2
определение по гр.д.№ 1520 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
София, 25.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1520 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Г. срещу решение № 185 от 16.12.2015 г. по в.гр.д.№ 161 от 2015 г. на Силистренския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 653 от 29.01.2015 г. по гр.д.№ 690 от 2014 г. на Силистренския районен съд за уважаване на предявения от Т. Г. П. и С. С. П. срещу Д. Т. Г., К. Д. Д., Р. Д. Д., Й. Г. С., К. И. И., М. И. И. и И. К. Г. установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за собственост на основание давностно владение, осъществявано пред периода 2000-2010 г., върху следния имот: едноетажна сграда с площ от 26 кв.м., представляваща самостоятелен обект с идентификатор 00895.502.1140.1, с предназначение- хангар, депо, гараж, намираща се в поземлен имот, находящ се в [населено място], общ.С., [улица], с идентификатор 00895.502.1140 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-73 от 11.12.2006 г. на Изпълнителния директор на АК.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Според касаторката, обжалваното решение противоречи на посочената от нея незадължителна съдебна практика /решение № 256 от 29.12.2011 г. по в.гр.д.№ 427 от 2011 г. на Сливенския окръжен съд и решение от 08.11.2007 г. по гр.д.№ 378 от 2007 г. на Софийския окръжен съд/ по следните правни въпроси:
1. Възможно ли е да се придобие чрез давностно владение собственост върху постройка отделно от собствеността върху земята ?
2. Възможно ли е да се придобие по давност единствено собствеността върху постройка, представляваща допълващо застрояване, с обслужващо жилищната сграда предназначение, по смисъла на чл.41 и сл. ЗУТ ?
Освен това, според касаторката, произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 15.03.2016 г. ответниците по жалбата Т. Г. П. и С. С. П. оспорват жалбата. Молят същата да не бъде допускана до касационно обжалване.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения установителен иск за собственост на сграда- самостоятелен обект с идентификатор 00895.502.1140.1 по кадастралната карта на [населено място], общ.С., въззивният съд е приел за правилни изводите на първоинстанционния съд, че ищците Т. Г. П. и С. С. П. са придобили тази сграда на основание давностно владение, осъществявано в продължение на повече от 10 години- от 2000 г., когато е завършено строителството на сградата в настоящия й вид, до 2010 г., тоест още приживе на собственика на земята, върху която е била изградена тази сграда, К. Т. Д., починал на 20.03.2011 г.
Няма противоречие между това решение и посоченото от касаторката съдебно решение по първия поставен въпрос: възможно ли е да се придобие чрез давностно владение собственост върху постройка отделно от собствеността върху земята. Както в обжалваното решение, така и в решение № 256 от 29.12.2011 г. по в.гр.д.№ 427 от 2011 г. на Сливенския окръжен съд /стр.5, абзац 3/ е прието, че правото на строеж /правото да се изгради сграда в чужд имот и да се придобие собствеността върху тази сграда/ може да се придобие на основание давностно владение, но предвид събраните по конкретното дело доказателства Сливенският окръжен съд е приел, че в разглеждания от него случай не е изтекъл необходимия за придобиването по давност срок на владение. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Силистренския окръжен съд по този въпрос.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по този въпрос. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато приложимите по конкретното дело правни норми са непълни, неясни или противоречиви, което налага прилагането на закона или на правото по аналогия или тълкуването на тези норми, или когато са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които налагат едно вече дадено от ВКС тълкуване на правна норма да бъде променено. В настоящия случай се касае за приложение на ясната, пълна и непротиворечива норма на чл.55 ЗС, според която ограничените вещни права /каквото е и правото на строеж/ могат да се придобиват и по давност. Тази норма не се нуждае от тълкуване и по нея има константна задължителна практика на ВКС /например посоченото от ответниците по жалбата решение № 277 от 17.08.2011 г. по гр.д.№ 1067 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК/, на която обжалваното решение не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяната на тази практика.
Вторият поставен правен въпрос /възможно ли е да се придобие по давност единствено собствеността върху постройка, представляваща допълващо застрояване, с обслужващо жилищната сграда предназначение, по смисъла на чл.41 и сл. ЗУТ/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който би могъл да обуслови допускане на касационното обжалване, тъй като е напълно неотносим към настоящото дело и не е формирал изводите на съда в обжалваното решение. В обжалваното решение съдът не е приел, че спорната сграда може да бъде придобита по давност, въпреки че представлява постройка, имаща характера на допълващо и обслужващо жилищна сграда застрояване, а напротив- макар и не изрично, правилно е приел, че процесната сграда, включваща гараж и стопанска част към него, представлява самостоятелен обект, правото на собственост върху който може да бъде придобивано отделно от собствеността на мястото, върху което е изградена сградата и отделно от собствеността върху другите изградени в същото място сгради. Поради това и посоченото решение на Софийския окръжен съд от 08.11.2007 г. по гр.д.№ 378 от 2007 г. , в което е прието, че несамостоятелна част от сграда /пристройка, надстройка/ не може да се придобива по давност отделно от тази сграда, е напълно неотносимо към настоящото дело.
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Силистренския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 185 от 16.12.2015 г. по в.гр.д.№ 161 от 2015 г. на Силистренския окръжен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.