална част от построената в имота триетажна жилищна сграда.Съдът е посочил,че триетажната жилищна сграда е новопостроена,като за изграждането й е бил сключен договор за групов строеж от 16.03.1992г между Н. и М. К.,З. и В. Попови и К. и Д. С.,като след изграждането на сграда съсобствеността не е ликвидирана с делба,поради което построеното в изпълнение на договора се притежава в съсобственост и то до обема на дяловете на терена.Съдът е приел,че горепосоченото влязло в сила съдебно решение е задължително,както за съда,така и за страните и тъй като с него се признават права върху дворното място и за майката на двете ответници – В. А. П.,последната има определен обем права и върху жилищната сграда,която е приращение по отношение на дворното място,обаче до момента В. П. не е била конституирана като съделител,а участието и в процеса е задължително под страх от нищожност на делбата.От друга страна съдът е отчел обстоятелството,че дворното място е съсобствено,но то има обслужващо предназначение,с оглед създадената етажна собственост,и след като не е предмет на делбата,трябва да се вземе предвид при оформяне на отделните дялове.Съдът е стигнал до извода,че решението на първоинстанциония съд е процесуално недопустимо,доколкото е постановено по нередовна искова молба,с непълен предмет и при липса на участие на задължителна за процеса страна.
Преди всичко в изложението си по член 284 ,ал.3,т.1 ГПК,касаторът е длъжен да посочи точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този,който е включен в предмета на спора,индивидуализиран с основанието и петитума на иска,и е обусловил решаващите изводи на съда.Видно от цитираното ,почти изцяло,изложение на касатора,в същото липсва точно и ясно формулиран правен въпрос,вместо това се навеждат касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК относно възприета фактическа обстановка, изводи на съда,които според касаторите са неправилни,във връзка с което са цитирани цели пасажи от мотивите на решението,за което в крайна сметка се твърди,че е постановено в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело и който е обусловил изводите на съда,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1823/20.12.2011г. на Пловдивски окръжен съд,ГК,VІІІ гр.с.,постановено по гр.д.№2810/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: