ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260
София, 03.10.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1233 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по молбата на П. на РБ /П./, подадена чрез прокурор С., за изменение съобразно резултата по спора на постановеното от ВКС по настоящото дело определение от 25.VІ.2013г. в частта за разноските. Твърди се в молбата, че за трите инстанции ответницата по молбата е направила общо 4900лв. разноски, в т.ч. 2900лв. пред ОС Смолян, 1000лв. пред П. и 1000лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба; съгласно чл.10 ал.3 ЗОДОВ и чл.78 ал.1 ГПК ответникът заплаща на ищеца възнаграждение за един адвокат съразмерно с уважената част от иска, претенцията в случая е уважена за 10000лв. при предявен размер 25000лв., при което П. следва да заплати 1911лв. разноски, а присъдените са общо 3262.95лв. за адвокатско възнаграждение, в т.ч. 1595.95лв. – от ОС Смолян, 667лв. – от АС Пловдив и 1000лв. – от ВКС.
Ответницата по молбата М. М. В. от [населено място] в отговора си по чл.248 ал.2 ГПК чрез адвокат Д. е заела становище за нейната неоснователност. Сочи се, че произнасяне по разноските може да бъде извършено само относно присъдените в производството по допускането на касационно обжалване, а те не са завишени.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество – и основателна, съображенията за което са следните:
С определението си № 823/25.VІ.2013г. ВКС на РБ не е допуснал касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд от 22.ІХ.2012г. по гр.д. № 1169/2012г., с което по въззивна жалба само на П. е отменено решението на Смолянския ОС от 23.VІІ.2012г. по гр.д. № 60/2011г. в осъдителната му част за разликата над 10000лв. до 15000лв. обезщетение за неимуществени вреди, отхвърлил е за тази разлика искът по чл.2 ЗОДОВ и е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му осъдителна част. Заявеното в касационната жалба на П. искане е било да се отмени изцяло въззивното решение и да се отхвърли предявеният иск или да бъде определено обезщетение в минимален размер. С определението ВКС е осъдил П. да заплати на М.В. 1000лв. разноски за касационната инстанция.
При тези обстоятелства се налага извод, че са налице предвидените в чл.78 ал.5 ГПК предпоставки за намаляване на разноските, направени от В. за касационното производство. Това е така, тъй като касационното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност и за фактически извършената от процесуалния представител на В. работа по него – изготвяне на писмен отговор по чл.287 ал.1 ГПК – адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. се явява прекомерно. Ето защо то следва да бъде намалено до минимума, предвиден в разпоредбата на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 650лв. съобразно интереса от касационното обжалване, като за разликата до 1000лв. определението следва да бъде отменено и искането на В. за тази разлика – отхвърлено. С оглед предвидения в закона ред за изменение на съдебни актове относно разноските без значение за произнасянето в настоящото производство са присъдените в тежест на П. разноски за производствата пред първата и въззивната инстанции.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯВА определение № 823/25.VІ.2013г. по гр.д. № 1233/2013г. по описа на ВКС на РБ ІV ГО в частта за присъдените на М. М. В. от [населено място] 1000лв. разноски за касационното производство в тежест на П. НА РБ, като НАМАЛЯВА същите на 650лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: