О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
София, 17.05.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4304/2017 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 7475/ 18. 09. 2017 год. на Е. В. Н. и С. Л. Я. чрез процесуалния им представител адв. В. П.- АК К. срещу въззивно Решение No 169 от 18. 07.2017 год. по гр. възз. д. Nо 152/2017 год. на ОС-Кюстендил.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение No 31 от 31.01.2017 год. по гр.д.No 371/2016 год. на РС- Кюстендил по отхвърлените обективно съединени искове чл. 109 ЗС срещу ответника Р. А. П. по искането същата да бъде осъдена да преустанови неоснователните действия, с който им пречи да упражняват правото си на собственост в пълен обем по отношение на притежавания от тях недвижим имот, изразяващи се : в разширяване без съгласие на наследодателя на ищците и без необходимите строителни книжа с около 0.30 см. на външното стълбище към входната врата на първия етаж и изграждане на масивен парапет откъм южната страна на стълбите, с което е отнето част от пространството за общо ползване; в извършване без съгласие на наследодателя на ищците и без необходимите строителни книжа -преустройства на първия етаж- зазиждане с итонг и гипсокартон на две врати на първия етаж към общото стълбище, в разрушаване на част от съществуващата стена между антрето и кухнята, преграждане на част от кухнята и част от антрето на първия етаж и изграждане на сервизно помещение- баня с тоалетна, като са прокарани отходни тръби през едно от мазетата и общия коридор, поради което в мазето капе и мирише на фекалии и др.
За да отхвърли исковете по чл. 109 ЗС, съдилищата са приели, че извършените от ответника П. строително-монтажни работи по преустройството на собствения си първи етаж и тези, касаещи общите части на сградата не пречат и не препятстват ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем.
С касационната жалба се поддържат доводи за нарушение на съществени процесуални правила и нарушение на материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК / редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 година / с довод , че с обжалваното решение по въпроса: при постановено съдебно решение за разпределение правото на ползване на дворното място между съсобствениците, за успешното провеждане на иска по чл. 109 ЗС не е ли достатъчно само, че ответникът не ползва дворното място съобразно съдебното решение, че е навлязъл/ завзел част от пространството за общо ползване или част от пространството, предвидено за ползване от ищеца, или трябва да установи, че с тези си действия ответникът пречи на ищеца последният да упражнява правото си на собственост в пълен обем?, е разрешен в противоречие с Р No 299/ 15.06.2010 год. по гр.д. No 500/2009 год. на ВКС- II г.о. и в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК / редакция до изм. с ДВ.бр.86/2017 год. / по въпроса: за успешното провеждане на иска по чл. 109 ЗС не е ли достатъчно само, че извършените от ответника СМР, с които са засегнати общите части на сграда в режим на етажна собственост или помещенията на ищеца, за незаконни, в противоречие със строителните правила и норми и със санитарно-хигиенните изисквания, или трябва да установи и, че с тези действия ответникът пречи на ищеца последният да упражнява правото си на собственост ?“, разрешен в противоречие с Р No 364/ 19.04.2001 год. по гр.д. No 1484/2000 год. на ВКС- IV г.о.
В срока по чл.287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация- Р. А. П., подаден чрез адв. Сл. Л. –АК К., с който се оспорва наличие на основания за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК/ редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 година /, считайки цитираната съдебна практика е некоректно цитирана, сочи се, че смисълът, в който е произнесено въззивното решение е правилен. Претендират се разноски пред касационната инстанция.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК,/ редакция до изм. ДВ.бр.86/2017 год./ , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК при спазване изискванията на закона, насочена е срещу обжалваем съдебен акт на въззивния съд – решение по иск за защита на правото на собственост по чл. 109 ЗС , попадащо в изключенията на изключенията по чл. 280 ал.2 т.1 ГПК, редакция до изменението с ДВ. бр.86/2017 година, от което обстоятелство следва , че касационното обжалване е допустимо.
След преценка на наведените доводи на страните, настоящият състав на ВКС намира, че НЕ СА налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване .
Поставените от касаторите правни въпроси не могат да обусловят извод за допускане на касационно обжалване, тъй като вече имат своя правен отговор с приетото ТР 4/ 2015 год. на ОСГК на ВКС по приложение на чл. 109 ЗС, и постановеното решение на въззивния съд не е в противоречие с тази задължителна съдебна практика.
Правото на собственост е израз на пълна власт върху конкретна вещ и гарантираната от закона възможност на титуляра на правото да изиска от всички останали лица да се въздържат от въздействия върху собствената му вещ. Тази пълна власт на собственика, в ограничено и изрично посочени хипотези търпи ограничения, обусловени от необходимостта от зачитане и гарантиране упражняването и на чужди собственически права. В този именно смисъл общата разпоредба на чл. 50 ЗС не позволява на собственика на недвижим имот да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използване на съседния имот, по-големи от обикновените. В случая, по силата на съдебното решение за разпределение правото на ползване на дворното място с изградена сграда в режим на етажна собственост, са определени „границите“ на двата дяла, аналогично на граници между два имота, и в този аспект всички разяснения на посоченото тълкувателно решение следва да немерят приложение.
С Р No 299/ 15.06.2010 год. по гр.д. No 500/2009 год. на ВКС- II г.о. не може да се приеме за удачен пример за съпоставка и селекция, тъй като основен елемент на хипотезата по посоченото решение по чл. 290 ГПК касае постигнато съгласие на съсобствениците за разпределени правото на ползване. Въпросът, по който е допуснато касационното обжалване е този за значението на нарушаване на уговорката и установения по това дело начин на ползване, различен от уговорения.
За да се приеме, че е налице произнесено решение в противоречие в решение на ВКС по чл. 290 ГПК, с дадените разяснения по ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС изрично се прие, че казусите по двете дела- това, което се обжалва и това, което се сочи от касатора, следва да имат аналогична, а не само сходна фактическа страна, каквато в случая липсва.
При предявен иск по чл. 109 ЗС преценката на съда дали е налице непозволено препятстване упражняване собственическите правомощия от страна на ищеца, е конкретна за всеки отделен случай с оглед вида на действията , с които се препятства упражняване на правото на собственост.
По делото са налице категорични данни , че решаващия съд се е произнесъл по всяко едно оплакване на ищците , касаещо конкретни строително-монтажни дейности. Установените факти са ценени в контекста на разпоредбата на чл.50 ЗС , с което законодателят е ограничил собственикът при упражняване правото му на собственост в своя личен имот , с онези действия , който биха били пречка за собственика на съседен имот/ респ. съсобствен/ да ползва същия , ако тези действия съставляват препятствия по значими от обикновените.Именно преценката на съдилищата , че действията по преустройство на собствения си етаж и отчасти на общи части на сградата , извършени от ответника Р. П. като собственик и съсобственик , не съставляват пречки по-големи от обикновените е обусловил крейния извод за неоснователност на заявения иск. По тази причина , заявения втори въпрос, се явява неотносим и като такъв не може да обоснове допускане на касационното обжалване.
По направеното искане на ответника за присъждане на разноски: При извода за липсата на предпоставки за допускане на касационното обжалване , настоящият състав намира искането на Р. П. за присъждане на разноски за защита пред касационния съд за основателно.Същото следва да бъде уважено , като доказано , в размер на сумата от 300 лв. /триста лева/, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие серия К No 00000 18190/ 24.10.2017 год./л.30./.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 7475/ 18. 09. 2017 год. на Е. В. Н. и С. Л. Я. чрез процесуалния им представител адв. В. П.- АК К. срещу въззивно Решение No 169 от 18. 07.2017 год. по гр. възз. д. Nо 152/2017 год. на ОС-Кюстендил .
ОСЪЖДА Е. В. Н. от [населено място] ЕГН [ЕГН] и С. Л. Я. от [населено място] егн [ЕГН] да заплатят на Р. А. П. от [населено място] ЕГН [ЕГН] сумата 300 лв. / триста лева/, на основание чл. 81 във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК –разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: