4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
София, 21.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 331 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Детска ясла № 21 „Б. -Б.” [населено място] срещу решение № 6864 от 5.11.18г. по в.гр.дело № 9584/18г.на Софийски градски съд,ІІ-А въззивен състав, с което е потвърдено решението от 20.12.17г.на СРС,73 състав по гр.дело № 24228/16г.С него са уважени обективно съединените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ,предявени от Н. Д. А..
Жалбоподателят поддържа,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Формулира следните въпроси: 1.Как следва да се прилага чл.194 КТ в случаи, когато сроковете започват да текат в почивен ден, и когато в рамките на тези срокове, работникът не е бил на работа и не е могло да му се връчат съответните книжа; 2.Как следва да се прилага чл.193 КТ в случаите, когато е налице системност при нарушаване на трудовата дисциплина и са провеждани многобройни събрания на трудовия колектив, на които е изслушван работника, допуснал нарушенията и които впоследствие са били основание за прекратяване на трудовото му правоотношение; 3.Следва ли да се има предвид при прекратяване на трудовото правоотношение дадено съгласие от Инспекцията по труда, с което се потвърждава искането за прекратяване на трудовото правоотношение с работника.
Ответникът по жалбата Н. А. чрез адв.Ж. Ж. счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 1/7.03.16г., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца Н. А., на длъжност „общ работник”в Детска ясла № 21 „Б.-Б.”, на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ – поради дисциплинарно уволенине, е незаконосъобразна. В уволнителната заповед са посочени три нарушения на трудовата дисциплина – закъснения и нерегламентирани напускания на работното място на 8.,10 и 11 декември 2015г.; неизпълнение на трудовите задължения и неучастие в снегопочистването на 4 и 5 януари 2016г. и системно и подчертано незачитане на трудовия ред, неглижиране на работното време, влошена комуникация и влошена колегиалност спрямо останалите служители в детската градина.По отношение на първото нарушение съдът е приел, че работодателят не е спазил двумесечния срок по чл.194 КТ от откриването му.По отношение на третото нарушение е посочено,че работодателят не е спазил изискването на чл.193 ал.1 КТ да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, поради което не следва да се разглежда по същество. Второто визирано в заповедта дисциплинарно нарушение не е оспорено като факт от ищеца, същото е наложено в сроковете по чл.194 КТ и след взимане обясненията на работника, но според въззивният съд неговата тежест и значимостта на неизпълнението на трудовите задължения не съответстват на дисциплинарното наказание „уволнение.”.
Не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Въпросът: Как следва да се прилага чл.194 КТ в случаи, когато сроковете започват да текат в почивен ден, и когато в рамките на тези срокове, работникът не е бил на работа и не е могло да му се връчат съответните книжа, не е от значение за изхода на спора.В разглеждания случай двумесечният срок по чл.194 ал.1 КТ е започнал да тече на 18.12.15г., когато е издадена заповед № 110 на директора на детската ясла, с която са поискани писмени обяснения от ищеца.Последният е ползвал платен годишен отпуск на 16.02.16г., 1.03. и 2.03.16г.,а уволнителната заповед му е връчена на 7.03.16г.,т.е. след 19.02.15г.когато този срок е изтекъл,като се има предвид единия ден платен отпуск.
Не обуславя допустимост на касационното обжалване и въпроса: Как следва да се прилага чл.193 КТ в случаите, когато е налице системност при нарушаване на трудовата дисциплина и са провеждани многобройни събрания на трудовия колектив, на които е изслушван работника, допуснал нарушенията и които впоследствие са били основание за прекратяване на трудовото му правоотношение. Съгласно константната съдебна практика (включително, формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика на ВКС), в изпълнение на задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ, работодателят следва да поиска от работника или служителя да даде устни или писмени обяснения, като му предостави разумен срок за това преди налагане на дисциплинарното наказание. Това искане може да бъде направено от работодателя устно или писмено. Когато искането е направено устно, то следва да е било направено по начин, че да бъде възприето от работника или служителя. Когато искането е писмено, то следва да се връчи на работника или служителя – лично, или чрез пощенска услуга – на адрес, посочен от работника или служителя.Изслушването на работника на събрания на трудовия колектив за неиндивидуализирани дисциплинарни нарушения не освобождава работодателя от задължението му да поиска обяснения от работника за конкретните нарушения, за които му налага наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, или изобщо не му е поискал обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с тази практика.
Въпросът: Следва ли да се има предвид при прекратяване на трудовото правоотношение дадено съгласие от Инспекцията по труда, с което се потвърждава искането за прекратяване на трудовото правоотношение с работника,също не е от значение за изхода на спора и не е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд.Какъвто и отговор за бъде даден на този въпрос, той не би се отразил на крайния резултат.По въпроси, които не са от значение за изхода на делото, касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд намира,че релевираното от касатора основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност,която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.Доводите в касационната жалба съставляват оплаквания за неправилна интерпретация на доказателствата при формиране на вътрешното убеждение на съда и за необоснованост, които подлежат на проверка по чл.281 т.3 ГПК, но само след допусната касация.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата направените пред тази инстанция разноски в размер на 600 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 6864 от 5.11.18г.,постановено по гр.дело № 9584/18г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Детска ясла № 21 „Б. –Б.” [населено място], район „Триадица”,[жк], [улица] да заплати на Н. Д. А., с ЕГН [ЕГН],със съдебен адрес: София, [улица] адв.Ж. Ж. сумата 600 лв /шестстотин/ разноски за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.