О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
гр. София, 16.03.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1334 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението си от 7.08.2009 год. по гр. д. № 18/2009 год. Бургаският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил решението от 28.11.2008 год. по гр. д. № 451/2006 год. на първоинстанционния Айтоски районен съд и вместо него е постановил друго, с което приел за установено по отношение на О. А., че ищците Г. И. К. и Л. И. В. са собственици на имот – празно дворно място в с. Д., представляващо УПИ * в кв. 31 по плана на селото, с площ 1 130 кв. м., при описаните граници и осъдил общината да им заплати направените съдебни разноски по делото.
Въззивното решение е обжалвано в срок от ответника –, с оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите с искане за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен. Касаторът претендира и направените разноски по делото.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, като е представена и цитираната в него съдебна практика, в която въпросът, касаещ предпоставките за придобиване право на собственост върху недвижим имот по давност, е противоречиво решаван. Касаторът счита, че същият има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед спецификата на конкретния казус, имащ за предмет имот, изключен от регулационния план, водеща до липса на аналогични спорове в съдебната практика на ВС и ВКС.
Ищците оспорват наличието на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, както и жалбата по същество, като неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на касатора, намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
За да отмени първоинстанционното решение и вместо това да уважи предявения установителен иск за собственост на спорния имот, въззивният съд приел, че ищците се легитимират като собственици на основание наследствено правоприемство и давностно владение. Въз основа на събраните доказателства е установено, че имотът има произход от техния дядо И. К. К. , на името на който е бил записан в първия план на с. Д. като парцел **** – 14 в кв. 28, с площ 1 580 кв. м., в който имот са били заснети и жилищна сграда и стопански постройки. След смъртта му през 1953 год. в имота останал неговия син И. И. К. , който продължил да го владее, независимо, че последвало изключване на имота от регулационния план на основание ПМС № 216/61 год. Въззивният съд приел, че придобивната давност е започнала да тече от 1936 год. и към 1956 год. правото на собственост е придобито от наследодателя на ищците, поради присъединяване на владението му към това на неговия баща, или в най-неблагоприятния случай с десетгодишно владение съгласно ЗС от 1951 год., след смъртта на баща му през 1953 год. и преди изключване на имота от плана, с оглед необходимата по ПМС 216 процедура за обезщетяване на собственика с оглед наличие на сгради и подобрения в имота. Такива данни по делото липсват с оглед загубване на документите в общината поради пожар.
С изключването на имота от регулацията и промяната на предназначението му в селскостопански имот правото на собственост не е изгубено от неговия собственик, тъй като липсват данни за придобиването му от друг – чл. 77 ЗС.становено е от свидетелите, че наследодателят на ищците продължил да обработва имота и предприел действия по заграждането му, деклариран е и са плащани данъци за него. Не е актуван за общински, въпреки това с включването му в новия план през 1991 год. е записан като общински. Съдът приел, че с това собствеността не е променена, доколкото липсват данни да е проведена отчуждителна процедура, поради което и О. не може да се легитимира като собственик на основание пар. 7, ал. 1, т. 3 ПЗР на ЗМСМА.
Действително, изводът за принадлежността на правото на собственост на ищците е обоснован от произнасянето по въпроса за придобивната давност в полза на наследодателя им, чийто период е изтекъл до изключване на имота от регулационния план. По така поставения от касатора въпрос обаче не е налице противоречиво произнасяне в представеното решение № 2* по гр. д. № 2057/2002 год. на ВКС, ІV г. о., тъй като в последното е прието, че владението върху определен имот има за последица придобиване на право на собственост, само ако е продължило в определения по закон срок – 10 години, съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС. В разгледания по това дело спор не е бил установен от събраните доказателства началния момент на упражняваната фактическата власт. Този въпрос в обжалваното въззивно решение е разрешен при направената от въззивния съд преценка на данните по делото за упражняване на фактическа власт върху имота най-късно от 1936 год. – със записването му в разписния лист по плана на името на наследодателя И, дядо на ищците, а крайният срок на периода обхваща изискуемия и по отменения Закон за давността срок от двадесет години – до 1956 год., респ. срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС при изключване възможността за присъединяване на владението.
Другото представено към изложението решение № 214 по гр. д. № 2484/2007 год. на ПлРС не се обсъжда, с оглед обстоятелството, че няма данни да е влязло в сила, за да обоснове приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съдът намира следното:
Касаторът се позовава на произнасянето по въпроса за придобивната давност относно имоти, изключени от регулационния план, по който счита, че не е налице съдебна практика относно момента на позоваване на нея. Въпросът е некоректно поставен, тъй като с изключване от плана се променя и предназначението на имота и по аргумент от чл. 86 ЗС, редакция до 17.04.90 год., е изключена възможността за позоваване на давност върху такъв имот. В този смисъл е и утвърдената съдебна практика, поради което и по така формулирания от касатора въпрос няма как да се формира друга съдебна практика, а от друга страна въззивният съд не се е произнасял в обжалваното решение по такъв въпрос и той не е обусловил направените изводи. В него е прието, че до изключване на имота от регулацията, наследодателят на ищците е придобил собствеността на основание придобивна давност, а след изключването от плана е продължил да го обработва, загражда и плаща данъци. Поради липсата на предпоставките на ЗМСМА за придобиване на собствеността върху него от общината, съдът е приел, че същата не може да се легитимира за собственик, независимо от записването му в разписния лист по новия регулационен план като общински имот.
Затова и така поставен въпросът в изложението не обосновава приложението и на това основание за допускане на касационно обжалване.
В заключение следва извода, че не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, водим от което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 7.08.2009 год. по гр. д. № 18/2009 год. по описа на Бургаския окръжен съд по подадената от О. А. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: