О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
гр. София, 08.05.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3241 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Н. П. срещу решение № 505 от 14.01.2013г. по гр. дело № 922/2012г. на Окръжен съд Благоевград, с което е оставено в сила решение № 2480 от 06.06.2012г. по гр. дело № 17/2012г. на Районен съд Разлог. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е развален сключеният между страните договор за продажба на недвижим имот с идентификатор № 61813.454.364.2.8 по кадастрална карта на [населено място] от 2006г., представляващ апартамент І В 103, находящ се в секция І В на първи етаж, разположен в апартаментен комплекс „С. М.“, [населено място], оформен с нотариален акт № 90, том ІІІ, рег. № 2893, дело № 439/2009г. на нотариус Н. М., рег. № 494, вписан в АВ при СВ [населено място] с вх. рег. № 4965/28.08.2009г., акт. № 17, том 20, дело № 3784 и [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на М. Ч. М. и Л. М., граждани на Обединено Кралство Великобритания и С. И. следните суми: 1 675,87 евро – общата сума на всички дължими такси и данъци, свързани с изповядването на сделката за продажба; 5 675 евро – заплатени от ищците за закупуването на обзавеждане на апартамента, представляваща претърпяна загуба; 4 100,28 евро – гарантирано възнаграждение в размер на 6% от продажната цена съгласно сключен между страните договор за гарантиран наем, представляваща пропусната полза; законната лихва върху сумите, считано от 21.12.2010г. до окончателното им плащане; сумата 4 050 евро – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора съдът неправилно е уважил иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, като не е съобразил, че ищците не са доказали, че изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти и че поради забавата на длъжника изпълнението на задължението е станало безполезно. Поддържа становище, че обектът е завършен реално и на 01.12.2008г. е издаден Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа образец 15.
Касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ Допустимо ли е разширително тълкуване на клаузите на сключения между страните предварителен договор, както и на сключения между страните нотариален акт при условие, че същите изрично, ясно и точно са уговорили, че в случай на забава на продавача да се снабди с удостоверение за въвеждане в експлоатация, същият ще дължи неустойка – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /противоречие с решение № 89/17.07.2009г. по т. д. № 523/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 137/25.06.2010г. по т. д. № 888/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., ППВС № 3/29.03.1973г./.
2/ Подлежи ли на разваляне сделка, по която кредиторът не е получил изпълнение, а длъжникът заявява готовност да изпълни, без да предлага изпълнение в хода на производството – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /противоречие с ППВС № 3/29.03.1973г./.
3/ Допуска ли се развалянето на договор, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /противоречие с решение № 102/03.08.2010г. по т. д. № 897/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 999/24.10.1995г. по гр. д. № 737/1995г. на ВКС, ГК, ІІ г. о./.
4/ Забавата в издаването на Акт образец 16 за сграда 4 категория съществено неизпълнение ли е и може ли да бъде основание за разваляне на нотариален акт на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД при положение, че страните са уговорили за това неизпълнение продавачът да дължи неустойка – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /противоречие с решение от 18.10.2012г. по гр. д. № 247/2012г. на Благоевградски окръжен съд/.
5/ Следва ли да се допуска разваляне на сделка при положение, че не е доказана безполезност, а изпълнение на задължението е все още възможно – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /противоречие с решение № 29/13.04.2011г. по т. д. № 396/2010г. на ВКС, ТК, І т. о./ и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по касация М. Ч. М. и Л. М., граждани на Обединено Кралство Великобритания и С. И., чрез процесуалния си представител адв. Ц. М. оспорват касационната жалба и поддържат, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивната инстанция е възприела извода на Благоевградски окръжен съд за наличие на предпоставките за разваляне на сключения между страните договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот. Съдебният състав е обсъдил представените по делото предварителен договор за покупко-продажба на апартамент, сключения с нотариалния акт окончателен договор и останалите доказателства, установил е поетите от страните задължения и е приел, че ищците са изправна страна, тъй като са изпълнили задълженията си за заплащане на цената на имота, необходимите разноски за нотариално прехвърляне /нотариална такса, местен данък и такса по вписване на акта в Агенцията по вписванията/, както и цената на продадените от ответника мебели за обзавеждане на апартамента, а по отношение на ответника – продавач въззивният съд е направил извод, че е неизправна страна по договора поради това, че не е изпълнил задължението си да предаде имота в завършен вид – напълно обзаведен и завършен апартамент в сграда, въведена в експлоатация, не е изпълнил поетото в т. 5 от нотариалния акт за покупко-продажба задължение за снабдяване на апартаментния комплекс, в който се намира процесният имот, с удостоверение за въвеждане в експлоатация в срок до 31.12.2009г. Развалянето на договора е аргументирано с наличието на условията на чл. 63, чл. 66 и чл. 87 ЗЗД и обстоятелството, че неизпълнението не е незначително, а релевираните в обратна насока възражения на ответника по иска са приети за неоснователни.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Преценявайки решаващите изводи на въззивния съд и въпросите и доводите, с които касаторът е обосновал приложното поле на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради отсъствие на визираните в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки.
Формулираните от касатора първи и четвърти въпроси /„допустимо ли е разширително тълкуване на клаузите на сключения договор, когато страните са уговорили, че в случай на забава на продавача да се снабди с удостоверение за въвеждане в експлоатация, същият ще дължи неустойка”; „забавата в издаването на Акт образец 16 за сграда 4 категория съществено неизпълнение ли е и може ли да бъде основание за разваляне на нотариален акт на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД при положение, че страните са уговорили за това неизпълнение продавачът да дължи неустойка”/ не обосновават допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по отношение на тях не е доказана основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Тези въпроси са ирелевантни, защото неустойката не е включена в предмета на спора, въззивният съд не е обсъждал въпроса във връзка с неустойката, а отговорът му зависи от конкретните доказателства и установената фактическа обстановка. Отговорът на посочените два въпроса е в резултат от конкретната преценка на доказателствата и възприета въз основа на тях от съдебния състав фактическа обстановка. Обосноваността на установените от съдебната инстанция факти и обстоятелства и правилността на изводите от дейността на решаващия съдебен състав по тълкуване на договорните клаузи и приетата за установена действителна воля на страните, са относими към правилността на решението на Софийски апелативен съд, поради което не могат да бъдат преценявани във фазата по допускане на касационно обжалване.
Посочените доводи се отнасят и до извода на въззивния съд за наличието на условията на чл. 63, чл. 66 и чл. 87 ЗЗД и обстоятелството, че неизпълнението на задълженията на продавача – ответник по предявените искове не е незначително, поради което по отношение на третия формулиран от касатора материалноправен въпрос „допуска ли се развалянето на договор, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора” не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Като е приел, че неизпълнението на задълженията на ответника по иска не е незначително, решаващият съдебен състав не се е отклонил от постоянната практика на ВКС. В тази насока въззивният съд е съобразил вида и предназначението на имота – апартамент във ваканционен комплекс, целта на закупуването му – отдаването му под наем, предвид задължението в предварителния договор за подписване на договор за наем и сключения между ищците и ответника договор за наем с гарантирано възнаграждение вразмер 6% от продажната цена годишно. Доколко изводите на въззивната инстанция са обосновани и съответстват на правилата на логическото мислене, е въпрос, относим към основанията за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и към основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Останалите формулирани от касатора в изложението въпроси са значими за изхода на делото, но не обосновават извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по отношение на тях не са доказани основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Не е налице твърдяното от касатора противоречие със задължителната практика по въпроса за разваляне на сделка, по която кредиторът не е получил изпълнение, а длъжникът проявява готовност да изпълни, без да предлага изпълнение в хода на исковото производство /ППВС № 3/29.03.1973г./ В посоченото Постановление е изразено принципно становище за развалянето на договора като крайна мярка само в случаите, когато неизпълнението е толкова съществено, че прави невъзможно постигането на договореното. В него не се съдържа произнасяне по специфична хипотеза като тази в настоящото производство. По поставения от касатора втори въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 15/04.05.2011г. по гр. д. № 1575/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която заявяването на готовност за изпълнение, без длъжникът да изпълни в хода на производството по делото, не е достатъчно, за да бъде отхвърлен искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. При постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд се е съобразил с посочената задължителна практика, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Относно петия правен въпрос също не е налице противоречие с цитираната от касатора съдебна практика, тъй като с решение № 29/13.04.2011г. по т. д. № 396/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. е дадено тълкуване на понятието „според обстоятелствата” по смисъла на чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД, с оглед предвидената възможност съдът да даде на длъжника допълнителен срок да изпълни в хода на исковото производство за разваляне на договор с предмет вещни права върху недвижим имот. Установените по настоящото дело и цитираното т. д. № 396/2010г. факти и релевираните от страните доводи и възражения са различни, а въпросът дали изпълнението със забава е безполезно за кредитора не е предмет на обсъждане във въззивното решение, тъй като подобно твърдение не е било поддържано от ищците. Според въведените в исковата молба твърдения, поддържани и в хода на производството, искането за разваляне на процесния договор е основано единствено на неизпълнение на конкретно задължение, правото за което е изрично предвидено в самия договор.
Касаторът не е обосновал останалите изисквания, за да се приеме, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Поради наличието на постоянна практика на ВКС по релевантните правни въпроси, която не се налага да бъде променяна, искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователно.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по гр. дело № 922/2012г. на Окръжен съд Благоевград. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 505 от 14.01.2013г. по гр. дело № 922/2012г. на Окръжен съд Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.