4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
С., 11,04,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 112/2011 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] –[населено място] против определение № 9433 от 25.06.2010 г. по ч.т.дело №7130/2010 г. на С. градски съд.
Ответникът по частната жалба- В. К. В. не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение касаторът е посочил, че счита, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 т.1 и 2 ГПК. Поставил е като „ съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос”, този относно това въз онова на кой документ банките могат да искат издаване на изпълнителен лист за вземанията си. В тази връзка е посочил, че въззивния съд бил достигнал до извода, че искането по чл.417 ГПК може да бъде направено единствено въз основа на извлечение от счетоводните книги, а в две свои определения ВКС бил приел, че освен него следвало да бъде представен и договор за кредит, поради което изводите на съда били неправилни. Касаторът е изложил своето разбиране по този въпрос, като е посочил, че той е решаван противоречиво от съдилищата – изброил е актове – разпореждания, заповеди за изпълнение на парични задължения и определения.Поставен е и „ друг съществен процесуален въпрос”, по който страната счита, че съдът се е „произнесъл неправилно” а именно – следва ли да се прилагат към извлеченията от счетоводните книги на банките,” доказателства които да сочат че длъжникът е получил акта с който банката е упражнила своето потестативно право да обяви за предсрочно изискуем целия размер на отпуснатия кредит, щом като в Общите условия на договора за кредитна карта изрично е уговорена фикция по силата, на която длъжника се счита че е получил документа, с който се обявява предсрочната изискуемост ако не уведоми банката в шестдесетдневен срок, че не е получил месечно извлечение от банката”. Развито е становището по процесуалния спор на страната в тази връзка. Направен е извод, че така поставения въпрос бил решаван противоречива от съдилищата и са изброени техни актове, като е отбелязано лаконично, че при „сходни условия” подадените от банката заявления били уважавани, а в настоящия случай бил налице отказ. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Въпросът относно доказателствената стойност на банковите извлечения не обуславя решаващия извод на съда за неоснователност на заявлението. Извода на състава, свързан с това, че извлечението от сметка е достатъчно за да обуслови издаването на заповед по чл.417 ГПК е изваден от контекста на цялостните мотиви на акта, а и касаторът не е отчел, че този извод е благоприятен за него. Поради това и поставения от касатора като първи въпрос не обосновава наличие дори на общото основание за допускане на касационно обжалване. Отбелязания като втори въпрос може да бъде приет за релевантен, с оглед относимостта му към решаващия извод на въззивния съд във връзка с това, че страната не е доказала правото й на предсрочна изискуемост на остатъка от дълга. С поставянето на този въпрос е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.За да бъде допуснато касационно обжалване на определението, обаче, следва страната да установи наличие предпоставките на едно от лимитивно очертаните в т.1-3 основания на текста. Касаторът е сочил за налични основанията по чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК. По отношение на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК страната не е развила каквито и да било доводи- не е сочила и задължителна практика, която би могла да се свърже с него– арг. т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. Следователно, обсъжданото основание не е установено.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, съобразно т.3 на цитираното тълкувателно решение изисква установеност на противоречие при разрешаване на правния въпрос с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Следователно, не съставляват практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК представените от касатора кс. копия на заповеди за изпълнение на парично задължение, заявления и разпореждания и др. Освен това приложените актове обуславящи изложението на страната свързано с първият поставен въпрос – за доказателствената стойност на извлеченията от банкови сметки, както бе мотивирано вече не е релевантен за спора, поради което и представената практика на ВКС, обективираща изводи в тази връзка няма правно значение за установяване на основанието по чл.280, ал.1 т.2 ГПК.
Приложените и относими към втория поставен въпрос определения на ПОС и СГС третират различна фактическа обстановка и в този смисъл, нямат релевантност дори към изложените от страната твърдения, обективиращи оплакване за неправилност на акта. Този извод произтича от това, че нито едно от тях не разглежда сходна на процесната хипотеза, при която вземането не произтича от договор между страните, а от договор за продажба на предприятие, с оглед който заявителя встъпва в правата на страната по договора- [фирма], т.е. налице е цедирано вземане, чиято правна дефинитивност предполага различен начин за доказване, че длъжника е уведомен за него, с оглед изпълнение на задълженията му спрямо цесионера.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 9433 от 25.06.2010 г. по ч.т.дело №7130/2010 г. на С. градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: