О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
София, 15.04. 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря ……………………..……. и с участието на прокурора ………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1267 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по две касационни жалби от страните по спора, чиито разрешаване е било предмет на постановеното от САС, ГК, 1-и с-в на 10.І.2019 г. решение № 93 по гр. дело № 3149/2018 г., заведено по преки искове на физически лица за неимуществени вреди срещу застраховател.
Съвместната касационна жалба с вх. № 3695/25.ІІ.2019 г. на ищците М. Т. И., Р. Петрова И., С. Т. М. и М. И. М. – четиримата от [населено място], подадена чрез общия им процесуален представител по пълномощие от САК, е против онази част на горепосоченото въззивно решение, с която присъдените им от първостепенния съд, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. § 22 от ПЗР на сега действащия Кодекс за застраховането, застрахователни обезщетения за понесените от тях неимуществени вреди от смъртта на общия им наследодател Т. Марнов И. в хода на процесното ПТП, настъпило на 28.ІІ.2016 г., са били редуцирани /намалени/, както следва:
~ за малолетна дъщеря М. Т. И. от 200 000 лв. – на 140 000 лв. /намаление в размер на разликата от 60 000 лв./;
~ за преживялата съпруга Р. П. И. от 150 000 лв. – на 140 000 лв. /намаление в размер на разликата от 10000 лв./;
~ за майката на починалия С. Т. М. от 120 000 лв. – на 110 000 лв. /намаление в размер на разликата от 10 000 лв./;
~ за бащата на загиналия М. И. М. от 120 000 лв. – на 110 000 лв. /намаление в размер на разликата от 10 000 лв./.
Оплакванията на четиримата касатори са за постановяване на въззивното решение в горепосочената негова отхвърлителна част както в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това те претендират отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който преките им осъдителни искове срещу ответника застраховател „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и с предмет присъждане на обезщетения за понесени от тях неимуществени вреди от процесното ПТП, да бъдели уважени изцяло – в пълните предявени по делото техни размери, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК застрахователното дружество да репарира и всичките им разноски, направени по водене на делото в трите съдебни инстанции.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към съвместната си жалба четиримата нейни податели обосновават приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от решението си САС се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г., по следните девет правни въпроса, явяващи се едновременно и такива от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „Следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищците неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие смъртта на съпруга, респ. баща и син, настъпила в пряка причинно-следствена връзка от ПТП, станало на датата 28.ІІ.2016 г., да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. 11 на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?”;
2./ „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и дали липсата на посочване и на анализ на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД представлява нарушение на принципа на справедливост при определяне размера на обезщетението в противоречие със задължителното ППВС № 4/1968 г.?”;
3./ „Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент” на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент” на същите или е достатъчно да се търси „известно компенсиране на загубеното”, както е направено в обжалваното решение?”;
4./ „Следва ли при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищците неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие на смъртта на сина им, да бъде отчитан от съдилищата като релевантен за определяне на размера на обезщетението по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ фактът, че претендиращите обезщетението родители имат и друг син, който е жив и по какъв начин влияе този факт на размера на обезщетението?”;
5./ „Отчитаното на несъществени обстоятелства и игнорирането на съществени такива, предпоставя ли нарушение на принципа на справедливост, както и какви са критериите за определяне на съдържанието на връзката и необходимо ли е да се обсъди степента на родство и факта, че ищците са загубили своя съпруг/баща, син, което е най-тежката загуба?”;
6./ „Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1968 г. или е достатъчно отчитане на ноторно известния факт, че загуба на близък от кръга на лицата, имащи право на компенсация на морални вреди, води „до мъчително понасяне и трудно преживяване на загубата на близък човек”?”;
7./ Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищците неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие смъртта на съпруг/баща, настъпила в пряка причинно-следствена връзка от процесното ПТП, да се съобрази със задължителните указания в т. 1 от ППВС № 4/1968 г. досежно отчитаното и на бъдещи сигурни болки и страдания, които да са в причинна връзка с увреждането или настъпилия вредоносен резултат?”;
8./ „Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ /отм./ и обществено-икономическите и социални условия в страната?”;
9./ „Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид, наред с указаните в ППВС № 4/1968 г. критерии, още и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК застрахователят ответник по касация „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД писмено е възразил чрез своя юрисконсулт /Кр. И./ както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната от наследниците на Т. М. И. негова отхвърлителна част, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на дължимото (в такъв случай), на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, юрисконсултско възнаграждение. Инвокиран е довод, че по релевираните от тези четирима касатори в изложението им по чл. 284, ал. 3 ГПК правни въпроси не е налице противоречиво произнасяне от страна на САС с цитираните и приложени решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Съответно касационната жалба на застрахователя „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД-София, която няма характера на „насрещна” /по смисъла на чл. 287, ал. 2 ГПК/, е насочена срещу осъдителната част на същото въззивно решение, с която преките искове на четиримата ищци от [населено място] са били уважени над следните размери на обезщетенията за неимуществените им вреди: а.) за преживялата съпруга Pосица П. И. – над 60 000 лв. и до присъденото й от САС обезщетение в размер на 140 000 лв. /разлика от 80 000 лв./; б.) За малолетната дъщеря М. Тр. И. – над 60 000 лв. и до присъденото й от САС обезщетение в размер на 140 000 лв. /разлика от 80 000 лв./; в.) За майката С. Т. М. – над 80 000 лв. и до присъденото й от САС обезщетение от 110 000 лв. /разлика от 30 000 лв./; г.) За бащата М. И. М. – над 80 000 лв. и до присъденото му от САС обезщетение от 110 000 лв. /разлика от 30 000 лв./. Застрахователят атакува същото въззивно решение и досежно възприетия в него начален момент на дължимост на законната лихва върху горепосочените 4 главници, поддържайки, че той не следвало да съвпада с датата на осъществяване на вредоносното събитие /ПТП/, а именно 28.ІІ.2016 г.
Оплакванията на застрахователното дружество са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваните от него части както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това търговецът претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който присъдените от САС застрахователни обезщетения, като „твърде завишени”, да бъдели намалени повторно, но в една по-значителна степен, а дължимата върху главниците им законна лихва да се присъди не от датата на непозволеното увреждане, а от по-късния момент на завеждане на делото. На основание чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД претендира и присъждане на разноски съразмерно с отхвърлената част от субективно съединените срещу него преки искове.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, застрахователното д-во неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за „очевидна неправилност” на въззивното решение в атакуваните негови 5 части /основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК/, още и с наличието на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с тези части от своя акт по съществото на спора САС се е произнесъл по следните три правни въпроса:
1./ „Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на близък, съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономическите параметри от загубата на дадена личност, като размера на неговите доходи приживе, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което загиналият е живял, неговото социално положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос в резултат от смъртта му при ПТП: като аргумент за недоказаност на своевременно релевирано възражение за съпричиняване?”;
2./ „Допустимо ли е при безспорно доказано по делото грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата – непоставянето на обезопасителен колан съгласно чл. 137а ЗДвП от страна пострадалия /загиналия/, съдът да базира изводите си за липса на противоправност и пряка причинно-следствена връзка на това нарушение с настъпилия вредоносен резултат само и единствено на база предположения и вероятности?”;
3./ „От кой момент застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите отговаря за лихва за забава пред увредените лица при предявен пряк иск срещу него, ако застрахователният договор е сключен при действието на КЗ от 2005 г., действал до датата 1.І.2016 г., а процесното ПТП, от което са произтекли вредите, е настъпило вече след влизането в сила от тази дата на новия, сега действащ КЗ и съответно застрахователната претенция е била предявена след 1.І.2016 г., т.е. приложима ли е била в случая разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от същия Кодекс за застраховането, доколкото 4-те увредени лица са предявили „доброволна застрахователна претенция” пред застрахователя по реда на чл. 380 от същия Кодекс, с което сами са избрали процедурата по обезщетяването им да е по този нормативен акт?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация /4-мата ищци в първоинстанционното производство/ писмено са възразили чрез своя общ процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационния контрол по отношение жалбата на застрахователя, така и по основателността на наведените в нея оплаквания за неправилност на въззивното решение в 5-те атакувани от търговеца негови осъдителни части, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че касаторът „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД „не прави разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадени от надлежни страни по спора във въззивното производство пред САС, въведен със субективно съединените преки искове по чл. 498, ал. 3 КЗ, както касационната жалба на четиримата ищци от [населено място], така и тази на ответното по осъдителните им искове „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД-София, ще следва да се преценяват като процесуално допустими.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
1. По касационната жалба на ищците М. Т. И., Р. Петрова И., С. Т. М. и М. И. М.:
Уважавайки частично въззивната жалба на застрахователя, съставът на САС е редуцирал присъдените от първостепенния съд застрахователни обезщетения на всеки един от 4-мата ищци, ръководен от поставения в основата на правилото на чл. 52 ЗЗД принцип, че неимуществените вреди, понесени от възходящите от първа степен на загиналия в хода на процесното ПТП, a priori не би следвало да са равноценни с тези, понесени от малолетната му дъщеря /низходяща от първа степен/, изразени в „протрахирана стресова реакция” или с претърпените от неговата преживяла съпруга, обективирани в получено от последната разстройство в социалната адаптация. При определяне на конкретния размер на дължимото за всеки един от ищците застрахователно обезщетение въззивният съд е съобразявал стандарта на живот в страната именно в аспекта на това, че конкретните икономически условия намират израз в ежегодно определяните нива на покритие на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, но също и условията в онова населено място, където живеят потърпевшите лица, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване, респ. да се обуславя от субективните им очаквания за еднопосочно увеличаваща се инфлация, обезценяване на лева и нарастване на цените.
Съпоставка между разясненията, дадени със задължителните за съдилищата в Републиката постановки по точка 2 и съответно по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., води до извод, че правно-логически не е възможно едни и същи правни въпроси да са решени в противоречие с практиката на ВКС, а едновременно с това те да са и такива, явяващи се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според постановката по т. 1 от същото тълкувателно решение правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първите седем правни въпроса в изложението на ищците по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата им са такива, отнасящи се до правилността на въззивното решение в атакуваните от тях негови отхвърлителни части, респ. – до възприемането на фактическата обстановка от състава на САС или за обсъждане на събраните по делото доказателства, относими към критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Докато последните два въпроса са с изцяло хипотетичен характер, т.е. не са били въобще предмет на произнасянето на въззивния съд с атакуваните от ищците отхвърлителни части от неговия акт по съществото на спора, въведен с преките им искове срещу застрахователя „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД. Ето защо, при така установената по жалбата на ищците липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от двете релевирани от тях допълнителни предпоставки за това – в случая тези по т. 1 и по т. 3 на същия законов текст. Следователно погрешното отъждествяване от четиримата касатори на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
2. По касационната жалба на ответното по преките искове „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД-София:
По повод отказа си да намали присъдените от първостепенния съд застрахователни обезщетения за понесени от 4-мата ищци неимуществени вреди до претендираните от този касатор търговец предели /под равнището на които има влязло в сила осъдително решение/, въззивната инстанция е могла да идентифицира като спорни въпросите досежно наличието и обема на съпричиняването на увреждането от страна на починалото в хода на процесното ПТП от 28.ІІ.2016 г. лице единствено с оглед данните за пътуването му в лек автомобил без поставен обезопасителен колан, а оттам- и за справедливият, определен съобразно чл. 52 ЗЗД, размер на дължимите обезщетения за неимуществени вреди. Препращайки, на основание чл. 272 ГПК, към мотивите на първоинстанционния съд по съществото на разгледаното такова защитно възражение на търговеца по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съставът на САС е споделил решаващия правен извод, че в процесния случай проявеното бездействие на пътника по отношение на задължението му по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП не се намира в причинна връзка с неговото настъпване, т.е., че според механизма на реализиране на конкретното ПТП, смъртта на общия наследодател на ищците би настъпила дори и ако возещият се на задната седалка на автомобила „Рено Е.” с рег. [рег.номер на МПС] Т. М. И. би бил с поставен обезопасителен колан. Така, при изключване на какъвто и да било каузален принос на загиналия за настъпване на този резултат, въззивната инстанция е предприела намаляване на размера на присъдените от СГС застрахователни обезщетения, съобразявайки, че част от установените по делото от първите две ищци /преживяла съпруга и малолетна дъщеря/ вреди имат различен – имуществен характер, без обаче такава претенция да е била предявявана срещу застрахователя настоящ касатор, както и че другите двама ищци – майка и баща на загиналия, не са живеели в едно домакинство с него, а от брака си „имат и друг син, който би могъл да е тяхна опора и утеха в старините”. Досежно релевантния начален момент на дължимост на законната лихва върху главниците на веднъж вече присъдените застрахователи обезщетения, САС е съобразил не само точния разум на императивното правило на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, но и създадената константна практика, обобщена с решение № 200/22.ХІ.2010 г. на състав на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 84/2010 г.: досежно функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите от тази на прекия делинквент, игнорираща значението на отправена към дружеството покана за плащане на застрахователно обезщетение, която константна практика – предвид относимата към случая разпоредба на § 22 от ПЗР на сега действащия Кодекс за застраховането – не е изгубила актуалността си, вкл. и при съобразяване на новелата в чл. 290 ГПК (ДВ, бр. 86 от 27.Х.2017 г.).
При тези данни по делото и все на плоскостта на посоченото по-горе във връзка със съвместната касационна жалба на ищците разграничение, произтичащо от задължителната постановка по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., в процесния случай по необходимост се налага извод, че първите два правни въпроса в изложението на застрахователя по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната му жалба се отнася единствено до правилността на въззивното решение в атакуваните негови първи четири части, а последният /с пор. № 3/ е с изцяло хипотетичен характер: вкл. и по арг. за противното от текста на § 22 in fine от ПЗР на сега действащия Кодекс за застраховането. Следователно погрешното отъждествяване от застрахователя на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не годно да обоснове приложно поле на последния.
В заключение, в атакуваните от застрахователя „ДаллБогг: Живот и Здраве” негови осъдителни части въззивното решение не е и „очевидно неправилно”, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е постановено contra legem (до степен при която законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК разноските ще следва да останат в тежест на всяка една от страните по спора така, както са били направени.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 93 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 10.І.2019 г., постановено по гр. дело № 3149/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2