О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 261
гр. София, 20.05.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 28 април, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2660/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
С касационна жалба от страна на пълномощника на ЗАД [фирма]- [населено място] е обжалвано решение № 783 от 23.04.2014 г. по гр.д. № 4490 /13 на Апелативен съд-С., В ЧАСТИТЕ, с които е потвърдено решението№ 6311 от 30.08.2013 г. по гр.д. № 4415/2011 на СГС, с което касаторът е осъден да заплати на П. Ж. С. сумата над 35 000 до 84 000 лева –обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на Б. С. на 26.08.2011 г. при ПТП, на 70 000 лева на Х. Ц. Р. и над 40000 до 91 000 лева –на П. Б. С., ведно със законната лихва от датата на увреждането и разноските по водене на делото и с което съставът на САС е присъдил допълнително 36 000 лева-обезщетение на същото основание в полза на П. Ж. С. и 39 000 лева –на П. Б. С., ведно със законната лихва от датата на увреждането и разноските по водене.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1ГПК.
Ответниците по жалбата в писмен отговор изразяват становище за липса на основание за допускане до касация, както и за неснователност по същество на асационните оплаквания. Претенират присъдане на разноските в настоящата инстанция в размер на 3250 лева-общо–договорен и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС. Представят списък по чл.80 ГПК и договор за правна помощ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 14.08.2011 в [населено място] е настъпило ПТП, при което е причинена настъпилата вследствие на това на 26.08.2011 г. смърт на Б. С.-син на първата, живял с втората на съпрежески начала и баща на третата ищца по вина на Ч. М.-водач на лек автомобил,чиято гражданска отнговорност е била застрахована в ответното дружество. Механизмът на ПТП и причинната връзка с настъпилата в последствие смърт на пострадалия са установени в комплексното заключение на медицинската и автотехнически експертизи допуснати по делото и от силата на пресъдено нещо на постановеното първоинстанционно съдебно решение в необжалваната част. На базата на констатациите в заключението на вещите лица съдът е преценил, че въпреки,че като моторист пострадалият не е носил предпазна каска на главата,то този негов пропуск не би се отразил на леталния изход, тъй като е била налице и тежка гръдна травма,която също би довела до смърт. Ето защо съдът е изложил подробни съображения за това, че в случая този пропуск не представлява съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД и е отказал да редуцира общите размери на определените от него обезщетения за неимуществени вреди. Последните са определени о съда при обсъждане на всички критерии за това и при излагане на подробни съображения в мотивите на акта за това.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят –застраховател сочи като правни въпроси от значение за спора : дали при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът е спазил критериите за определянето му, съгласно ППВС №4/1968.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост и формулировката на правнен въпрос от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че същият отговаря на тях. Липсва обаче твърдяното противоречие в отговор , застъпен от въззивния съд с посочената задължителна практика на ВКС, доколкото относно критериите за определяне на конкретния размер на дължимото обезщетение, съдът е обсъдил същите комплексно и е изложил подробни и съдържателни мотиви за това каквото е изискването в ППВС 4/68.
Следователно не е налице основание за допускане до касация.
В полза на ответниците по касация следва да се присъдят разноските в настоящата инстанция в размер на 3250 лева-общо–договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, съобразно представения списък по чл.80 ГПК и договор за правна помощ.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №783 от 23.04.2014 г. по гр.д. № 4490 /13 на Апелативен съд-С. в обжалваните части.
ОСЪЖДА ЗАД [фирма]- [населено място] да заплати на П. Ж. С. , Х. Ц. Р. и на П. Б. С. сумата от 3250 лева-общо-разноски пред ВКС
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.