3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
гр.София 30. 04. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №1646 по описа за 2015 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Н. П. от [населено място], чрез процесуален представител адв.И. И. Я., срещу определение №126/11.02.2015г. по в.ч.гр.д. №24/2015г. на Окръжен съд – Разград, с което е потвърдено определение от 18.12.2014г. по гр.д. №2013/2013г. по описа на Районен съд – Разград, с което е оставено без разглеждане искането за спиране на производството и същото е прекратено.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил определението по първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК и е прекратено производството по делото. Съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като административното производство по обжалване на отказа за издаване на скица на процесния имот не обуславя изхода на гражданското дело. Посочено е, че производството по делото е прекратено поради неизпълнение на указанията на районния съд за индивидуализиране на недвижимия имот, което е част от редовността на ревандикационния иск.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, частният жалбоподател сочи, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „възможно ли е спиране на производството по образувано гражданско дело, по което исковата молба е оставена без движение заради непредставяне на скица на имота, като отказът за издаването на тази скица е обжалван по реда на АПК пред съответния административен съд и е образувано административно дело”.
Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая предявеният иск е с правно основания чл.108 ЗС. Едно от условията за редовност на исковата молба по ревандикационен иск е имотът, който се претендира, да бъде надлежно индивидуализиран. Индивидуализацията на имота не по действащия план, а по стар план, представлява нередовност на исковата молба. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в решение №258 от 18.05.2010г. по гр.д. №1114/2009 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, ако в хода на процеса се установят обстоятелства, които водят до неяснота кой е спорният имот /напр. защото имотът е индивидуализиран по стар план или защото според установения градоустройствен статут е налице съществено разминаване в твърдяната площ/, съдът следва да даде възможност на страната да направи допълнителна индивидуализация или да уточни твърденията си. Първоинстанционният съд е дал многократно указания на ищеца да конкретизира предмета на иска, но те не са изпълнили, което е обосновало връщането на исковата молба.
Не е налице и основанието за спиране на производството по делото до решаване на въпроса относно законосъобразността на отказа за издаване на скица на процесния имот по адм.дело №216/2014г. по описа на Административен съд – Разград. Съгласно чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството по делото се спира, когато пред същия или пред друг съд е висящо дело, решението по което ще е от значение за правилното решаване на предявения иск. Основанието за спиране е налице, когато между двете дела има връзка на обусловеност, т.е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване е предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. В настоящият случай не сме изправени пред тази хипотеза, тъй като изходът по делото по предявения ревандикационен иск не е обусловен от решението на административния съд по издаване на скица на имота. Както се посочи и по-горе, индивидуализацията на недвижимия имот е част от редовността на исковата молба с правно основание чл.108 ЗС, за да може съдът да се произнесе по същество на спора.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №126/11.02.2015г. по в.ч.гр.д. №24/2015г. на Окръжен съд – Разград, с което е потвърдено определение от 18.12.2014г. по гр.д. №2013/2013г. по описа на Районен съд – Разград, с което е оставено без разглеждане искането за спиране на производството и същото е прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: