О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
София, 03.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4819 по описа за 2008г. на второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №329 от 17.06.08г. по гр.д. №292/08г. на Русенския окръжен съд е оставено в сила решение №20 от 05.03.08г. по гр.д. №6007/06г. на Русенския районен съд, с което А. по п. гр. С. е била осъдена да заплати на К. Б. В. от гр. Р. на основание чл.1 от ЗОДОВ сумата от 1250лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от загубата на 1250 инвестиционни бона, резултат от незаконни действия и бездействия на служители от А. , заедно със законната лихва от влизане на решението в сила.
Въззивният съд е приел, че ищецът е бил собственик на процесните инвестиционни бонове, които са били прехвърлени на трето лице в нарушение на предвидения за това ред – без знанието и съгласието на носителя им. В нарушение на чл.72 от И. на АП за приложение на Наредбата за условията и реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции, собственост на държавата, служители на АП регистрирали прехвърлянето на боновете не в обслужващото ищеца бюро в гр. Р., а в бюро в гр. С.. О. това служителят, регистрирал прехвърлянето, нарушил чл.17, ал.5 от посочената наредба – да провери самоличността на явилия се пред него пълномощник. Тези действия са противоправни и са основание за ангажиране на имуществената отговорност на А. по п. по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Размерът на вредата е определен на 1250лв. – толкова, колкото са и неправомерно прехвърлените инвестиционни бонове.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от А. за приватизация. От нея могат да се извлекат два съществени материалноправни въпроса – дали дейността на служителите на АП по регистриране на прехвърляне на инвестиционни бонове представлява административна дейност, или е само техническа дейност, която е условие за пораждане на правните последици на гражданскоправната сделка, както и какъв е действителният размер на претърпените вреди – дали той е съизмерим с номинала на инвестиционните бонове, или е по-ниска стойност. Към жалбата са приложени множество влезли в сила съдебни решения, в които има различни разрешения на тези въпроси.
Ответникът в производството – К. Б. В. от гр. Р. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Поставените в касационната жалба материалноправни въпроси са съществени за конкретното дело, тъй като от отговора им зависи изходът на правния спор. По тях има различна съдебна практика. В повечето влезли в сила съдебни решения се приема, че дейността на служителите на АП по регистрация на прехвърляния на инвестиционни бонове представлява административна дейност и при нарушение на нормативните изисквания, АП следва да носи отговорност по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като размерът на обезщетението за причинените имуществени вреди се определя от броя на неправилно прехвърлените бонове – решение №19 от 25.01.06г. по гр.д. №15/06г. на Русенския окръжен съд; решение №75 от 15.03.06г. по гр.д. №81/06г. на Великотърновския окръжен съд и др. Същевременно в други съдебни решения се приема, че дейността не е административна – решение №1271/05.12.07г. по гр.д. №1200/07г. на Варненския окръжен съд; решение от 02.06.08г. по гр.д. №3457/07г. на СГС, в което искът е квалифициран по чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД, а в решение №741/01.07.08г. по гр.д. №507/08г. на Варненския окръжен съд е прието, че цената на инвестиционните бонове на регулирания пазар не е фиксирана и варира между стойности, съизмерими с части от лева, като не може да се приеме приравняването на един инвестиционен бон на един лев. Наличието на противоречива съдебна практика по посочените въпроси обуславя допустимост на касационното обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното и на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №329 от 17.06.08г. по гр.д. №292/08г. на Русенския окръжен съд.
Държавна такса не се дължи, съгласно чл.84, т.1 от ГПК.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: