гр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
София, 01.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 28 май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 1772/2015 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от К. С. Д. против определение № 82/04.02.3015г. по гр.д.№ 472/2014г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без уважение молба № 7214/19.12.2014г. за допълване на решение № 209/05.12.2014г. по гр.д.№ 472/2014г. на Варненски апелативен съд в частта за разноските
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила – чл. 81 ГПК, защото съдът не се е произнесъл изрично с отделен диспозитив, че не уважава искането му за присъждане на разноски, а не уважаването на искането само в мотивите го лишава от възможността да обжалва това процесуално действие на съда. Моли определението да се отмени и да му се присъдят претендираните и доказани деловодни разноски за възивната инстанция.
Ответникът оспорва жалбата, счита, че определението е правилно и моли да се потвърди.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
Данните по делото са следните:
С първоинстанционното решение е уважен предявеният от К. С. Д. против Д. М. Т. иск по чл. 42, б. а и б ЗН за нищожност на завещание поради неспазване на предвидената в закона форма и поради невъзможен мотив при цена на иска е 43245 лв. Решението е обжалвано от ответника. С отговора на жалбата въззиваемият-ищеца е поискал присъждане на разноски. Представил е в съдебното заседание пред въззивната инстанция списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ, който не е от адвокатски кочан, но в който са описани делото, характера и обема на правната помощ и възнаграждение в размер на 3000 лв., като е отразено, че сумата е платена в брой на 09.09.2014г. Ответникът е направил възражение за прекомерност, не е представил списък за разноски и не е претендирал такива. С решението, съдът е приел в мотивите, че няма доказателства, че сумата, уговорена в договора за правна помощ е платена, поради което не следва да се присъждат разноски, но не е постановил изричен диспозитив. Ищецът е подал молба на 19.12.2014г. за допълване на решението в частта за разноските, като съдът се произнесе и с диспозитив по искането. С обжалваното сега определение е оставено без уважение искането за допълване на решението в частта за разноските, т.е. на ищеца не са присъдени разноски.
Определението е неправилно.
Когато се претендират разноски, но искането не се уважава, съдът не се произнася с отделен диспозитив, тъй като претенцията за разноски не е отделен иск, по нея не се формира сила на пресъдено нещо. За разноските не важи правилото за обжалване на решението в т.18 от ТР № 1/2001г. на ВКС, тъй като има специални правила. По новия ГПК решението не подлежи на обжалване, ако се обжалва само в частта за разноските, а е налице правилото на чл. 248 ГПК за допълване, или изменение на решението в частта за разноските, а ако страната не остане удовлетворена, на обжалване подлежи това определение. В чл. 248 ГПК вече са уредени и двете хипотези – когато съдът не се е произнесъл с отделен диспозитив за разноските, а е налице основание за присъждането им, или когато присъдената сума е повече, или по-малко. В случаите, когато съдът не намери основание за присъждане на такива, той не се произнася с отделен диспозитив за отхвърляне на искането за разноски и в този случай заинтересованата страна може да иска допълване на определението. Такъв е настоящия случай.
Неправилно съдът не е присъдил разноски на ищеца за въззивно обжалване предвид неоснователността на въззивната жалба. Размерът на претендираните разноски обаче следва да се намали с оглед изрично заявеното възражение за прекомерност от ответника в срок. При цена на иска 43245 лв. минималния адвокатски хонорар по Наредбата е 1827 лв. Съгласно чл. 9 от Наредба № 1 за отговор на възивна жалба възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но ако пълномощника не се е явявал в открито съдебно заседание. В случая пълномощникът на ответника се е явил в съдебно заседание, поради което няма основание за намаляване на уговорения хонорар под 1830 лв. До този размер следва да се намали уговорения такъв, тъй като от възззивника е заявено възражение за прекомерност и то е основателно. Съдът съобразява че делото не съставлява фактическа и правна сложност, че по него няма противоречива съдебна практика, не са събиране голям брой доказателства и е проведено само едно съдебно заседание.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Отменя определение № 82/04.02.3015г. по гр.д.№ 472/2014г. на Варненски апелативен съд и вместо това постановява:
Осъжда Д. М. Т. да плати на К. С. Д. деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 1370 лв
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: