О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
гр. София, 18.06.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 934 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Застрахователна компания Лев инс“ АД – гр. София срещу определение № 30 от 29. 01. 2019 г. по в. т. д. № 206/2018 г. на Великотърновски апелативен съд. С него е оставена без уважение молба вх. № 214 от 14. 01. 2019 г. на посоченото застрахователно дружество за изменение на решение № 270 от 29. 11. 2018 г. по в. т. д. № 206/2018 г. на Великотърновски апелативен съд в частта за разноските, като се намали присъденото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат Д. Н. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производство до сумата от 300 лв. за всяка инстанция.
В частната жалба, се поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано и се прави искане за отмяната му и постановяване на друго за уважаване на искането по чл. 248 ГПК на жалбоподателя. Излагат се доводи, че в случая не е налице основание по чл. 78 ГПК за присъждане на разноски за процесуален представител на ответника, тъй като не е доказано такива да са сторени. Частният жалбоподател твърди, че не били представени доказателства ответникът да е в затруднено материално положение, съответно да са налице предпоставките по чл. 38, ал. 1 ГПК, както и на същия да е допусната правна помощ и назначен служебен защитник. Присъдените разноски в размер на 1925 лв. за всяка инстанция не съответствали и на положения труд при осъществяване на процесуалното представителство на ответника. Следва да се изтъкне, че жалбоподателят е посочил, че подава частна касационна жалба и претендира допускане на касационно обжалване на атакуваното определение на апелативния съд, като настоящият състав не разглежда това искане, тъй като определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК /т. 24 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. д. № 682012 г. на ОСГТК на ВКС/
Ответникът по частната жалба е депозирал в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК отговор на жалбата, в който изразява становище за неоснователността й.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по в. т. д. № 206/2018 г. на Великотърновски апелативен съд е образувано по въззивна жалба на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД срещу решение № 26 от 23. 02. 2018 г. по т. д. № 82/2017 г. на Ловешки окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от застрахователя срещу М. Г. М. искове по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане съответно на сумата от 30 176, 64 лв., изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, и на сумата от 10 355, 44 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 1. 09. 2014 г. – 20. 09. 2017 г., и по частна жалба на адвокат Д. Н. срещу определение № 191 от 26. 04. 2018 г. по същото първоинстанционно дело, с което е отхвърлено искането му по чл. 248 ГПК за изменение на решението по делото в частта за разноските и присъждане на адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство за сумата над 500 лв. до 1925 лв. С влязлото в сила въззивно решение първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове е потвърдено и на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗА застрахователното дружество е осъдено да заплати на адвокат Д. Н. възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемия в производството пред апелативния съд в размер на 1925 лв. Със същото решение, имащо характер на определение в тази му част, съдът е отменил атакуваното с частна жалба определение № 191 от 26. 04. 2018 г. на първоинстанционния съд, постановено по чл. 248 ГПК, като е увеличил присъденото на адвокат Н. възнаграждение за първата инстанция от 500 лв. на 1925 лв.
С молба от 14. 01. 2019 г. по в. т. д. № 206/2018 г. „Застрахователна компания Лев инс“ АД е поискало изменение на въззивното решение в частта за разноските, като присъденото на адвокат Н. възнаграждение за всяка една от инстанциите бъде намалено на 300 лв.
За да остави без уважение последната посочена молба, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 38 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение на представлявалия ответника адвокат безплатно в минимален съобразно Наредба № 1 от 2004 г. размер за всяка една от инстанциите или в размер на 1925 лв.
Определението е недопустимо в частта, с която въззивният съд е отхвърлил молбата на „Застрахователна компания Лев инс“ АД за изменение на въззивното решение в частта, с която, произнасяйки се по частната жалба на адвокат Н. срещу първоинстанционното определение по чл. 248 ГПК, въззивният съд е отменил това определение и е присъдил на същия адвокатско възнаграждение в размер на 1925 лв. Във визираната част въззивното решение има същността на определение, с което апелативният съд разглежда правилността на определението на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК с оглед подадената срещу него частна жалба. С него въззивният съд не се произнася за дължимото възнаграждение на представлявалия ответника по исковете адвокат за въззивното производство и не разглежда за първи път този въпрос. Ето защо изменението на въззивното решение в тази част по реда на чл. 248 ГПК, което се претендира от молителя, е недопустимо. Поради това в посочената част обжалваното определение на въззивния съд е процесуално недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а производството по молбата по чл. 248 ГПК в тази част – прекратено.
В останалата му част атакуваният съдебен акт е правилен.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на предоставени безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Осъществяването на предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗА задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, като осъди другата страна да го заплати. Разпределянето на отговорността за разноски се извършва според правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, които се прилагат във всяка съдебна инстанция /чл. 81 ГПК/. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата страна има право на разноски за въззивното производство съобразно отхвърлената въззивна жалба, съответно на процесуалния й представител по пълномощие – адвокат се дължи адвокатско възнаграждение по силата на чл. 38, ал. 2 ЗА.
В случая въззивният съд не е уважил въззивната жалба на застрахователното дружество и е потвърдил атакувания първоинстанционен акт за отхвърляне на предявените искове, като въззиваемият – ответник по исковете е бил представляван в откритото съдебно заседание от упълномощения адвокат, при наличието на договор на основание чл. 38, ал. 1 ЗА. Следователно в полза на процесуалния представител на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство съобразно обжалваемия интерес в същото – 40 532, 08 лв. или в размер, не по-малък от 1745, 96 лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата. При представяне на пълномощното на процесуалния представител на ответника по исковете и на договора за правна помощ пред Ловешки окръжен съд, както и пред Великотърновски апелативен съд преди произнасянето на съда по разноските за въззивното производство, застрахователното дружество не е оспорило осъществяването на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за сключването на договор между ответника и пълномощника при тези условия. Ето защо въззивният съд не е могъл да извършва преценка дали представляваният е материално затруднен. Следва да се изтъкне, че и с молбата по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, застрахователят не представя доказателства за опровергаване осъществяването на основанието за предоставяне на безплатна адвокатска помощ на ответника по исковете – затруднено материално положение. Що се отнася до присъдения размер на адвокатското възнаграждение от 1925 лв., то същият съответства на фактическата и правна сложност на делото и на обема на предоставената защита на въззиваемия с оглед депозирания от адвокат Н. отговор на въззивната жалба и участието му в откритото съдебно заседание пред въззивния съд.
По тези съображения обжалваното определение по чл. 248 ГПК на Великотърновски апелативен съд в частта, с която е отхвърлено искането на застрахователя за изменение на въззивното решение в частта за разноските като присъденото на адвокат Н. възнаграждение се намали от 1925 лв. на 300 лв., следва да бъде потвърдено като правилно.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определение № 30 от 29. 01. 2019 г. по в. т. д. № 206/2018 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение молба вх. № 214 от 14. 01. 2019 г. на „Застрахователна компания Лев инс“ АД – гр. София по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 270 от 29. 11. 2018 г. по в. т. д. № 206/2018 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която след отмяна на определение № 191 от 26. 04. 2018 г. по т. д. № 82/2017 г. на Ловешки окръжен съд, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗА, „Застрахователна компания Лев инс“ АД е осъдена да заплати на адвокат Д. Д. Н. сумата от 1925 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, и ПРЕКРАТЯВА производството по искането по чл. 248 ГПК в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 30 от 29. 01. 2019 г. по в. т. д. № 206/2018 г. на Великотърновски апелативен съд в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: