О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
гр.София, 31.03.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4498 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. И. против решение № 51 от 16.06.2016 г., постановено по в. гр.д. № 143 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Монтана, Гражданска колегия, в частите, с които е отменено решение от 19.02.2016 г. по гр.д. № 70103 по описа за 2015 г. на Районен съд-Монтана и е постановено друго решение за осъждане на касатора да заплати на Държавен фонд „Земеделие” сумата от 24 446 лв., представляваща главница по договор № 12/112/05332 от 16.02.2010 г. за отпускане на финансова помощ по ПРСР, както и сумата 1599,89 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 11.07.2014 г. до 5.3.2015 г.
Касаторът твърди, че решението на Окръжен съд-Монтана е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Не формулира конкретни въпроси, по които желае да бъде допуснато касационно обжалване. В изложението към касационната жалба повтаря оплакванията си за необоснованост и немотивираност на въззивното решение и поддържа възражението си за наличие на обективни причини за неизпълнение на договора.
Държавен фонд „Земеделие” не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Между страните по делото е бил сключен договор от 16.10.2010 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по програмата за развитие на селските райони, въз основа на който М. В. И. е получила първо плащане в размер на 24 446 лв. За да изпълни задълженията си, М. И. е подписала договори за аренда на земеделски земи, които обаче са били заети и са били обработени от други лица. Нейните действия пред съответните държавни органи за изземване от другите лица и предаване на тези земи с цел тя да ги ползва се оказали безрезултатни и тя не могла да изпълни задълженията си по програмата към договора. Ето защо не подала заявка за получаване на второто плащане в срок. Поради тези обстоятелства и на основание клаузите на договора Държавен фонд „Земеделие” го е развалил и е поискал връщане на даденото и мораторна лихва върху сумата от изтичане на срока за доброволно изпълнение до завеждане на исковата молба. Първоинстанционният съд е отхвърлил тези искове със съображението, че са били налице обективни причини, които освобождават ответницата от задълженията по програмата към договора. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил исковете, приемайки, че няма обстоятелства, които освобождават ответницата от отговорност. Този съд се е позовал на т.8.2 от договора, в който са изброени форсмажорните обстоятелства: смърт на ползвателя, продължителна професионална нетрудоспособност, тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху земята и имота, експроприация на голяма част от стопанството, разрушаване на животновъдните постройки в резултат на инцидент или епизоотично заболяване, засегнало животните на земеделския производител. Приел е, че ситуацията, в която е попаднала ответницата, не може да се квалифицира като форсмажорно обстоятелство. Тя е следвало незабавно да уведоми фонда за случващото се, да поиска промяна на сроковете, като същевременно прояви инициативност и сключи нови договори за аренда на земеделска земя, за да може да изпълни поетите задължения.
Във връзка с тези мотиви на въззивния съд касаторът не е формулирал правни въпроси, които да са от значение за изхода на конкретното дело. Посочването на такива правни въпроси представлява общо основание за допускане на касационното обжалване и дава възможност на касационния съд да упражни правомощието си за селектиране на касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на другата страна, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Затова липсата на формулиран въпрос е достатъчна причина за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол/ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
Дори да се извлекат правните въпроси от изложението на касатора, дадените от въззивния съд разрешения на тези въпроси съответстват на процесуалните правила, материалния закон и приложимата практика на ВКС. При постановяване на решението въззивният съд е изложил свои собствени мотиви по съществото на спора и по този начин е спазил указанията в т.19 на ТР № 1 от 4.01.2001 г. по тълкувателно гражданско дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Решаващият за изхода на спора извод на въззивния съд, че не са налице обстоятелства, които водят до обективна невъзможност за изпълнение, съответства на разпоредбата на чл.81, ал.1 от ЗЗД и практиката по приложение на тази норма/решение № 168 от 29.02.2012 г. по т.д. № 506/2010 г. на Второ Т.О. на Т.К. на ВКС/.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Окръжен съд-Монтана не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 51 от 16.06.2016 г., постановено по в. гр.д. № 143 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Монтана, Гражданска колегия, в частите, с които е отменено решение от 19.02.2016 г. по гр.д. № 70103 по описа за 2015 г. на Районен съд-Монтана и е постановено друго решение за осъждане на М. В. И. да заплати на Държавен фонд „Земеделие” сумата от 24 446 лв., представляваща главница по договор № 12/112/05332 от 16.02.2010 г. за отпускане на финансова помощ по ПРСР, както и сумата 1599,89 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 11.07.2014 г. до 5.3.2015 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: