О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
гр.София, 21.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 96/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Е. Г. Т. и В. Г. Т. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 347 от 09.10.2012 г. по гр.д.№ 457/ 2012 г. С посоченото решение, след като е отменено изцяло решение на Каварненски районен съд по гр.д.№ 380/ 2011 г., са отхвърлени предявените от жалбоподателите против [община] искове, квалифицирани по чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД, за установяване на нищожността на сключения на 13.03.1978 г. между Ц. П. Т. и Г. – [населено място] договор за продажба на недвижим имот и по чл.108 ЗС за осъждане на [община] да предаде на жалбоподателите владението върху поземлен имот с идентификатор 35064.501.4166 по кадастралната карта на [населено място], с площ 373 кв.м.
Жалбоподателите твърдят в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, че въззивният съд разрешил в противоречие с практиката на ВКС (ТР на ОСГК № 4 от 17.07.1991 г., Решение № 151/ 2003 г. по гр.д.№ 67/ 2002 г.) материалноправният въпрос действителна ли е сделка, с която държавата закупува недвижим имот от гражданин без съгласие на Министъра на финансите. По същия въпрос твърдят, че има противоречива практика, като се позовават на влязло в сила решение на Добрички окръжен съд по гр.д.№ 221/ 2002 г. между същите страни. Освен това повдигат и материалноправният въпрос нищожен ли е договор, сключен въз основа на ПМС 60/ 1975 г., ако с него се прехвърля освен помещение, визирано в чл.1 на Постановлението, и прилежащото към него дворно място. Считат, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и молят решението да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответната страна – [община] – оспорва жалбата и поддържа, че постановеното решение е съобразено с практиката на съдилищата по прилагане на ПМС № 60/ 1975 г.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Материалноправният въпрос действителна ли е сделка, с която държавата закупува недвижим имот от гражданин без съгласие на министъра на финансите, не обуславя въззивното решение. Фактът на наличието или липсата на съгласие на министъра не е сочен като основание за нищожност на сделката. Той не е бил част от предмета на доказване, по него страните не са концентрирали доказателствените си усилия. Ищецът не е твърдял, че липсата на такова разрешение е основание за нищожност на сделката, съответно на другата страна не са давани указания, че е в нейна доказателствена тежест да установи има ли такова. Повдигането на въпроса за първи път с касационната жалба е недопустимо, без значение дали по него има противоречива практика, по този въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Материалноправният въпрос нищожен ли е договор, сключен въз основа на ПМС 60/ 1975 г., ако с него се прехвърля освен помещение, визирано в чл.1 на Постановлението, и прилежащото към него дворно място, обуславя въззивното решение, но няма претендираното от касаторите значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанията по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК са налице тогава, когато разглеждането на формулирания от касатора въпрос ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, за да се създаде съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони или за да бъде тя осъвременена. Тези предпоставки не са налице. По поставения въпрос има съдебна практика (срв. напр. Решение № 19 от 31.05.2012 г. по гр.д.№ 1069/ 2009 г., ІІ г.о., ВКС), която разглежда като валидна продажбата на прилежащия терен към съответния обект по чл.1 от ПМС 60/ 1975 г. Тази практика не се нуждае от осъвременяване или промяна, така че поставения въпрос няма значение за точното прилагане на закона развитието на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 347 от 09.10.2012 г. по гр.д.№ 457/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: