О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
гр.София, 24.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА СТОИЛОВА
Членове: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4603 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество чрез старши инспектор М. Л. срещу решение № 225 от 14.08.2019 г. по в.гр.д. № 48/2019 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което се отменя решение № 259/26.11.2018 г. по гр.д. № 417/2017 г. на Окръжен съд Ловеч и са отхвърлени предявените от КОНПИ /сега КПКОНПИ/ срещу Д. Т. И. и М. И. И. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.74, ал.1 и ал.2 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество /ЗОПДНПИ – /отм./, за отнемане в полза на държавата на сумата от 99 423.37 лева – парична равностойност на отчуждено движимо и недвижимо имущество и парични средства по спестовен влог в ТБ „Юробанк България“ АД.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по уточнените от настоящия състав на ВКС въпроси: Следва ли при определяне на размера на несъответствието по ЗПКОНПИ да се установят всички установени доходи, приходи и източници на финансиране, както и всички извършени обичайни и извънредни разходи на проверяваното лице и семейството му или само някои от тях. Строителната стойност на сграда, изградена по време на проверявания период следва ли да се включи при определяне размера на несъответствието, ако към края на проверявания период тя не е собственост на проверяваното лице. Според касатора, въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Д. Т. И. и М. И. И. не са подали писмен отговор и не са взели становище.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за извършване на проверка и образуване на производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество против Д. Т. И., за проверявания период от 30.11.2005г. до 30.11.2015г., а по отношение на съпругата му М. И. И., за периода от 17.07.2015 г. до 30.11.2015 г. Съдът е констатирал, че в производството се претендира отнемането на имущество на обща стойност 100 820,37 лева, във връзка с извършено престъпление по чл.354в, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК и решение на Комисията № 297/12.07.2017 г., но след направеното изменение и уточнение на претенциите – сумата 72 900 лева от Д. Т. И., а от М. И. И. – 6581,37 лева представляваща направени вноски на каса по нейна сметка в спестовен влог в „Юробанк България“ АД. Според мотивите на въззивния съд, за да се уважи иска на Комисията са необходими две предпоставки: ответникът да е бил привлечен като обвиняем за престъпление по изрично изброените в разпоредбата текстове от НК да е установено значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Съобразявайки обобщените данни в съдебно-икономическата експертиза по делото, съдът е приел, че за проверявания период доходите, приходите или източниците на финансиране на проверяваните лица са на обща стойност 82 194.66 лева, при доказани обичайни и извънредни разходи от 38 395.09 лева. След установяване на притежаваното през проверявания период имущество на лицата (на стойност 405 090.32 лева), според въззивния съд, следва да бъде приспадната строителната себестойност на изградената двуетажна еднофамилна жилищна сграда, тъй като същата е възложена на трето лице за чужд дълг с постановление на ЧСИ, заедно с поземления имот, върху който е построена, няма отчуждаване на имуществото или заместваща облага в полза на проверяваните лице, с оглед на което то следва да се счита изгубено. От стойността на придобитото имущество е приспадната и сумата преминала през банкова сметка на единия ответник, поради това, че не е налично имущество в края на изследвания период. При съпоставяне на нетния доход и наличното имущество, съдът приема, че не се установява значително несъответствие по смисъла на § 1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ в редакцията преди изменението с ДВ бр. № 103/2016 г., приложима в настоящия случай, т.е. несъответствието не надвишава 250 000 лева за целия проверяван период, поради което искането на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество от проверяваните лица е неоснователно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК поради следните съображения: Отговор на първия въпрос намира еднозначен отговор в закона, както и е разглеждан във вече установената съдебна практика по приложението му. По аргумент от чл.28 ЗОПДНПИ /отм./, при наличие на законовите предпоставки за извършване на проверка и образуване на производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, на проверка подлежи цялото имущество на проверяваните лица, с което те са разполагали през целия изследван период, увеличението му, както и направените по същото време разходи и поети задължения. Преценката на съда за съответствието между нетен доход и притежавано имущество на проверяваните лица през определен период се обосновава с понятието „значително несъответствие“ според приложимата редакция на §1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, т.е. несъответствието да надвишава 250 000 лева през проверявания период.
Вторият формулиран въпрос обуславя изхода на делото и изводите на въззивния съд в обжалваното решение, но също не дава основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно Глава шеста, Раздел III от ЗОПДНПИ /отм./, на отнемане по реда на закона подлежи притежаваното от ответника налично имущество, включително наличните парични средства по банковите сметки, а ако същото липсва или е отчуждено се присъжда паричната равностойност на имуществото, ако отчуждаването е противопоставимо на държавата /чл. 72 ЗОПДНПИ/, а при преобразуване – преобразуваното имущество, вкл. ако имуществото се намира у свързани лица. Както е изяснено в практиката на ВКС – напр. гр.д. № 5562/2013 г. на IV г.о., гр.д. № 1557/2010 г. на III г.о., гр.д. № 3224/2017 г. на IV г.о. и гр.д. № 2507/2017 г. на IV г.о., незаконно придобито имущество може да бъде само влязлото в патримониума на проверяваното лице и свързаните с него лица през изследвания период, което е налично в края на периода, но не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т.е. не е в негово притежание в края на периода. Притежавано имущество е придобито имущество, което продължава да се намира в патримониума на субекта на проверката, тъй като не е отчуждено или изоставено, нито е било потребено, обезценено /в т.ч. повредено или изхабено/, унищожено или погинало. Притежаваното имущество има придобивна стойност, която показва какъв паричен ресурс е вложен за неговото придобиване и каква стойност е получена при отчуждаването /след приспадане на разходите за подобрения/. Когато придобитото през изследвания период имущество е отчуждено възмездно, тези обстоятелства могат да имат правно значение само доколкото има разлика между придобивната стойност и стойността при отчуждаването: ако придобивната стойност е по-висока, разликата е разход, а ако стойността при отчуждаването е по-висока, разликата е доход. Дали този доход е законен ще се установи, след като бъде преценен размерът на превишението, ако е налице такова в края на изследвания период.
В случая, въззивният съд е достигнал до същия извод, като е приел, че от стойността на притежаваното имущество към края на проверявания период следва да се приспадне себестойността на онова имущество, което е напуснало патримониума на проверяваните лица, без да има заместваща облага за тях. След като построената жилищна сграда в притежавания от лицето поземлен недвижим имот е бил продаден изцяло /както сградата, така и имота, върху който е построен/ на публичен търг в изпълнително производство от ЧСИ, за погасяването на чужд дълг, а проверяваното лице не получава заместваща облага, нито се обогатява по друг начин, не може да се приеме, че лицето е реализирало доход, за да се извърши преценка за законност на източника. В този смисъл, повдигнатият втори въпрос е разрешен в съответствие със съдебна практика на ВКС и решение № 97 от 18.05.2018 г. по гр.д. № 3224/2017 г. на IV г.о.(цитирано от въззивния съд), с което се приема, че за да е придобито незаконно наличното в края на изследвания период имущество, неговата придобивна стойност трябва да превишава значително по смисъла на §1, ал.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ сумата от възмездно отчужденото имущество, притежавано от лицето в началото на изследвания период и неговите доходи през същия период, след приспадане на направените разходи за неговата и на семейството му издръжка, като се вземат предвид непогасената част от задълженията, поети за придобиване на имуществото, както и всички други факти и обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на неговото придобиване.
Отделно от изложеното, в изложението към касационната жалба липсват доводи за необходимост да се изменени съществуващата или създаване на нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни правни норми. Когато се твърди, че липсва съдебна практика по определен въпрос също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, липсват доводи в посочения смисъл, поради което не може да се приеме, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 225 от 14.08.2019 г. по в.гр.д. № 48/2019 г. на Апелативен съд Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.