ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260
София, 06.04.2012 r.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 3 април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова ч. гр. д. № 169/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК образувано по частна жалба на Р. Д. Р. против определение № 353 от 01.12.2011 г. по ч. гр. дело № 522/2011 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е обезсилено определение № 962 от 12.10.2011 г. по гр. дело № 112/2008 год. на Русенски окръжен съд постановено по молба вх. № 9514/05.10.2011 г. на Р. Д. Р. за освобождаване от заплащане на държавна такса по негова въззивна жалба и оставил без разглеждане молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса по въззивна жалба вх. № 4319/13.05.2010 г. в размер на 8887 лв.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Ответникът Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност (К.) в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да обезсили определението на първоинстанционния съд, с което не е уважена молба на жалбоподателя за освобождаването му от държавна такса по негова въззивна жалба и да остави същата молба без разглеждане съдът е приел, че с влязло в сила определение № 566 от 02.09.2010 г. на жалбоподателя е отказано освобождаване от заплащане на държавна такса, затова повторно направеното искане по чл. 83, ал. 2 ГПК с посочване на същите обстоятелства е недопустимо, тъй като чрез него се цели отмяна на влязъл в сила съдебен акт.
Определението е правилно.
С молба вх. № 7245 от 05.08.2010 г. и молба вх. № 9514 от 05.10.2011 г., на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, жалбоподателят е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса по негова въззивна жалба. И по двете молби жалбоподателят навежда едни и същи основания, от които извежда невъзможността да понесе определената държавна такса.
С определение от № 566 от 02.09.2010 год. окръжният съд оставил без уважение молба вх. № 7245 от 05.08.2010 г. Определението е влязло в сила, след изчерпан триинстанционен съдебен контрол за проверка.
Правилно съдът е приел, че втората молба по чл. 83, ал. 2 ГПК вх. № 9514 от 05.10.2011 г., почива на същите фактически основания и жалбоподателят не разполага с процесуална възможност, без да са настъпили нови обстоятелства, повторно да иска освобождаване от внасяне на същата държавна такса.
Съдът не разглежда приложеното към частната жалба изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като обжалваното определение е в процедура за разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
ОПРЕДЕЛИ
ПОТВЪРЖДАВА определение № 353 от 01.12.2011 г. по ч. гр. дело № 522/2011 г. на Великотърновски апелативен съд Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ