2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
С., 15.04. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.04. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 785 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма][населено място], чрез адвокат Ю. О., с вх.№3246 от 21.06.2010 год. на Окръжен съд[населено място] срещу Решение №301 от 18.06.2010 год. по в.гр.д.№335/2010 год. на Добричкия окръжен съд, ГО, с което е потвърдено решение №98 от 05.02.2010 год.по гр.д.№3324/2009 год. на Добричкия районен съд, с което касаторът на основание чл.233, ал.1 ЗЗД е осъден да опразни и предаде на ищците С. С. И. и С. П. С. владението на заемания от него недвижим имот, представляващ търговски комплекс „Е.”, находящ се в[населено място], бул.”Двадесет и пети септември” №17, партерен етаж на жилищен блок, състоящ се от офис, кухня, търговска площ и сервизни помещения с площ от 261 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. С обжалваното решение въззивният съд е възприел изводите на районния съд, че между страните е съществувало валидно наемно правоотношение с предмет търговски комплекс „Е.”. На основание чл.238 ЗЗД с изпратеното от наемодателите-ищци до касатора- ответник предизвестие безсрочният договорът за наем е прекратен, поради което за наемателя е възникнало задължението за връщане на имота.
Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е недопустимо, р.п. неправилно, постановено при всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Подържа допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.268, ал.1 във вр. с чл.146, ал.2 ГПК, тъй като не му е указано за кои твърдени от него факти не сочи доказателства. Сочи допуснати нарушения на материалния закон- чл.233, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.310, т.2 ГПК, защото счита, че сключеният между страните договор за наем е нищожен, както и че не е бил прекратен по реда на чл.238 ЗЗД. Навежда и доводи за необоснованост на въззивното решение. Подържа всичките основания за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, като мотивира само това по т.3. Като значими за изхода на делото формулира следните процесуални въпроси: 1. „Следва ли въззивната инстанция, която е такава по съществото на спора, като дейността й е продължение на тази на първата инстанция, да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочи доказателства; 2. „Следва ли съдът да зачете извънсъдебното изявление на процесуалния представител в пледоарията по съществото в насока, че”дружеството е без основание в имота”; 3.”От кога тече срокът за касационно обжалване- от датата на решението, или от съобщението му до страните?”
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответниците по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба, претендира разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Решението на Добричкия окръжен съд е допустимо. Доводите на касатора, че предявеният от ищците иск с правно основание чл.233, ал.1 ГПК е недопустим, всъщност представляват такива за липса на материално правна легитимация на ищците, която не води до недопустимост на предявения иск. Само липсата на процесуална легитимация прави предявеният иск недопустим, която липса би довела до недопустимост на постановеното решение. Принадлежността на твърдяното материално право е въпрос на основателността на иска и ако ищецът не е носител на спорното материалното право, искът се отхвърля като неоснователен.
С поставените от касатора [фирма] въпроси не е изпълнено изискването на закона да формулира общото основание за достъп до касация, а именно да посочи точно и мотивирано правните въпроси, обусловили изхода по конкретното дело. Чрез първите два въпроса той фактически се стреми във фазата по селектиране на касационната жалба, съдът да се произнесе по твърдяната неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения съдопроизводствените правила. Основанията за неправилност на въззивното решение не представлява същевременно и основание за достъп до касация. Чл.280, ал.1 ГПК, съдържащ изчерпателно изброяване на тези основания, не препраща към чл.281,т.3 ГПК. При това поставеният от касатора въпрос за съотношението между чл.268, ал.1 и чл.146, ал.2 ГПК не може да обуслови правните изводи на въззивния съд. Нормата на чл.146, ал.2 ГПК не намира субсидирано приложение в доклада на въззивния съд. Задължението на първоинстанционния съд по чл.146, ал.2 ГПК да указва в доклада си на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, произтича от задължението на съда и страните за изясняване на фактическата страна на спора. Докато докладът на въззивния съд по чл.286, ал.1 ГПК обхваща само жалбите и отговорите по тях и произтича от правомощията му на въззивна инстанция. Събирането на нови доказателства от въззивния съд става по искане на страните и ангажирането им е въпрос на редовността на въззивната жалба./арг. от чл.260, т.5 и т.6 ГПК/. По принцип той сам събира доказателства, когато те са представени от страните във въззивното производство и не е нарушена забраната на чл.266, ал.1 и 2 ГПК. Предоставената му от закона преценката за тяхното преклудиране не може да се противопостави на задължението на първоинстанционния съд по чл.146, ал.2 ГПК. Исканите от касатора доказателства не са допуснати от Добричкия окръжен съд, именно поради приетата от въззивния съд тяхна преклузия.
Въпросът дали следва съдът да зачете извънсъдебното изявление на процесуалния представител е въпрос свързан с неговата доказателствена стойност на това изявление, по която ВКС не се произнася.
Т. поставен въпрос откога започва да тече срокът за обжалване на въззивното решение също не е обусловил изхода по делото, тъй като касаторът е спазил срока по чл.283 ГПК с начален момент, определен в чл.315, ал.2 във вр. с чл.317 ГПК – от деня в който ще се обяви въззивното решение-18.06.2010 год.
Не посочването на общото основание за достъп до касация е достатъчно само по себе си да се откаже селектиране на касационната жалба. А и след като поставените правни въпроси не обуславят изхода по конкретния спор, не може да се извършва абстрактна преценка на тяхното значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, т. е дали е налице допълнителното основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
С оглед изхода по делото в полза на ответниците С. С. И. и С. П. С. ще следва да се присъди сумата 300 лв. адвокатски хонорар за това производство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №301 от 18.06.2010 год. по в.гр.д.№335/2010 год. на Добричкия окръжен съд, ГО, с което е потвърдено решение №98 от 05.02.2010 год.по гр.д.№3324/2009 год. на Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА [фирма],[населено място], [улица], ап.3 да заплати на С. С. И. и С. П. С. сумата 300 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: