О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
С., 04.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на втори април през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1702 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу Определение № 117 от 16.01.2013г. по ч.гр.д.№ 4304/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Разпореждането от 31.07.2012г. по гр.д. № 5679/2009г. на СГС, ГО, І-8 състав, с което е върната въззивната жалба на [фирма] с вх.№ 70069/2012г. поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавната такса.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно. На дружеството било връчено разпореждането на съда, че молбата за продължаване на срока за внасянето на държавната такса не е уважена и това довело до неяснота относно процесуалните действия , които е следвало да бъдат предприети от страна на жалбоподателя и на практика той бил лишен от възможността да изпълни указанията на внасянето на таксата Въззивният съд неправилно приел, че актът на съда по молбата по чл.63,ал.1 ГПК не е съобщен на страната и потвърдил незаконосъобразното връщане на възивната жалба.
От ответниците по частната касационна жалба Г. М. Б. и Ж. Л. Б. е постъпил писмен отговор с който се оспорва наличието на основанията за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.
С атакуваното определение САС е приел, че въззивната жалба на [фирма] срещу решението на СГС по гр.д.№ 5679/2009г. е била подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК, като с разпореждане от 02.07.2012г. съдът е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена такса по жалбата 536.79лв. Това разпореждане е било връчено на страната на 09.07.2012г., като с молба от 16.07.2012г. тя е направила искане за продължаване на срока. С разпореждане от 19.07.2012г. искането е оставено без уважение по съображения, че не е посочена основателна причина и поради неизпълнение на указанията, дадени с разпореждането от 02.07.2012г. жалбата е върната. Въззвният съд е приел, че за съда не е съществувало задължение за уведомява страната за акта, с който се уважава или отказва искането за продължаването на срока, жалбоподателят не е изпълнил редовно връченото указание за внасяне на държавната такса и първоинстанционния съд е задължен да върне жалбата, чиято нередовност не е отстранена в срок.
Частният жалбоподател поставя въпроса за уведомяването на страната за продължаване на срока по чл.63 ГПК и за момента, в който изтича срокът за извършването на процесуалното действие, когато страната е уведомена за отказа на съда да уважи искането за удължаването му. Позовава се на основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Останалите доводи в изложението са относими изцяло към правилността на обжалваното определение.
По въпроса за обжалването на разпореждането на съда, с което се продължава срок по чл.63 ГПК обосноваването на приложното поле на касационното обжалване с допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК е неоснователно, тъй като по този въпрос е налице формирана задължителна за съдилищата практика, постановена по реда на чл.274,ал.3 ГПК- Определение № 147 от 15.03.2010г. по ч.гр.д.№ 84/2010г. на ІІІг.о., Определение № 425 от 21.06.2010г. по ч.т.д. 441/2010г. на ІІ т.о., Определение № 342 от 26.04.2010г. по ч.т.д.№ 304/2010г. на І т.о., Определение № 126 от 22.02.2012г. по ч.т.д.№ 954/2011г. на ІІ т.о., с които е прието, че страната сама следи за произнасянето на съда по молбата за продължаване на срока и препис от разпореждането не следва да й се изпраща, тъй като то не подлежи на инстанционен контрол.
По въпроса за момента, в който изтича срока за извършване на процесуалното действие, с оглед произнасянето на съда по молбата по чл.63,ал.1 ГПК е формирана също задължителна съдебна практика по реда на чл.274,ал.3 ГПК- ако молбата за удължаване на срока не бъде уважена и страната не извърши процесуалното действие в определения срок тя не може да го извърши по-късно; процесуалното действие остава нередовно; ако молбата за продължаване на срока бъде уважена, новият срок тече от изтичането на първоначалния и страната сама следи за началото и края на срока- Определение № 147 от 15.03.3010г. на ІІІ г.о. и Определение № 36 от 09.01.2013г. по ч.т.д.№ 817/2012г. на І т.о.
Ирелевантно е, че в настоящата хипотеза на касатора е връчено разпореждането на съда за отказ за уважаване на молбата за продължаване на срока, а въззивният съд е приел, че съобщаване не е извършено и такова не е необходимо. Както се посочи, задължителната за съдилищата практика е, че съдът не дължи това процесуално действие, а страната сама следва да следи за акта на съда по молбата по чл.63,ал.1 ГПК. Въззивното определение е постановено в съответствие с нея, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на Определение № срещу Определение № 117 от 16.01.2013г. по ч.гр.д.№ 4304/2012г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.