2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260
София, 26.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 1079/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], против определение №7322 от 21.03.2016г., постановено по ч.гр.д.№2599/2016г. по описа на Софийски градски съд, ГО, с което е потвърдено определение от 12.02.2016г. по гр.д.№6019/2016г. на СРС, ГК, 140 с-в.
В частната касационна жалба се поддържа, че атакуваното определение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Според касатора неправилно първоинстанционният съд с определението за прекратяване на делото е обезсилил заповедта на изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл.410 ГПК. В жалбата се сочи, че с оглед направеното от длъжника възражение по чл.414 ал.1 ГПК, касаторът е бил длъжен да предяви установителен иск по реда на чл.422 ГПК, независимо от обстоятелството, че длъжникът е погасил задължението си след издаването на заповедта. Излагат се съображения, че неправилното обезсилване на заповедта за изпълнение на паричното задължение, би могло да обоснове неоснователност на присъдените в полза на заявителя разноски за заповедното производство. Претендира се отмяна на въззивното определение и постановяване на ново определение, с което заповедта за парично изпълнение да бъде оставена в сила. При условията на евентуалност се иска същата запоовед да бъде оставена в сила в частта за разноските.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя правни въпроси, за които твърди, че са от значение за конкретния процесуален спор и че са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълк.решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата „Р. /България/” ЕАД – [населено място].
В., ТК, ІІ-ро т.о., намира, че подадената частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима по следните съображения:
С определение №876 от 12.02.2016г., постановено по гр.д.№6019/2016г. на СРС, ІІІ ГО, 140 с-в, е върната исковата молба на [фирма] по чл.422 ГПК и е прекратено производството по делото. С определението е обезсилена изцяло заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№54426/2015г. по описа на СРС.
С обжалваното пред касационната инстанция определение въззивният състав от СГС е потвърдил изцяло първоинстанционното определение. Приел е, че с погасяването от страна на длъжника „Р. /България/” ЕАД на задължението в периода след подаване на заявлението, е отпаднал правният интерес за установяване съществуването на вземането, което от своя страна обуславя недопустимостта на производството по чл.422 ГПК.
Предмет на частната касационната жалба на [фирма] е въззивно определение, с което е потвърдено определение на първата инстанция, постановено в производство, образувано по установителен иск с цена на иска 0.50 лв. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС по реда на чл.274 ал.3 ГПК определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно производство, какъвто е настоящия случай, тъй като с оглед цената на иска и съобразно разпоредбата на чл.280 ал.2 т.1 ГПК решението по установителен иск с цена на иска 0.50 лв. не подлежи на касационно обжалване.
Без значение за допустимостта на частната касационна жалба е отразената в диспозитива на определението на въззивния съд възможност за касационно обжалване на определението, тъй като необжалваемостта произтича пряко от разпоредбите на процесуалния закон. .
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] против определение №7322 от 21.03.2016г., постановено по ч.гр.д.№2599/2016г. по описа на СГС, ГО.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: