4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
гр. София, 20.06. 2018г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 2287 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба, изходяща от Ц. Г. Т., подадена чрез процесуален представител адв. Б.Б. от АК [населено място], срещу определение на Пернишки окръжен съд №346 от 11.05.2018г. по в.гр.д. № 94/2018г., постановено в производство по чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение искането й за изменение на постановеното по същото дело въззивно решение №94 от 02.04.2018г. в частта за разноските.
В частната жалба са релевирани подробни доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Искането е за отмяна на същото и за уважаване на молбата по чл.248 ГПК.
Ответната по жалбата страна – [община], в представен писмен отговор чрез юристконсулт Л., взема становище за неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е подадена в срок от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Съображенията за това са следните:
Въззивното производство е образувано по подадена от [община] въззивна жалба против решение №449 от 19.05.2017г. на РС [населено място], постановено по гр.д.№ 4862/2016г., с което е уважен предявен от Ц. Г. Т. срещу [община] иск по чл.59 ЗЗД във връзка с чл.93 ЗС за сумата 14212лв. – обезщетение за неоснователно ползване на недвижим имот, подробно описан в решението, за периода 04.11.2013г.-04.11.2016г. ведно със законната лихва и разноски. Подаден е в законоустановения срок отговор на въззивната жалба от Ц. Г. Т., чрез адв. Б.. В отговора е заявено становище по жалбата и е релевирано искане за присъждане на разноски за въззивното производство. Към отговора са приложени договор за правна защита и съдействие, в който е договорено възнаграждение за изготвяне на писмен отговор на въззивната жалба и за процесуално представителство в размер 950лв. като е отразено, че плащането е извършено в брой. Договорът е от 08.02.2018г. и е подписан от страна на клиента – Цв.Т., като липсва подпис на адв.Б.Б.. Приложен е по делото и списък на разноските, изготвен от адв. Б., в който са удостоверени сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер 950лв. С постановеното от въззивния съд решение №94 от 02.04.2018г. първоинстанционното решение е потвърдено. Със същото в частта за разноските искането на въззиваемия за присъждане на разноски е оставено без уважение по съображения, че предвид липсата на подпис на адвокат Б. върху договора за правна помощ , този договор няма характер на разписка и не установява реално заплащане на договореното възнаграждение . Според въззивния съд в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че на гърба на договора пълномощното, с което е учредена представителната власт на адвокат Б. е с друга дата – 07.03.2018г.
На 12.04.2018г. Ц. Г. Т., чрез адв. Б., е подала молба по чл.248 ГПК с искане за изменение на решението в частта за разноските чрез уважаване на искането й за присъждане на сторените такива за адвокатско възнаграждение в размер 950лв. Към молбата е представила втори екземпляр от договора за правна помощ, съдържащ подпис на адв.Б.. С обжалваното определение въззивният съд е оставил искането по чл.248 ГПК без уважение.
За да обоснове извода си за неоснователност на това искане съдът е посочил, че договорите за правна помощ от кочан се съставят на химизирана хартия в три екземпляра като „същински оригинал“ (на ръка с химикалкова паста) е само първият, а останалите два са химизирани копия; че при попълване на оригинала съдържанието му неизбежно се възпроизвежда върху копията поради ползваната хартия със свойства на индиго;че щом в деня на съдебното заседание е представен вторият екземпляр от договора (на чиято обратна страна е оригинал на пълномощното за делото) и в него липсва подпис, то това означава, че към тази дата подпис е липсвал и на оригинала-първия екземпляр от договора за правна защита от кочан, защото както се посочи по-горе ако подпис е бил положен върху оригинала той щеше да се откопира веднага върху втория и третия екземпляри. Обосновал е извод ,че липсата на подпис води до липса на доказателства за сключен договор за правна помощ, поради което по делото е налице само валидно упълномощаване към приключването на съдебното заседание на въззив (аналогична хипотеза -липса на подпис но на клиента е разгледана в Определение № 272 от 20.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1522/2016 г., IV г. о.,ГК), както и, че във връзка с разноските съдът не е длъжен да дава указания на страните дали представените документи доказват наличие на договор и плащане, а страните са длъжни да представят доказателствата за направените разноски до приключване на последното по делото съдебно заседание, което в случая не е направено (ТР 6/2012г. на ОС ГТК на ВКС,т.11).Счел е и това, че последващо представяне на доказателства не води до основателност на искането за изменение, а същото се отнася и за изявления на адвоката, че е получил хонорара, направени след приключване на съдебното заседание.
Така постановеният съдебен акт е неправилен. С оглед изхода на производството по въззивната жалба молителят има право на разноски – чл. 78, ал. 3 ГПК. В договора за правна помощ е отразено, че той е заплатил на процесуалния си представител по делото адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на въззивната жалба и процесуално представителство в размер на 950 лв. Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, вписването за направеното плащане в договора за правна помощ има характер на разписка и е достатъчно за доказване на извършените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на вписаната сума. Правно ирелевантно е в случая липсата на подпис от страна на адвокат Б.. Изричното отбелязване в договора, че договореното възнаграждение е заплатено в брой и подписът на платеца, са достатъчни, за да обосноват извод, че в тази част е налице разписка. Следва да се установи и полуването на сумата. По делото няма спор, че представителната власт на адвокат Б. е била надлежно учредена и не е била оспорвана. Допустимо е волеизявлението му за получаване на възнаграждението да бъде обективирано в друг документ. В случая това е изготвения и представен от него преди хода на делото по същество списък на разноските, в които е удостоверил това обстоятелство. Предвид това с представените доказателства в срок молителят – въззиваем в производството, надлежно е удостоверил наличието на реално сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер 950лв., което обосновава извод за основателност на искането му. Следва да се посочи и това, че при наличието на гореописаните доказателства, представени преди края на устните прении, представеният с молбата втори екземпляр на договор от същия кочан, вече съдържащ и подпис на адвоката, не е доказателство, което може да се игнорира като преклудирано.
По тези съображения обжалваното определение следва да се отмени и вместо него следва да се уважи направеното от страната Т. искане по чл.248 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение на Пернишки окръжен съд №346 от 11.05.2018г. по в.гр.д.№94/2018г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА въззивно решение №94 от 02.04.2018г. по в.гр.д.№94/2018г. в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА ОБЩИНА П. да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Ц. Г. Т. деловодни разноски за въззивното производство в размер 950лв. /деветстотин и петдесет лева/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Б.Б. от АК [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: