О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
Гр.София, 18.04.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети април през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.4517 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.4468/21.06.17 по г.д.№.12062/14 на Софийски градски съд, ІІ Вс., с което е потвърдено решение от 21.05.14 по г.д.№.53374/13 на СРС, ІІ ГО, 69с., за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ответната страна Н. А. Д. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ за основателни, тъй като, макар да не се ползва от предварителна закрила по чл.333 КТ, ищцата е уволнена без да е налице визираното в заповедта за уволнение основание на чл.328 ал.1 т.3 КТ и без да е осъществен законосъобразен подбор. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудов договор, по силата на който Н.Д. е работила на длъжност „продавач-консултант”; същият е бил прекратен от работодателя поради намаляване обема на работа с едномесечно предизвестие, връчено на 30.09.13г.; ищцата се е позовала на закрила по чл.333 КТ, сочейки, че страда от заболяване „исхимична болест на сърцето”; от събраните доказателства, вкл. медицински експертизи, не се установява наличие на това заболяване /нито към момента на изготвяне на заключенията, нито към релевантния такъв на предизвестието/. При това положение Н. Д. не се ползва от предварителна закрила по чл.333 КТ и липсата на проведена процедура пред ТЕЛК и ИТ, респективно графологичната експертиза на декларацията за заболявания и свидетелските показания в тази връзка, не следва да се обсъждат.
От друга страна, от събраните по делото доказателства не се установява да е налице действително твърдяното намаляване на обема на работа. Съдът се е позовал на данни от изслушана експертиза, съобразно които оборотът на ответното дружество за периода м.01-м.08 е 5982,27лв. за 2012 и 2683,27лв за 2013; за периода м.01-м.12 е на стойност 19108,64лв. за 2010 и 20919,83лв. за 2011г., 36621,23лв. за 2012 и 38705,0лв. за 2013. Въз основа на същите е заключил, че реализираното непосредствено преди уволнението намаление на продажбите не е било трайно – щом е могло да бъде компенсирано за 4м. до края на 2013г., която разкрива най-добри резултати – а приходите от продажби са показателни за обема на осъществяваната от ищцата трудова функция /тъй като всичките четирима работници на ответника са били продавач-консултанти/. Посочил е, че показателят постъпления в склада /указващ на несъществено намаляне по размер през 2013г./ не означава спад в самите продажби /а намаляне на задържаните резерви, респ. презапасяване през последните години/ и не е директно относим към длъжността на ищцата; прекратяването на договор за наем на офис, причините за което не са установени, само по себе си също не означава намаляване на обема на работата на продавач-консултантите /такова би имало при реализиране продажбите при друга организация, например електронно без продавач, каквато не се доказа/; констатациите в решенията на едноличния собственик съставляват констатации на ответника за благоприятни за него факти, поради което не следва да бъдат ценени. При тези обстоятелства е формиран извод, че липсата на посоченото от работодателя основание за уволнение обуславя незаконност на последното. Отделно от изложеното не е бил осъществен и надлежен подбор – доколкото не се твърди ищцата да е имала по-ниска квалификация, а и не се доказва да е работила по-зле–протоколът е оспорен, св.Д. разкрива съвестната и инициативна работа на ищцата и похвалите от клиенти, като показанията й не се оборват от тези на другите свидетели, които нямат лични впечатления, вкл. от очевидно заинтересованите изявления на едноличния собственик на капитала на дружеството св.Ч. /независимо дали са показания или обяснения/.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като формулира следните въпроси: 1. „Как следва да процедира въззивната инстанция, когато при постановяване на своя съдебен акт достигне до извод, че ищецът не се ползва от предвидената в чл.333 КТ закрила, а първоинстанционното решение е постановено на основание чл.344 ал.1КТ– първоинстанционният съд е отменил заповедта за уволнение като незаконна само на основание, че не е било искано съгласие на инспекция по труда преди уволнението и без да разглежда трудовия спор по същество? Нарушава ли се правото на защита на страните, когато въззивната инстанция разглежда за първи път трудовоправния спор по същество?”; 2.”Кой е правнорелевантният момент, към който се установява дали е налице намаляне обема на работа? Когато се установи в хода на производството /в това число и чрез експертни познания/, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е налице намаляване обема на работа в сравнение с обема на работа за предходен период от време, допустимо ли е съдът да изследва финансовите показатели на работодателя за следващ уволнението период? Обстоятелството дали намалянето на продажбите в търговски обект е могло или не е могло да бъде компенсирано след прекратяване на трудовото правоотношение поради намаляне обема на работа относимо ли е към доказването на посоченото основание за уволнение?”.
Първият въпрос е конкретен, свързан с фактите и обстоятелствата на случая. От друга страна с него се цели поставяне на проблема за правомощията на въззивната инстанция – в частност – в хипотеза, когато първоинстанционният съд е обсъдил само едно от всички предявени основания за отмяна на уволнение, респективно не е обсъдил останалите, въззивният съд е приел, че обсъденото основание не е налице и се е произнесъл по всички наведени от ищеца такива. Във връзка с правомощията на въззивната инстанция е формирана задължителна практика на ВКС /ТР 1/13 по т.д.4/12 ОСГТК на ВКС/, в която изрично се сочи, че „непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма; въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция; уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно; обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност”. Въззивният съд не е процедирал в отклонение от разяснените с така установената практика правомощия. Той е бил сезиран със спор за незаконност на уволнение – като във въззивната жалба са изложени както оплаквания относно липсата на хипотеза на чл.333 КТ, така и твърдения за наличие на визираното в заповедта за уволнение основание и законосъобразно проведен подбор. При това положение и в изпълнение на законовите си правомощия, при извод за липса на предварителна закрила по чл.333 КТ, СГС е бил длъжен да разгледа целия отнесен до съда спор, в това число всички оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното уволнение. Постановеното решение е в рамките на правомощията и сезирането и не е недопустимо. При тези обстоятелства не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК.
Вторият въпрос няма самостоятелно значение за изхода на спора. Въззивната инстанция е приела както че не е налице визираното в заповедта за уволнение основание, така и че не е извършен законосъобразен подбор. При това положение решаващите й мотиви за незаконност на уволнението не са основани само на поставения от касатора въпрос относно правнорелевантните момент и факти за преценката за наличие на основанието на чл.328 ал.1 т.3 КТ. Обуславящите крайния резултат изводи са свързани както с липсата на намаляне обема на работа, така и с наличие на незаконосъобразен подбор. При тези обстоятелства въпросът е неотносим, респективно не е налице основание по чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължат направените пред ВКС разноски в размер на 1200лв. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.4468/21.06.17 по г.д.№.12062/14 на Софийски градски съд, ІІ Вс.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да плати на Н. А. Д., ЕГН [ЕГН], 1200лв. /хилява и двеста лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: