7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
гр. София, 17.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 3129 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. К. Л. и С. Т. Ленгерова, представлявани от адв. С. Я., срещу определение № 185 от 26.04.2018г. по в.ч.т.д. № 227/2018г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, ІІ състав, с което е потвърдено разпореждане № 1006 от 13.02.2018г. по т.д. № 810/2013г. на Пловдивски окръжен съд. С потвърденото разпореждане е върната въззивната им жалба срещу решение № 11 от 05.01.2017г., постановено по т.д. № 810/2013г. на Пловдивски окръжен съд, поради неотстраняване на нередовности.
Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърдят, че при уведомяването им по реда на чл.418, ал.5 ГПК по изп.д. № 20138240401407 на ЧСИ К. П. и връчената им покана за доброволно изпълнение, ведно със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, не са предупредени за последиците по чл.40, ал.2 ГПК. Твърдят, че по делото са представили и настоящ адрес за получаване на призовки и съобщения в [населено място], Република Австрия, но на този адрес са пребивавали за кратко време, като всички призовки са получавали на постоянния си адрес в [населено място]. Поддържат, че не е имало пречка за връчването на съдебни книжа по реда на Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела. Излагат съображения за постановяване на въззивното определение в противоречие с процесуалните правила, като се позовават на чл.34 пар.2 от Регламент (ЕО) № 44/2001, възпроизведен в чл.45 §1 т. „б” от Регламент (ЕО) № 1215/2012 във връзка с чл.4 пар.1 и 2 във връзка с чл.28 КМЧП. Поддържат, че разпореждане № 353 от 17.01.2018г. по т.д. № 810/2013г. на ПОС, 20 състав, което им е нередовно съобщено на 02.02.2018г. по подадената от тях въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, е постановено при съществено нарушение на закона като нищожен съдебен акт и молят нищожността му да бъде прогласена. Твърдят, че потвърденото с обжалваното определение разпореждане № 1006 от 13.02.2018г. по т.д. № 810/2013г. на Пловдивски окръжен съд също е нищожен съдебен акт и молят неговата нищожност да бъде прогласена, тъй като е постановено от ненадлежен състав /докладчик е съдия Ц. Г., а в състава, постановил разпореждането, е участвала съдия Т. Г., която не е докладчик по делото и не им е известно да е съдия в ОС Пловдив/. Излагат твърдения за допуснато нарушение на чл.40, ал.2 ГПК и на практиката на ВКС по приложението му. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържат наличие на основанията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с чл.122, ал.1 КРБ, чл.34, пар.2 от Регламент (ЕО) № 44/2001г., чл.45 §1 т.”б” от Регламент (ЕО) № 1215/2012, чл.4, пар.1 и 2 вр. чл.62, пар.2 от Регламент (ЕО) № 1215/2012, чл.28 от КМЧП, т.11 б.”г” от ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, Решение на СЕС по д. 228/81 Pendy Plastic v. Pluspunkt, Nr. 13 и С-305/88 Lancray v. Peters, № 13, Решение на СЕС по д. С-474/93 Hensgst Import v. Camprese, № 19, Решение на СЕС по д. С-172/91 Sonntag v. Weidmann, № 39 и които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочи следните правни въпроси:
1. Съдебно решение/определение/разпореждане няма да се признава:
– когато то е постановено в отсъствие на страната;
– ако на ответника не е връчен документът, който слага начало на делото, или равнозначен документ в достатъчен срок и по такъв начин, който да го улесни да организира защитата си;
2. По молба от заинтересована страна признаването на съдебно решение/определение/разпореждане се отказва:
– когато съдебното решение е постановено в отсъствие на страната, ако на ответника не е връчен документът за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок и по такъв начин, че да има възможност да организира защитата си, освен ако ответникът не е успял да предяви иск за оспорване на съдебното решение, когато е било възможно да стори това.
Частните жалбоподатели са представили и молба, с която са направили искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС във връзка с прилагането на чл.34, пар.2 от Регламент (ЕО) № 44/2001г., чл.45 §1 т.”б” от Регламент (ЕО) № 1215/2012, чл.4, пар.1 и 2 вр. чл.62, пар.2 от Регламент (ЕО) № 1215/2012, чл.28 от КМЧП и чл.40 ГПК. Формулират следните въпроси:
1. Когато
– на ответника не е връчен документът, който слага начало на делото или равнозначен документ в достатъчен срок и по такъв начин, който да го улесни да организира защитата си;
– след това ответникът е започнал производство по оспорване пред друг съд, постановил решението в негово отсъствие;
дали този ответник може да се противопостави на изпълнението на първоначалното решение/определение чл.32, постановено в негово отсъствие, на основание чл.34, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 Брюкселската конвенция по съображение, че документът за образуване на производството не му е бил връчен в достатъчен срок, за да има възможност да организира защитата си преди постановяване на първоначалното решение в негово отсъствие?
2. Определяне на приложимия закон и ред:
При наличие на:
– колизия на разпоредби (lex concursus) по смисъла на чл.40, ал.2 ГПК и съответно чл.34 § 2 Регламент (ЕО) № 44/2001, респ. Регламент (ЕО) № 1215/2012 чл.45 § ч т. „б” и КМЧП, при което се определя обхватът на текста, контекстът и целите и
– доколкото се касае до законова празнота, която не може да бъде запълнена по пътя на правоприлагането по аналогия, чрез привнасяне на целесъобразност на елементи от ГПК в Регламент (ЕО) № 44/2001, респ. Регламент (ЕО) № 1215/2012 и КМЧП,
налице ли е „нарушаване на правото на защита”, ако механично се приложи национално, а не общностно право?
Ответникът „ХипоКредит” АД оспорва частната касационна жалба. Поддържа, че исковото производство, образувано през 2013г., се е развило по правилата за родова и местна подсъдност с оглед постоянния адрес на ответниците – частни жалбоподатели в настоящото производство – [населено място], [улица]. Поддържа, че самите жалбоподатели многократно са посочвали този адрес като свой във всички подадени и подписани от тях документи, като и към настоящия момент посоченият адрес е вписан в НБД „Население“ като техен настоящ и постоянен адрес. Поддържа, че ответниците са били редовно уведомени за производството и са им връчвани съдебни книжа на този адрес и към момента на постановяване на обжалваното определение никой от тях не е уведомявал съда, че има ново местоживеене, поради което счита наведените доводи, касаещи нередовно връчване на книжата по делото, за неотносими към спора. Моли частната касационна жалба да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното определение, с което е върната подадената от частните жалбоподатели въззивна жалба, е приел, че дадените от съда указания за отстраняване на нередовностите на жалбата, като бъде внесена държавна такса в размер на 13 886,39 лева, са редовно съобщени и в определения срок не са изпълнени. Приел е, че съобщенията, изпратени поотделно до двамата жалбоподатели, са върнати с удостоверяване от началника на отдел ГРАО при [община], натоварена с връчването на книжата, че са отказали получаването им. Въззивният съд е обсъдил твърденията за нередовно уведомяване на жалбоподателите и, за да ги счете за неоснователни, е изложил подробни съображения: От образуването на 29.10.2013г. на производството, по което е постановено обжалваното решение, до момента на произнасянето от въззивния съд жалбоподателите са имали и имат адрес в България, на който са получавали лично съдебни книжа, като в първоинстанционното производство са имали и упълномощен адвокат, чиито пълномощия са били оттеглени едва на 20.12.2017г. Дори и да са заживели във Виена, Австрия от 2015г., жалбоподателите вече са били редовно уведомени за настоящото производство и са им били връчени съдебни книжа на адреса в [населено място], с които са уведомени и за задължението и за последиците на неизпълнението им – по чл.40 ГПК. Въззивният съд е посочил, че едва с частната жалба се излагат твърдения и се представят адресни карти за пребиваването на жалбоподателите в друга държава, но до този момент във всички изхождащи от тях молби, включително и след 2015г., сочат за свой адрес [населено място], [улица], на който са получени от сина им и съобщенията за връщане на въззивната жалба.
Въззивният съд е обсъдил и оплакванията за нищожност на обжалвания съдебен акт с оглед промяната на докладчика по делото и е приел, че съгласно приложена по делото заповед от 09.02.2018г. докладчикът съдия Ц. Г. е командирована в Пловдивски апелативен съд и на нейно място е определена за титуляр на състава съдия Т. Г., която е постановила разпореждането. Поради това е счел оплакванията за неоснователни.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя.
В настоящия случай частните жалбоподатели само формално са изпълнили изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не са посочили кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Дори и да се приеме, че са поставени въпроси във връзка с основанията за отказ за признаване или допускане на изпълнение на съдебно решение или определение, предвидени в Регламент (ЕО) № 44/2001г., Регламент (ЕО) № 1215/2012 и КМЧП, тези въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обуславящи изводите на въззивния съд и изхода на делото. Обжалваното определение е постановено в производство по предявен против частните жалбоподатели иск по чл.422 ГПК, поради което въпросите, свързани с признаване на изпълнението на постановени в това производство актове, е неотносим към предмета на производството. Неотносими са и доводите за противоречие на обжалваното определение с практиката на ВКС по приложението на чл.40, ал.2 ГПК, тъй като частните жалбоподатели не са призовавани по реда и при условията на чл.40, ал.2 вр. ал.1 ГПК, а са получили съобщение за разпореждането на съда за отстраняване на нередовностите на подадената от тях въззивна жалба лично при отказ, а съобщението за разпореждането за връщане на въззивната жалба е редовно връчено на сина им със задължение за предаване, като и двете уведомявания са извършени на адреса на жалбоподателите в [населено място], вписан като техен постоянен и настоящ адрес и посочен от тях в подаваните по делото молби.
Не е налице и посоченото основание по чл.280, ал.2 ГПК. „Очевидна неправилност” е въведено с новата разпоредба на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано, а изложените от касаторите доводи са за допуснати нарушения на процесуалните правила.
С оглед неотносимостта на поставените въпроси във връзка с основанията за отказ за признаване или допускане на изпълнение на съдебно решение или определение, предвидени в Регламент (ЕО) № 44/2001г., Регламент (ЕО) № 1215/2012 и КМЧП, и доколкото искането за отправяне на преюдициално запитване е направено във връзка с тези въпроси, то+ва искане следва да бъде оставено без уважение, без да е необходимо да се излагат други съображения по основателността му.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от Т. К. Л. и С. Т. Ленгерова, представлявани от адв. С. Я. искане по чл.628 ГПК за отправяне на запитване до Съда на Европейските общности.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 185 от 26.04.2018г. по в.ч.т.д. № 227/2018г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, ІІ състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: