О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
гр. София, 21.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 1130 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Настоящото дело е образувано по касационна жалба на П. К. Й., подадена срещу решение № 237 от 12.11.2018 г., постановено по гр. дело № 200/2018 г. на Ловешкия окръжен съд.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно, тъй като съдът не е отчел обстоятелството, че П. Й. живее в процесния имот повече от 30 години и лично го е построила и владяла.
В изложението към касационната жалба е формулиран следният материалноправен въпрос, който според жалбоподателката е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: Владее ли имота на правно основание касаторът, след като процесният имот се явява част от СИО и семейно жилище. Противопоставимо ли е това правно основание на правното основание на ищеца.
От насрещните страни е постъпил отговор от В. Д. И., която счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Намира касационната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване. С исковата молба са предявени от В. Д. И., В. Н. Д., Й. Н. Д., С. В. Й., И. Й. М. и В. Й. И. срещу П. К. Й. и К. В. Д. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС, чл.59, ал.1 и чл.86 от ЗЗД. Ищците твърдят, че са съсобственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ………… по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], област Л., одобрени със заповед № РД-18-89/29.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], ул. „О.“ № 41, целият с площ от 594 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: …, при граници и съседи, съгласно актуална скица, имоти с идентификатори: …………, …………,……….., …………, заедно с построените в поземления имот сгради: 1. сграда с идентификатор ………., със застроена площ от 68 кв.м, брой етажи – 2 (два), предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; 2. сграда с идентификатор ………., със застроена площ от 65 кв.м, брой етажи – 1 (един), предназначение: селскостопанска сграда; 3. сграда с идентификатор ……………, предназначение: селскостопанска сграда, ведно с всички подобрения и приращения в имота. Ищците претендират правото на собственост върху имота, твърдейки, че притежават следните идеални части в съсобственост на посочения по-горе недвижим имот, придобити по наследство след смъртта на наследодателя им И. Н. Й., починала на 18.01.1999 г., и чрез покупко-продажба на идеални части през 2014 г., както следва: В. Д. И. – собственик на 5/8 ид.ч. от процесния имот, придобити чрез покупко-продажба на 17.07.2014 г. с нотариален акт № …, том …, peг.№ …, дело № … от 2014 г. от брат й В. Д. Й., и собственик на 1/8 ид.ч. от процесния имот като наследник на починалата си майка И. Н. Й.; С. В. Й. – придобила наследствен дял от 1/24 ид.ч. след смъртта на съпруга си Й. Д. Й. – наследник на починалата си майка И. Н. Й.; И. Й. М. – придобила наследствен дял от 1/24 ид.ч. след смъртта на баща си Й. Д. Й. – наследник на починалата си майка И. Н. Й.; В. Й. И. – придобила наследствен дял от 1/24 ид.ч. след смъртта на баща си Й. Д. Й. – наследник на починалата си майка И. Н. Й.; В. Н. Д. – собственик на 1/16 ид.ч. от процесния имот, придобита по наследство от починалата си майка Б. Д. Д., която пък я наследила от своята починала майка И. Н. Й.; Й. Н. Д. – собственик на 1/16 ид.ч. от процесния имот, придобита по наследство от починалата си майка Б. Д. Д., която пък я наследила от своята починала майка И. Н. Й.. Ищците излагат, че ответниците П. К. Й. и К. В. Д. владеят без правно основание гореописания процесен имот, като живеят на посочения адрес постоянно и ползват както дворното място, така и всички описани сгради. На 3.11.2014 г. на ответниците била връчена нотариална покана peг.№ …, том…, акт …/31.10.2014 г. от нотариус Б. М., с която ответниците били поканени в месечен срок от получаването й да освободят имота и предадат владението и собствеността на съсобственичката В. Д. И., като дължат обезщетение под формата на наем в размер на 180 лв. за всеки един месец от периода на ползване до окончателното напускане на имота и предаване на владението му, ведно с дължимите лихви за всяко от просрочените плащания. Ответниците не отговорили на нотариалната покана, не заплатили претендираното обезщетение, нито освободили имота. Ето защо ищците молят съда да осъди ответниците да им предадат владението на имота, както и да заплатят обезщетение за лишаване от ползването му в размер на 5 220 лв. за времето от 4.11.2014 г. до завеждане на иска, както и сумата от 1 282.74 лв. обезщетение за забава върху претендиралата главница за същия период, заедно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите. Ответниците не са депозирали отговор на исковата молба, нито са изразили становище по исковете пред първоинстанционния съд. С обжалваното въззивно решение Ловешкият окръжен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд за уважаване на ревандикационните претенции така, както са предявени, както и в частта, в която съдът е уважил исковете по чл.59, ал.1 от ЗЗД. Частично е потвърдил решението в частта по исковете с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Въззивният съд е изложил мотиви, съгласно които ищците са доказали правото си на собственост по отношение на процесния имот при посочените от тях права, като същевременно по делото е установено и че ответниците владеят същия без правно основание. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС счита, че не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Формулираният в изложението към касационната жалба материалноправен въпрос не е включен в предмета на спора, не е от значение за изхода на делото и не е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд, съобразно постановките на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В преклузивните срокове по ГПК П. Й. не е навела доводи за това, че процесният имот е част от семейна имуществена общност и семейно жилище, поради което и съображения в тази насока не са изложени от Ловешкия окръжен съд. Същевременно не са налице и допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, доколкото в изложението към касационната жалба не е визирана практика на ВКС, с която обжалваното решение да влиза в противоречие, нито е мотивирано защо П. Й. намира, че са налице предпоставки по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по жалбата В. И. има право на 300 лв. разноски за адвокат на основание чл.78 от ГПК, във вр. с чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.3, пр. първо от ЗА.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 237 от 12.11.2018 г., постановено по гр. дело № 200/2018 г. на Ловешкия окръжен съд.
ОСЪЖДА П. К. Й. да заплати на В. Д. И. разноски пред ВКС в размер на 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: