2
определение по гр.д.№ 4711 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
София, 18.05. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4711 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на Л. Б. Х. срещу решение № 1294 от 26.07.2017 г. по в.гр.д.№ 994 от 2017 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 818 от 01.03.2017 г. по гр.д.№ 11578 от 2016 г. на Варненския районен съд за уважаване на предявения от М. И. Д. срещу Л. Б. Х. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, че Л. Б. Х. не е собственик на следния недвижим имот: нива с площ от 9,504 дка, находяща се в землището на [населено място], [община], обл.В., м.“С. баши“, представляваща имот № 026011 по плана за земеразделяне на [населено място].
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и немотивирано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г./. Твърди се противоречие на обжалваното решение с представена от касаторката практика на съдилищата: Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 23 от 20.05.2016 г. по гр.д.№ 5162 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение от 16.04.2013 г. по в.гр.д.№ 100 от 2013 г. на Шуменския окръжен съд.
Освен това се твърди, че произнасянето на ВКС по това дело би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 16.11.2017 г. ответникът М. И. Д. оспорва касационната жалба. Моли касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по основанията за допускане на касационното обжалване приема следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Непосочването на такъв въпрос от касатора е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване.
В конкретния случай, въпреки дадените и от съда с разпореждане № 7960 от 14.09.20176 г. изрични указания, касаторката Л. Х. не е посочила конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, разяснен в т.1 от горепосоченото тълкувателно решение- такива, които да са от значение за конкретното дело и да са обусловили изводите на съда в обжалваното решение. Само на това основание касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
Независимо от горното, касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като няма противоречие между обжалваното решение и посочената от касаторката съдебна практика:
1. Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС касае приложението на презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността произтича от факт, различен от наследяването. В мотивите на това тълкувателно решение е посочено, че с оглед презумпцията на чл.69 ЗС установилият фактическа власт върху имота купувач от несобственик следва да се счита за владелец на имота, без да е необходимо да доказва, че е отблъснал владението на предходния собственик.
Това тълкувателно решение в частта му, касаеща установяването на владение от един от съсобствениците върху съсобствен имот, е неотносимо към настоящото дело, тъй като ищецът по делото М. Д. и ответницата Л. Х. никога не са били съсобственици на процесния имот. Напротив, и двамата са приобретатели от бившите собственици на имота Б. Д. П. и М. Д. С.: М. И. Д. е придобил имота от тези лица с нотариален акт за покупко-продажба № 118 от 30.10.2003 г., а Л. Б. Х. е сключила с тях договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 82 от 20.12.2007 г.
Обжалваното решение е напълно в съответствие с останалата част от горепосоченото тълкувателно решение, касаеща установяването на владение от владелец върху чужд имот. В съответствие с това тълкувателно решение съдът е приел, че тъй като се касае за изцяло чужд имот /имот на ищеца М. Д./, за да се приеме, че ответницата Л. Х. е установила владение върху този имот, не е нужно да доказва, че е демонстрирала пред ищеца промяната на намерението си за своене на имота. Възражението на Л. Х. за придобиване на имота по давност е счетено от съда за неоснователно не поради това, че Х. не е доказала да е демонстрирала пред ищеца промяна в намерението си за своене на имота /субективния елемент на владението/, а поради това, че въобще не е доказала да е установила фактическа власт върху имота /обективния елемент на това владение/.
2. В Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС. В обжалваното решение съдът не е приел нещо различно- счел е за неоснователно направеното от ответницата Л. Х. възражение за придобиване на процесния имот по давност, не защото позоваването на давността е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а защото ответницата въобще не е доказала да е установила фактическа власт върху процесния имот.
3. Решение № 23 от 20.05.2016 г. по гр.д.№ 5162 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о. касае приложението на презумпцията на чл.69 ЗС /предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго/. Тази презумпция обаче касае субективния елемент на владението /намерението да се свои имота/, а по настоящото дело възражението на ответницата за придобиване на имота по давност е счетено от въззивния съд /а и от първоинстанционния съд/ за неоснователно поради недоказаност на обективния елемент на владението /установяване на фактическа власт върху имота от страна на Л. Х./.
4. Решение от 16.04.2013 г. по в.гр.д.№ 100 от 2013 г. на Шуменския окръжен съд не може да обуслови допускане на касационното обжалване, тъй като не представлява съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК /редакция, преди изменението на ГПК с ДВ бр.86 от 2017 г./: това решение на Шуменския окръжен съд не е влязло в сила, а е отменено с решения № 77 от 29.05.2014 г. и № 19 от 25.03.2015 г. по гр.д.№ 7783 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 300 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1294 от 26.07.2017 г. по в.гр.д.№ 994 от 2017 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение.
ОСЪЖДА Л. Б. Х. със съдебен адрес: [населено място], [улица] /партер/ да заплати на М. И. Д. от [населено място], [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.