5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 261
С., 2.03. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 24 февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1401/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. Д. против въззивно решение на В. окръжен съд № 542 от 28.04.2010 год. по гр. дело № 393/2010 год., с което на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД е обявена нищожността на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен с нотариален акт № 45, т. І, рег. № 401, н.д. № 49/01.02.2001 год., с който Продан Т. С. е продал на сина си Ж. П. Т. три броя ниви подробно описани в диспозитива на решение, като привиден, прикриващ договор за дарение и на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗС е обявен за действителен договор за дарение на недвижими имоти по нотариален акт № 45, т. І, рег. № 401, н.д. № 49/01.02.2001 год. на Н. с район на действие В. районен съд, с който Продан Т. С. е дарил сина си Ж. П. Т. с три броя ниви подробно описани в диспозитива на решение.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че в противоречие с представена съдебна практика с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос – допустимо ли и самостоятелно предявяване на иск за прогласяване на нищожност на договор за продажба и обявяването и за дарение, след като е изтекъл давностният срок за намаляване на дарствените разпореждания или това може да стане само в условията на обективно съединяване на установителния иск за разкриване на симулация с иск по чл. 30 ЗН. Въпросът е поставен в контекст за липса на правен интерес от водене на иска за нищожност. Поставен е и въпроса – какво е значението на признаването на иска от ответника приобретател на имотите за доказване на симулативността на договора. Представени са съдебни решения по гр. дело № 2051/2008 г. на ВКС по приложението на чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 30 ЗН; решение по гр. дело № 4852/2007 год. на ВКС по приложението на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл. 30 ЗН; решение по гр. дело № 5299/2007 г. по приложението на чл. 26, ал. 2 ЗЗД; решение по гр. дело № 1582/69 г. на ВС и по гр. дело № 1890/2002 г. на ВКС по приложението на чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и решение по гр. дело № 814/99 г. на ВКС по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), чрез които се обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответниците К. П. Д. и Ж. П. Т. не са представили писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани установителни искове за недействителност на договор за покупко -продажба на недвижими имоти, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси са от значение за изхода на делото, но не дават основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Процесуалноправният въпрос относим към правния интерес от предявения иск за нищожност на договора за покупко-продажба като симулативен, конкретизиран в смисъл – допустимо ли и самостоятелно предявяване на иск за прогласяване на нищожност на договор за продажба и обявяването и за дарение, след като е изтекъл давностният срок за намаляване на дарствените разпореждания или това може да стане само в условията на обективно съединяване на установителния иск за разкриване на симулация с иск по чл. 30 ЗН, има отношение към качеството на ищцата, която заедно с ответника приобретател на имотите се явяват наследници на прехвърлителя, негови нисходящи от различни бракове.
По този въпрос с обжалваното решение е прието, че предявявайки иска за нищожност на договора като привиден, ищцата действа в свой собствен интерес, тъй като при уважаването му, ако се установи, че зад нищожния симулативен договор, прикритата сделка е за дарение на процесните земи, за ищцата се открива правна възможност да предяви иска по чл. 30 ЗН за намаляване на дарението до размера на запазената и част. Прието е, че за допустимостта на иска за разкриване на симулацията не е задължително да се предяви и иска по чл. 30 ЗН. Ако този иск е погасен по давност, както се е поддържало от ответницата-жалбоподател, съдът е посочил, че давността не се прилага служебно и на нея може да се позове, или да не се позове, само ответника – приобретател на имотите.
Това разрешение на въпроса не влиза в противоречие с представената от жалбоподателката съдебна практика. Решенията по гр. дело № 4852/2007 г. на ВКС и гр. дело № 2051/2008 год. на ВКС разглеждат случаи, при които в обективно съединение са предявени искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, чл. 17, ал. 1 ЗЗД и по чл. 30 ЗН. Акцента в посочените решения е поставен върху доказателствената тежест при установяване на относителната симулация и възможността на ищеца, явяващ се трето лице на оспорения договор да се ползва от разпоредбата на чл. 134, ал. 2 ГПК (отм.), с гласни доказателства да установи твърденията си.
В подкрепа на извода за допустимост на иска за разкриване на симулация следва да се посочи, че според установената съдебна практика, ищецът има интерес да предяви такъв иск, когато иска да се освободи от привидната сделка и в негова доказателствена тежест е да установи, че действителната воля на страните, които са сключили договора, не е такава, каквато е отразена в него. Дали зад нищожния симулативен договор има прикрита сделка и каква е предмет на иска по чл. 17, ал. 1 ЗЗД. За този иск ищецът трябва да има интерес да го предяви, ако претендира някакви права от прикритата сделка – да отмени дарението, да възстанови запазена част, като следва да установи наличие на съгласие за прикритата сделка.
Вторият поставен правен въпрос има отношение към доказването на иск за разкриване на симулацията, конкретизиран от жалбоподателката в смисъл – какво е значението на признаването на иска от ответника приобретател на имотите за доказване симулативността на договора, с искане да се отговори и на въпроса, как се опровергава материалната доказателствена сила на официален свидетелствуващ писмен документ, какъвто е нотариалния акт.
Жалбоподателката и ответника приобретател на имотите (ответници по предявения иск) при сключването на оспорения договор за покупко-продажба са били съпрузи и имотите са били придобити в съпружеска имуществена общност. Към момента на предявяването на иска за разкриване на симулацията от трето на сделката лице, ответниците вече са бивши съпрузи и имуществената общност е преминала в обикновена съсобственост. Когато се оспорва придобиването на правото на собственост върху общия имот, ответниците имат процесуалното положение на необходими задължителни другари и общите факти трябва да бъдат установени еднакво спрямо всички другари. Ако фактическите твърдения на другарите относно общите факти си противоречат, съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото – чл. 173 ГПК (отм.). Признанието на симулативността от страната на единия съпруг прави вероятно твърдението на противната страна, поради което има значение на начало на писмено доказателство спрямо другия съпруг. С признанието се правят изявления за осъществяване на неизгодни за страната факти или за ненастъпили изгодни за нея факти, затова то се преценява като доказателствено средство, с оглед на всички обстоятелства по делото съобразно чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.).
Признанието по смисъла на чл. 134, ал. 2 ГПК (отм.) е непълно доказателство – начало на писмено доказателство, което прави само вероятно твърдението за симулативност. Затова, за да се постигне пълно доказване се допускат свидетелски показания. Допускането им не е в зависимост от това, дали съдържащите се неизгодни факти са такива само за единия ответник, но те са и за този ответник, който прави признанието, с оглед близката му родствена връзка с ищеца. Следва да се посочи, че в специалната хипотеза на чл. 134, ал. 2 ГПК (отм.), която визира разкриване симулативността на изразено в документа съгласие, признанието на единия ответник в качеството му на купувач по договора на факт, индициращ на симулация се третира като изявление направено пред държавен орган, което прави вероятно твърдението на ищеца за привидност на договора и съответно за допустимост на гласни доказателства за неговото установяване. В този смисъл отпадат ограниченията по чл. 133, ал. 1, б. „б” и б. „в” ГПК (отм.), тъй като не се касае до опровергаване съдържанието на официален документ.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че с обжалваното решение поставения процесуалноправен въпрос е разрешен съобразно установената съдебна практика, тъй като съдът е допуснал на двете страни гласни доказателства и е обсъдил признанието на ответника-приобретател на имотите съобразно всички събрани по делото доказателства. В производството по чл. 288 ГПК не може да проверява правилността на изводите на съда относно приетите за установени от доказателствата по делото обстоятелства и прилагането на материалния закон към установените по делото обстоятелства.
При тези съображения, следва да се приеме, че не са установени предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 542 от 28.04.2010 год. по гр. дело № 393/2010 год. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ