О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
гр. София, 25.04.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2572/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „И. Калето” АД със седалище в гр.Мездра срещу решение № 1690 от 03.07.2018 г., постановено по т. д. № 2820/2018 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение от 26.03.2018 г. по т. д. № 81/2017 г. на Окръжен съд – Враца, с което е отхвърлен предявеният от „И. Калето” АД против „Домен С. Ж.” ООД иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 36 490 лв. с включен ДДС и на основание чл.78, ал.3 ЗЗД „И. Калето” АД е осъдено да заплати на „Домен С. Ж.” ООД разноски по делото в размер на 1 950 лв.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно и за уважаване на иска с присъждане на разноски. Касаторът навежда оплаквания, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон като е приел, че спирането на давността при предявяване на частичен иск не се разпростира и върху непредявената част от вземането. Поддържа, че стриктното тълкуване на разпоредбата на чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД води до извод, че с предявяване на частичен иск за вземане, произтичащо от едно и също материално правоотношение, погасителната давност спира да тече и за незаявената част от вземането, предмет на по-късно предявен иск.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касация „Домен С. Ж.” ООД със седалище в гр. Долна Бешовица, обл. В., не е изразил становище по жалбата в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да потвърди решението на Окръжен съд – Враца, с което е отхвърлен предявеният от „И. Калето” АД против „Домен С. Ж.” ООД иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 36 490 лв., претендирана като част от окончателна вноска за дължимо възнаграждение по договор за извършване на СМР от 31.08.2007 г., Софийски апелативен съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че търсеното с иска вземане е погасено по давност.
Въззивният съд е възприел изцяло установената от първата инстанция фактическа обстановка по делото, която е счел за безспорна между страните, а именно :
С договор от 31.08.2007 г., изменен с последващ анекс, ответникът „Домен С. Ж.” ООД е възложил, а ищецът „И. Калето” АД е приел да изпълни в срок до 15.07.2008 г. строителството на обект „Хангар в лозарски масив – [населено място]”. В договора е уговорено възнаграждение в размер на 180 000 лв. без ДДС, дължимо на три равни вноски, последната от които е следвало да се плати при окончателното завършване на обекта в 10-дневен срок от датата на приемане на обекта. На 22.10.2008 г. е съставен констативен акт обр.15 за установяване годността за приемане на строежа, съгласно договора от 31.07.2008 г. Обектът е приет от ищеца, който осъществява фактическа власт върху него и го използва по предназначение.
С влязло в сила решение № 120 от 20.06.2017 г. по т. д. № 1032/2016 г. на ВКС, І т. о., след частична отмяна на решение по т. д. № 2729/2015 г. на Софийски апелативен съд, ответникът – възложител е осъден да заплати на ищеца – изпълнител сумата 25 920 лв. с ДДС – част от сумата 72 000 лв. с ДДС, представляваща окончателна вноска от дължимото възнаграждение по договора за строителство от 31.08.2007 г.
След влизане в сила на решението по частичния иск за сумата 25 920 лв. с ДДС ищецът е предявил против ответника иск за остатъка от окончателната вноска за възнаграждение – 36 490 лв. с ДДС (след приспадане на сумата 9 520 лв., с която според решението по т. д. № 1032/2016 г. на ВКС, І т. о., следва да се намали дължимото на изпълнителя възнаграждение на основание чл.265, ал.1, пр.3 ЗЗД). Вземането е станало изискуемо на 02.11.2008 г. – след изтичане на предвидения в договора 10-дневен срок от датата на приемане на обекта, и ответникът не е извършил плащания с цел неговото погасяване.
При разрешаване на спора въззивният съд е обсъдил възраженията на ответника за неточно изпълнение на договора, но след преценка на доказателствата и на обвързващата сила на мотивите към влязлото в сила решение по частичния иск е намерил същите за неоснователни.
Относно възражението на ответника за изтекла погасителна давност въззивният съд е изложил следните съображения : Вземането за възнаграждение по договора за строителство се погасява с общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. Давността е започнала да тече от 02.11.2008 г. – датата, на която е изтекъл уговореният в договора срок за плащане на окончателната трета вноска от възнаграждението, и е изтекла на 23.08.2017 г. Исковата молба, с която е предявен искът за останалата част от третата вноска – 36 490 лв. с ДДС, е подадена по пощата на 24.08.2017 г., т. е. един ден след изтичане на давностния срок по чл.110 ЗЗД, поради което вземането е погасено по давност. Въззивният съд не е възприел защитната теза на ищеца, че давността е спряла да тече с предявяването на предходния частичен иск за друга част от третата окончателна вноска за възнаграждение и не е текла до влизане в сила на решението по т. д. № 1032/2016 г. на ВКС, с което частичният иск е уважен. След като е анализирал съществуващата противоречива практика на ВКС по въпроса дали предявяването на частичен иск води до спиране и прекъсване на давността за цялото вземане, съдът е възприел разрешението, че предявяването на частичен иск и неговото уважаване не спира и не прекъсва давността за останалата част от вземането. Даденото разрешение е аргументирано и със законодателното изменение от ДВ бр.42/2018 г., с което е въведена нова разпоредба в ЗЗД – чл.116а, предвиждаща, че „когато вземането е предявено частично, давността се спира и прекъсва само за предявената част”.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като значим за изхода на делото следния въпрос : „Предявяването на частичен иск спира ли погасителната давност и за непредявената част от вземането на основание чл.115, б.”ж” от Закона за задълженията и договорите (редакция преди изменението с ДВ бр.42/22.05.2018 г.)”. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по посочения въпрос в противоречие с практиката в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 22/14.07.2010 г. по т. д. № 428/2009 г. на ВКС, І т. о., според която „предявяването на частичен иск и докато е висящо производството по него спира теченето на давността за цялото вземане, тъй като законът в чл.115, б.”ж” ЗЗД свързва спирането на давността с висящност на съдебен процес относно вземането в цялост, а не относно предявената от вземането част”.
Формулираният в изложението въпрос отговаря на предвиденото в чл.280, ал.1 ГПК общо изискване за достъп до касационно обжалване, тъй като е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд за погасяване по давност на вземането, претендирано от дружеството – кастор с предявения по делото осъдителен иск. По отношение на въпроса обаче не е осъществена допълнителната предпоставка, с която е обосновано основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С разпореждане от 30.06.2016 г. на председателя на ВКС е образувано на основание чл.128, ал.1 ЗСВ тълкувателно дело № 3/2016 г. по описа на ОСГТК на ВКС, след като при разглеждане на т. д. № 1953/2015 г. състав на ВКС, І т. о., е констатирал наличие на противоречива съдебна практика по въпроса : „Предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличение по реда на чл.214, ал.1 ГПК има ли за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането”. Според едното становище в практиката, предявяването на частичен иск и неговото уважаване не спира и не прекъсва погасителната давност за останалата част от вземането, която не е предмет на делото, а според другото становище, застъпено в соченото от касатора решение № 22/14.07.2010 г. по т. д. № 428/2009 г. на ВКС, І т. о., с предявяването на частичен иск не се прекъсва погасителната давност по отношение на останалата част от вземането до пълния му размер, но се спира теченето на давностния срок по реда на чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД за цялото вземане, което спиране следва да се зачете в хода на съдебното производство, след като не е формирана сила на пресъдено нещо по частичния иск.
Производството по тълкувателното дело № 3/2016 г. е приключило с приемане на Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г, в което за правилно е счетено първото от двете противоречиви становища – че предявяването на иска за парично вземане като частичен (и последвалото негово увеличаване по реда на чл.214, ал.1 ГПК) нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането. В т.1 съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че съгласно чл.115, б.”ж” ЗЗД при предявяване на частичен иск срокът на погасителната давност спира да тече от деня на предявяване на иска чрез подаване на исковата молба и не тече докато трае съдебният процес относно предявената част от вземането до постановяване на влязъл в сила съдебен акт, с който исковото производство приключва; Непредявената част от вземането остава извън предмета на делото и за нея давността не спира и не прекъсва, а продължава да тече; С предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право – при парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на който съответства и предметът на осъдителното решение; За да се приеме, че искът е предявен като частичен, е необходимо ищецът в исковата молба изрично да заяви, че претендира част от спорното право, част от вземането. В подкрепа на даденото разрешение е препратено към новата разпоредба на чл.116а ЗЗД, обн. ДВ бр.42/2018 г., с която е въведено правилото, че „когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част”.
В обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроса за спирането на давността в смисъл, който съответства на обективираната в цитираното тълкувателно решение задължителна съдебна практика. За да отхвърли иска с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, съдът е приел, че претендираното вземане е погасено по давност преди завеждане на делото, като давностният срок по чл.110 ЗЗД е започнал да тече от изискуемостта на вземането и не е спрял да тече на основание чл.115, б.”ж” ЗЗД с предявяването в предходен исков процес на частичен иск за друга част от вземането. Поради това, че въззивното решение съответства на създадената след постановяването му задължителна практика на ВКС, няма основание да бъде допускано до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Противоречието на решението с практиката в решение № 22/14.07.2010 г. по т. д. № 428/2009 г. на ВКС, І т. о., не предпоставя допускане на касационно обжалване по причина, че с тълкувателното решение правилността на тази практика е отречена и тя не е актуална.
Ответникът по касация не е изразил становище по касационната жалба и не е претендирал разноски, поради което разноски за производството по чл.288 ГПК не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1690 от 03.07.2018 г., постановено по т. д. № 2820/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :