1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
гр.С., 15.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова гр.д.№ 449/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на фондация „Р. бах” – С. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на С. градски съд от 13.11.2009 г. по гр.д.№ 2710/ 2006 г. С посоченото решение е отменено изцяло решение на С. районен съд по гр.д.№ 2168/ 2005 г., след което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против [фирма] искове, квалифицирани по чл.71 от ЗЗДискр, за признаване за установено, че дружеството третира по-неблагоприятно лицата, живущи в кв.”Факултета” в[населено място] чрез отказ да доставя по домовете в този квартал свои продукти, както и за осъждане на дружеството да се въздържа за в бъдеще от такива нарушения.
В изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване, се твърди от жалбоподателя, че при постановяване на решението въззивният съд е отговорил неправилно на материалноправният въпрос има ли значение за наличието на дискриминация субективното отношение на извършителят или тя е напълно обективен факт, който зависи единствено от това има ли законна причина за различното третиране. Повдига и процесуалноправният въпрос за разпределението на доказателствената тежест по дела по ЗЗДискр, като счита необоснован изводът на съда, че не са налице предпоставките за прилагане на презумпцията по чл.9 от ЗЗДискр. За да се отговори на тези въпроси моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответникът по касация [фирма] оспорва жалбата. Според него не са налице основанията по чл.280 от ГПК за допускане на обжалването, а приложените от касатора съдебни решения счита за неотносими към процесния казус.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът е длъжен да формулира въпрос, който обуславя правните изводи на въззивния съд и който е решен в противоречие с практиката на ВКС, по който има противоречива практика или който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ако такъв въпрос е изложен, но той не предпоставя крайния изход от спора, то по него обжалването не може да бъде допуснато.
В конкретния случай не обуславя въззивното решение повдигнатият от жалбоподателя процесуалноправен въпрос за разпределението на доказателствената тежест. Въззивният съд не е приел, че ищецът носи тежестта да докаже наличието на дискриминация, а е съобразил законното положение, според което страната, твърдяща, че е пострадала от дискриминация, трябва да докаже не факта на нарушението, а само факти, вероятно индициращи наличието на такова. В този случай другата страна носи доказателствената тежест относно твърдението, че третира ищецът по начин, идентичен в сравнение с останалите правни субекти или че има законна причина за различно третиране. Въззивното решение е мотивирано не с това, че няма достатъчно данни, сочещи на дискриминация, а с това, че ответникът по безспорен начин е доказал, че третира жителите на кв.Факултета по същия начин, по който третира и жители на други отдалечени квартали в[населено място] с различен етнос. Дали това наистина е така, в производството по чл.288 от ГПК не може да бъде проверявано. В това производство са релевантни правните, а не фактическите констатации на инстанцията по същество. И тъй като въззивният съд не е направил в мотивите си правен извод, че ищецът носи тежестта да докаже по несъмнен начин твърдението си за наличие на дискриминация, то повдигнатият процесуален въпрос не обуславя въззивното решение.
Материалноправният въпрос предпоставя правните изводи на съда, тъй като за да отхвърли иска, той е приел, че поведението на ответника, изразяващо се в отказ да доставя храна по домовете в кв.”Факултета”, не е мотивирано от етническия произход на жителите на квартала. В този смисъл е счетено, че субективното отношение на служителите на ответника към тези жители е релевантно. Съответно има значение и поставеният въпрос дали това субективно отношение има значение при преценката нарушено ли е правото на равно третиране. Този въпрос обаче няма данни да се решава противоречиво от съдилищата. В нито едно представените решения на ВКС (по гр.д.№ 1996/ 2008 г. и по гр.д.№ 811/ 2008 г.) такъв правен въпрос не е разглеждан. Напротив, в мотивите и на двете решения е посочено, че е налице пряка дискриминация тогава, когато лицето е поставено в неравноправно положение предвид етническия му произход. Това няма как да е несъзнавано от нарушителя обстоятелство, тъй като именно възприемането на ищците по тези две дела като лица от различен етнос е обусловило третирането им по различен начин. В това отношение ЗЗДискр не е неясен или непълен, нито практиката по прилагането му е противоречива, нито тази практика се нуждае от изменение или осъвременяване. Поради това не може да се приеме, че са налице предпоставките по чл.280 от ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на С. градски съд от 13.11.2009 г. по гр.д.№ 2710/ 2006 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: