1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
гр.София, 21.03.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4398 описа на ВКС за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 10.08.2017г. по гр.д.№1594/2017г. на ОС Варна е уважил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ.
Жалбоподателят – [фирма], в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противорчие с практиката на ВКС.
Ответникът А. Г. К., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за незаконно и е отменил уволнението на А. Г. , извършено със Заповед № 02/04.01.2017 г. на Изпълнителния директор на [фирма], както го е възстановил на заеманата преди уволнението длъжност „Отговорник, спомагателни дейности” към отдел „Отговорник експлоатация“, – сектор „Морска гара и яхт клуб” към [фирма], В. – И..
Прието е, че видно от трудов договор № 256/31.10.2008 г. страните са се намирали в трудово правоотношение по безсрочен трудов договор, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „Отговорник, спомагателни дейности” към отдел „Оперативна експлоатация” – сектор „Морска гара и яхт клуб” към „П. В. – изток”. Установено е, че на ищеца-ответник по жалбата на 04.01.2017г. е връчено срещу подпис едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата, на същия ден е връчена и Заповед № 02/04.01.2017 г. на Изпълнителния директор и трудовото правоотношение е прекратено, считано от 05.01.2017г. поради „съкращаване на щата” при неспазване на срока на предизвестието, като на същата дата на ищеца е връчено и писмо изх.№74/04.01.2017г., с което на ищеца е дадена възможност в срок до края на деня- 04.01.2017г. да представи официален документ, издаден от компетентен орган, страда ли от някое от изброените заболявания.
Съдът е констатирал, че по делото е представена декларация, подписана от ищеца на 04.01.2017г., с която същият е декларирал, че не страда от изброените заболявания по Наредба №5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. Установено е от приложените медицински документи- епикриза от 13.09.2013 г., рецептурна книжка, заверена от Р. на 16.09.2013 г. и болнични листа № 3331318 от 13.09.2013 г. и № 5391263 от 16.10.2013 г., че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е страдал от исхемична болест на сърцето, както и че по силата на К. работодателят е изплащал разходите за закупените по рецептурната книжка лекарства, в която е описано, че ищецът страда от „стенокардия“.
Съдът е счел, че заболяването попада в изброените по чл.1 от Наредба №5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда при съкращение в щата да могат да бъдат уволнени, само след предварително разрешение на съответната окръжна инспекция по охрана на труда, да могат да бъдат уволнени след предварително разрешение на Инспекцията по труда, като сред изброените болести е и исхемична болест на сърцето.
Установено е, че работодателят не е поискал предварително разрешение на Инспекцията по труда и мнението на ТЕЛК.
Съдът се е позовал на практиката на ВКС, изразена в множество задължителни решения на ВКС постановени по чл.290 ГПК, които имат за предмет закрилата почл.333, ал.1,т.3 КТ, в които е застъпено становището, че закрилата по текста има обективен характер и се прилага независимо от това дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника или служителя и дали са представени медицински документи за него – р. № 492/17.06.2010 г. по гр. д. 477/2010 г., IV г. о., р. № 853 от 17.12.2010 г. по гр. д. № 767/2010 г., IV г. о. и др. Съобразно с тази практика съдът е приел, че закрилата по чл.333 КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии. Посочил е , че практиката допуска само едно изключение от принципа, че закрилата има обективен характер и то е когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване, за което се предвижда закрила, кактово поведение в случая не е установено. Прието е, че не работникът умишлено е въвел работодателят в заблуждение, а последният недобросъвестно е изпълнил задълженията си по чл.2 Наредба №5, като е предложил подписване на декларация, независимо от факта, че е имал информация за налично заболяване, поради което умисъл у ищеца не се установява
При установените по делото факти съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.333 ал.1 т.3 КТ, при която задължение на работодателя е преди уволнението да вземе предварително разрешение от Инспекцията по труда, каквото липсва, поради което прекратяването на трудовия договор е незаконосъобразно.
В изложението към касационната си жалба жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: когато към момента на връчване на заповедта за уволнение работникът е декларирал , че не страда от болест по Наредба №5/1987г. може ли успешно да се позове на предварителна закрила по чл.333, ал.1, т.3 КТ , задължен ли е съдът да зачете доказателствената стойност на частен свидетелствуващ документ, който не е оспорен по делото и какви усилия следва да положи работодателя за да установи здравното състояние на свой работник, когато последният отказва да го уведоми. Поддържа че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ред.Дв.в. бр.47/2009г./ за допускане на касационно обжалване.Представя решения на състави на ВКС по приложението на чл.333 КТ и чл.180 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси и на соченото основание. На същите въззивният съд е дал разрешение в съответствие с практиката на ВКС. Според същата, изразена и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 04.06.2014г. по гр.д.№6246/2013г. , ІІІ г.о. на ВКС съгласно чл.333, ал.1, т.3 т КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, при изчерпателно посочени основания, работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, а съгласно ал.2 е задължен преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия. С постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 28.04.2011г. по гр.д.№1821/2009г. на ВКС, ІV г.о., е прието, че работодателят е длъжен да изпрати мнението на ТЕЛК такова, каквото го е получил, на Инспекцията по труда, за да даде /или да откаже/ даването на разрешението за уволнение. Ако работодателят не е поискал или не е получил мнението на ТЕЛК в разумен срок преди да поиска разрешение от инспекцията, закрилата по чл.333 ал.1 т.3 КТ не е преодоляна и уволнението следва да бъде отменено само на това основание. В случая заболяването на служителя исхемична болест на сърцето е сред болестите, при които работниците и служителите, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от Кодекса са труда /чл.1 ал.1, т.1 от Наредба №5 от 1987 г. /, както е прието и от въззивния съд.
В практиката , намерила израз и в решение от 11.06.2012г. по гр.д. № 1113/2011г. ВКС, ІІІ г.о., е прието, че за прилагане на закрилатапо чл.333 КТ е достатъчно към момента на връчване на заповедта за уволнение работникът обективно да страда от заболяване по Наредба № 5/87 г., независимо дали работодателят е знаел за това, освен ако работникът умишлено го е въвел в заблуждение . Настоящият състав на ВКС споделя напълно това становище, изразяващо актуалната практика на ВКС по прилагането на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, с която се е съобразил и въззивния съд в обжалваното решение.
В практиката, включително и представената такава от жалбоподателя, се приема също така, че в случаите, когато работодателят е предприел всички нужни действия, за спазване на процедурата на чл. 333, ал.1 т. 3 и ал. 2 КТ, но именно със своето поведение служителят или работникът сам е осуетил произнасяне на ТЕЛК и на инспекцията по труда, той не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Общ принцип в правото е изискването за добросъвестност при упражняване на предоставените права; изрично той е прокламиран и в чл. 8, ал. 1 КТ, което изисква точно и честно отношение на всеки един субекти по трудовото правоотношение, изпълнение на правата и задълженията в съответствие със законовите разпоредби. В случая работодателят е разполагал с информация за заболяването на служителя и последният може успешно да се позове на предварителната закрила при уволнение/ в този смисъл и решение от 08.05.2014г. по гр.д.№4442/2013г., ІV г.о. на ВКС представено от жалбоподателя/. Въззивният съд, възприемайки тази практика, е приел, че именно работодателят е този, който не е взел предвид установеното здравното състояние на свой работник преди да прекрати трудовия му договор.
На основание чл.78, ал.3 жалбоподателя следва да заплати на ответника направените пред ВКС разноски в размер на 460 лева-заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.08.2017г. по гр.д.№1594/2017г. на ОС Варна.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати наА. Г. К. сумата 460 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: