5
гр. д. № 974/2010 г. на ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 260
София, 23.03.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. частно гражданско дело N 974/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
А. М. П. и П. Й. П. са подали касационна жалба срещу решение от 24.03.2010 г. по гр. д. № 800/2009 г. на В. окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното по извършване на делбата постановено по гр. д. № 408/2009 г. на Свищовски районен съд, в частта с която е определена цената на имота, предмет на делба, и с въззивното решение е определена друга в размер на 40730 лв.
Касациноният довод е за необоснованост на решението относно пазарната стойност на имота. Въпреки приетото заключение по делото касаторът счита, че имотът има по ниска стойност с оглед пазарната конюнктура и значителната амортизация на сградата, строена на два пъти през 1920 г. и 1950 г. Развити са доводи и за незаконосъобразност на първоинстанционното решение поради това, че съдът не се е произнесъл по искането за възлагане на имота на касаторите. Твърдят, че изявеното от тях желание да изплатят делът на третата съделителка, както и установения факт, че сградата представлява еднофамилно жилище и касаторите са живяли в нея към момента на откриване на наследството, е следвало да се възприема от съда като направено искане за възлагане на имота по чл. 349, ал. 2, т. 1 ГПК. Т. довод е за процесуално нарушение на съдопроизводствените правила допуснато в първоинстанционното решение, тъй като съдът не се е произнесъл по искането по сметки, направено на основание чл. 346 ГПК. Четвъртият довод е за нарушаване на съдопроизводствените правила от въззивния съд, тъй като е постановил решението си преди да изтече определения от него срок за касаторката за представяне на писмена защита.
Относно предпоставките за допускане касационна проверка на решението е направено позоваване на тези по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК. Твърдението е, че разрешените въпроси са от значение за изхода на спора, те са решени в противоречие с практиката на съда. В изложението липсват мотиви, с какво разрешаването на въпросите са от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба и от ответницата по иска Х. Л. с довод, че неправилно съдът е изменил пазарната оценка на имота. Първият довод е за недопустимост на решението като постановено по нередовна въззивна жалба. Вторият довод е за необоснованост и незаконосъобразност. Обосновава се и твърдение за нарушаване на съдопроизводствените правила от съда, тъй като той е допуснал изслушването на втора тричленна експертиза за определяне пазарната стойност на имота, без да е налице основание за това.
Относно предпоставките за допускане касационна проверка на решението се прави позоваване на чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК като се твърди, че съдът се е произнесъл по три процесуалните въпроса: 1 за редовността на въззивната жалба относно това дали има изложение, 2. дали изменението на икономическите условия на живот са основание за изменение на пазарната оценка на имота, предмет на делба, определена от първоинстанционния съд; 3. на кого следва да се възложат разноските за икономическата експертиза, когато е допусната от съда по съображения, че са изменени икономическите условия на живот. Представени са и решения на ВтАС и ВКС, за да се обоснове твърдението, че въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен в противоречие с постоянната практиката на съда.
Касаторката Л. не е взела становище по жалбата на касаторите П., както и обратното.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и имат обжалваем интерес на стойност над 1000 лв. По жалбата на касаторката Л. срещу въззивното решение в частта за разноските, съдът ще се произнесе с отделно определение, тъй като в тази част решението не подлежи на касационна проверка.
Върховният касационен съд, състав на І г. о. извърши проверка за наличие на посочените предпоставки за допускане касационна проверка на решението съобразно релевираните доводи и формулирани въпроси и намери следното:
По жалбата на А. П. и П. П.:
В производството по втората фаза на делбата касаторите са депозирали искова молба с претенция по сметки, произхождащи от извършен ремонт в имота, предмет на делба на стойност 3000 лв. Исковата молба е оставена без движение като е указано на подателите да внесат държавна такса. Поради неотстраняването на тази нередовност с определение от 02.06.2009 г., постановено в открито съдебно заседание, на което са присъствал процесуалния представител на страните, Свищовски районен съд е отказал да допусне за съвместно разглеждане тази претенция. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивният съд е констатирал така осъществилите се процесуални действия и позовавайки се на липса на претенция по сметките е намерил въззивната жалба в тази част за неоснователна.
Определението, с което е отказано приемане за съвместно разглеждане на претенцията по сметките е подлежало на обжалване в едноседмичен срок, който е започнал да тече от деня на съдебното заседание, в което е постановено. С изтичането на този срок и не упражняването на правото на жалба в него, правото е преклудирано, а заявената претенция не е станала предмет на делото. По него няма произнасяне на въззивния съд, поради което в тази част касационната жалба е без предмет.
В настоящото производство не следва да се обсъжда и повдигнатия въпрос за непроизнасяне на въззивния съда по искане за възлагане на имота. Искането за възлагане на делбения имот следва да се направи в първото по делото съдебно заседание проведено след влизане в сила на решението, с което е допуснато да се извърши делба на имота. Воля за това трябва да бъде заявена или в писмена молба или в първото проведено откритото съдебно заседание при втората фаза на делбата. Такова искане не е направено от касаторите нито преди започване втората фаза на делбататова, нито в този последен определен от закона срок. Такова искане не е обсъждано от районния съд. Въззивната жалба, съдържа оплаквания само относно размера на определената от съда пазарна цена на имота. Съобразно това предмет на това производство е бил само въпросът за определянето й и по него съдът се е произнесъл с обжалваното решение. Този въпрос е предмет и на настоящото производство. Недопустимо е да се иска произнасяне от касационния съд по въпроси, които не са били предмет на въззивното производство, а също така не са станали предмет и на първоинстанционното производство.
Касационата жалба има за предмет въззивното решение, с което е изменена оценката на имота допуснат до делба.
За определянето й по делото е приета тричленна експертиза. Съдът е допуснал изслушване и на втора тричленна експертиза на основание чл. 201, изр. 2 ГПК след като е намерил, че първото не е достатъчно обосновано и са възникнали съмнения за неговата правилност. Изслушването на повторно заключение е допустимо от закона, поради което това процесуално действие не съставлява нарушение на процесуална норма. При определянето цената на имота съдът е съобразил както становището на експертите, така и обективни фактори като конюнктурата на пазара и икономическото положение в страната. Въпросът за цената на имота е фактически, а не правен въпрос. При отсъствието на формулиран процесуален въпрос, който да е от значение за разрешаването този въпрос не е налице релевираната предпоставка за допускане касационна проверка на въззивното решение по тази жалба.
По жалбата на Х. Л.:
Неоснователно е твърдението за недопустимост на въззивното решение като постановено по нередовна въззивна жалба. Жалбата съдържа всички реквизити посочени в чл. 260 ГПК. Мотивирана е, тъй като са изложени оплаквания срещу решението, в частта за определената пазарна стойност на имота и е формулирано искането за определяне нова оценка. Въззивния съд също е мотивирал извода си за допустимост на въззивната жалба на П.. След проверка на данните по делото не се установи при разрешаването на този въпрос да е допуснато нарушение на процесуалните норми, поради което не е налице и предпоставка за допускане касационна проверка по него.
Обосновано е решението и при разрешаването на въпроса дали изменението на икономическите условия на живот са основание за изменение на пазарната оценка на имота, предмет на делба, определена от първоинстанционния съд. При обжалване на решението в тази част съдът е длъжен да провери дали са взети предвид всички фактори, влияещи върху стойността на имота. Проверка за това е направена с изслушването на две експертизи и оценката на имота е определена след съвкупна преценка на всички фактори, оказващи влияние на пазарната му стойност. Въпросът е разрешен в съответствие с практиката на ВКС и не поставя проблеми, решаването на които да са от значение за точното прилагане на закона или за развитие на правото, тъй като въпросът за цената е фактически, а не правен въпрос. След като прекратяването на съсобствеността ще бъде извършено чрез изнасяне имота на публична продан, то определената от съда цена е от значение само за определяне размера на държавните такси, които страните дължат за съдебното производството. Пазарната цена на имота ще бъде определена в изпълнителното производство при извършване на публичната продан. Касационна проверка на въззивното решение не следва да се допуска по този въпрос, тъй като не са налице релевираните предпоставки за това.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.03.2010 г. по гр. д. № 800/2009 г. на В. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: