О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
гр. София, 21.05.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4140 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. Е. от Р Т., чрез пълномощник адв. Г. К. от Ш., против въззивното решение № 156 от 18.07.2018 год. по гр. д. № 184/2018 год. на Шуменския окръжен съд.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Същата е и редовна с оглед спазване на изискванията на чл. 284 ГПК.
От ответниците по касация в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, чрез адв. Г. С. от Ш., в който същите възразяват срещу касационната жалба по същество с доводи за правилност на въззивното решение. Претендират присъждане на разноските.
По наведените от касаторката в приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил изцяло решението на първоинстанционния районен съд, гр. Нови пазар № 90 от 5.04.2018 год. по гр. д. № 1060/2017 год. и вместо него постановил друго, с което е допусната съдебна делба между Н. Й., М. Й., Н. Й., Л. Й., А. Й., Ш. Й. и И. Е., всички турски граждани, родени в България, живущи в Турция, на съсобствените им земеделски земи, придобити по наследство от А. И. А. /А. Д. И., А. Й./, а именно: 1/. Нива с площ 3.981 дка в м. „ К.”, ІІІ категория, имот № * по плана за земеразделяне на [населено място] , [община], 2. нива с площ * дка в м. „К.”, ІІІ категория, представляваща имот № *, 3. нива с площ 7.504 дка в м. „М. к.”, ІІІ категория, имот № * по плана за земеразделяне на [населено място], 4. нива с площ * дка в м. „П.”, ІІІ категория, имот № *, 5. нива с площ 6.303 дка в м. „ П.” ІІІ категория, имот № *, 6. нива с площ 3.402 дка в м. „Т.”, ІV категория, имот № *, 7. нива с площ 8.391 дка в м. „Т.”, ІV категория, имот № * и 8. нива с площ 7.927 дка в м. „К.” V категория, имот № *, при посочените в решението граници на всеки от имотите, при квоти 1/3 ид. ч. за И. Е., 1/3 ид. ч. за Ш. Й. и 1/3 ид. ч. в общ дял за останалите съделители.
Въз основа на събраните доказателства съдът е установил, че страните са наследници на А. И. А., починал на 23.10.1987 год. в Р Турция, където се е изселил със семейството си през 1978 год. Ответницата и ищецът Ш. Й. са негови деца, а останалите съделители и ищци – наследници на сина му Х. Й., починал на 10.05.1999 год. Въз основа на представеното по делото заверено копие от препис от решение № 349 СР от 21.04.2004 год. на ПК-Каолиново е прието, че на наследниците на общия на страните наследодател като обезщетение е възстановено право на собственост върху земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, съгласно влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 349/1995 год. на Новопазарския районен съд. С него на основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ на наследниците на общия наследодател А. И. Д. е признато правото на възстановяване на собствеността върху нива от 30 дка в м. „Х. Ч.” и нива от 20 дка в м. „С.”, двете в землището на [населено място], обл. В.. Установено е, че преписката по възстановяване на земеделските земи въз основа на горното решение не се намира в архива на ОбСЗ -Каолиново, тъй като заявление от наследниците по реда на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ не е било подавано в установения в закона срок, а признаване правото на възстановяване на собствеността е въз основа на предявения иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. С оглед липсата на достатъчен остатъчен фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ при наличието на влязъл в сила план за земеразделяне при влизане в сила на съдебното решение, възстановяването е станало със земи в землището на съседното [населено място], съгласно молбата на ответницата по делото, сега касатор, като наследник на общия наследодател, съдържаща опис на възстановените земеделски имоти.
По въведеното от нея възражение за невалидността на решението на поземлената комисия съдът приел, че се дължи произнасяне по него в мотивите на решението, тъй като въпросът има преюдициално значение за гражданскоправния спор, съгласно чл. 17, ал. 2, предл. 1 ГПК. В случая косвен съдебен контрол на административния акт не може да бъде осъществен поради липсата на представянето му в оригинал, какъвто с оглед становището на ОбСЗ – Каолиново не може да бъде намерен. Удостоверено е, че представеният препис от решението съответства на ел. база данни в ОбСЗ, поради което и съдът не може да се произнесе по въпроса дали решението е подписано. Независимо от това, видно от доказателствата това решение и породените от него правни последици не се оспорват от административния орган, който го е издал, а оспорващата го страна е участвала в административното производство по издаването му, като наследник на общия наследодател и като такава се ползва от породените от него права. Затова съдът приел, че атакуваният административен акт е противопоставим на ответницата, сега касатор, като искането й за осъществяване на косвен съдебен контрол е неоснователно поради липсата на правен интерес у нея.
Поради горните съображения и с оглед установеното съответствие на представения препис от решението с ел. база данни в ОбСЗ-Каолиново, както и представените скици и удостоверения за данъчна оценка на възстановените с това решение земеделски земи, както и представената молба от касаторката от 4.09.2002 год. в хода по възстановяване на спорните имоти, предмет на решението по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, съдът приел наличието на съсобственост между страните по наследство на описаните в решението на поземлената комисия земеделски имоти, при квоти по 1/3 ид. ч. за всяко от колената, съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН.
С оглед изложените мотиви решаващото съображение за отмяна на отхвърлителното първоинстанционно решение и постановяването на друго, с което съдебната делба е допусната, е установената съсобственост между страните като правоимащи по земеделската реституция на делбените имоти. Зачетено е конститутивното действие на решението както по отношение на обектите, така и по отношение на субектите на възстановената собственост, в т. ч. и касаторката. Като наследник на общия наследодател същата е правоимаща, още повече, че възстановяването на спорните земеделски земи е въз основа на успешно проведено производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ по предявен от нея иск, респ. подадена впоследствие молба за обезщетяване с имоти в друго землище с оглед липсата на такива в остатъчния фонд на земите по чл. 19 ЗСПЗЗ при влезлия в сила план за земеразделяне за землището на [населено място]. Т. е. административната процедура по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, инициирана по иска на касаторката е приключила с позитивно решение, представляващо титул за собственост за възстановените земеделски имоти, което ползва всички наследници. Касаторката, освен качеството й на наследник, е участвала като страна в това административно производство, завършило с позитивен административен акт, който й е противопоставим, поради което и за нея не е налице правен интерес да оспорва валидността му с искане за осъществяване на косвен съдебен контрол.
В изложението на касаторката се сочи противоречие с решение № 152 от 2.07.2013 год. по гр. д. № 1872/2013 год. на ВКС, ІІ г. о., решение № 298 от 25.03.2014 год. по гр. д. № 3296/2013 год. на ВКС, І г. о. по въпроса относно допустимостта на косвения съдебен контрол и предметните му предели, като е прието, че при липса на проведен пряк съдебен контрол върху решението на поземлената комисия съдът може да се произнесе инцидентно по неговата валидност и законосъобразност само когато този акт се противопоставя на трети лица, които не са били страна и не са правоприемници на страна в съдебното производство по оспорването му. При липса на пряк съдебен контрол гражданският съд е в правомощията си да извърши косвен съдебен контрол относно валидността на решението, като участието на страната в административното производство е без правно значение.
Формулираният въпрос в изложението „Задължен ли е съдът в производството по съдебна делба на земеделски земи при релевирано възражение от страна /участвала в административното производство/ да извърши инцидентен контрол за валидност по отношение на постановено по реда на ЗСПЗЗ решение, което не е било обжалвано и върху същото не е извършен пряк съдебен контрол? Съществува ли задължение за съда да извърши косвен съдебен контрол когато тази преценка има значение за съществуването или несъществуването на спорното правоотношение?”е израз на поддържаната теза на касаторката за липса на позитивно решение за възстановяване на земеделските имоти, предмет на иска за делба, оттук липса на съсобственост. За да обоснове обратния извод въззивният съд е анализирал поотделно и в съвкупност представените доказателства и приел, че е налице решение за възстановяване на собствеността, като с оглед противопоставимостта му на ответницата, участвала в административното производство по издаването му, и то като ищец по иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, впоследствие молител в хода на производството по обезщетяване с други имоти, респ. регистрацията им, същата няма правен интерес да поддържа неговата невалидност. Освен това твърдението за липса на подписи не може да се провери с оглед представения по делото препис от постановеното решение. Поради тези съображения за извода на съда /а не поради това, че не е задължен или поради осъществен пряк контрол върху решението не е осъществен този косвен съдебен контрол/ поставеният въпрос всъщност изразява недоволството на касаторката от направения извод на съда, а не представлява правен въпрос, обусловил решаващата му воля, за да обоснове наличието на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Това изключва обсъждане дали е налице противоречие с цитираната и представена съдебна практика.
Поставеният въпрос относно обуславящото значение за приключване на реституционната процедура на подписано от членовете на комисията решение също не е относим към изхода на спора, с оглед липсата на представен оригинал от него, което изключва възможността да се направи преценка дали е подписано и от кои от членовете на комисията /Така е прието впрочем и в решение № 128 по гр. д. № 90/2016 год. І г. о. ВКС, на което се позовава касаторката/. Изводът на въззивния съд, обосновал наличието на съсобственост върху възстановените на страните земеделски земи, както се посочи вече, е обоснован от преценката и анализа на събрания доказателствен материал, както и липсата на правен интерес у касаторката да поддържа обратната теза с оглед участието й в административното производство по възстановяване на имотите по ЗСПЗЗ и регистрацията им с оглед обезщетяване с други такива поради влезлия в сила план за земеразделяне в землището на [населено място], а не на произнасяне по въпроса относно доказателствената стойност на представения препис от решението. Поради това и останалите два въпроса в изложението са неотносими към изхода на спора и не могат да обосноват наличието на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, а оттук и релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Извън горното, настоящият състав не констатира и основания за служебно допускане на обжалване на решението поради вероятност същото да е нищожно, респ. недопустимо или очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което и касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне. С оглед на този изход касаторката следва да заплати на ответниците в настоящето производство разноските в размер на 700 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 156 от 18.07.2018 год. по гр. д. № 184/2018 год. на Шуменския окръжен съд по подадената от И. Е. от Р Т., чрез пълномощник адв. Г. К. от Ш., касационна жалба.
Осъжда И. Е. от Р Т., с посочен съдебен адрес в [населено място], да заплати на Н. Й., М. Й., Н. Й., Л. Й., А. Й. и Ш. Й. направените разноски за настоящето производство в размер на сумата 700 лв. /седемстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: