О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
София, 22.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3927/2018 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Х. И., С. Х. Т. и А. С. Т. против решение № 825/13.06.2018 г. по гр.д.№ 471/2018 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3899/09.11.2017 г. по гр.д.№ 3240 /2013 г. на Пловдивски РС в обжалваната част досежно оценката на процесните тавански помещения и сумите за уравнение на дяловете. С потвърденото решение е извършена съдебна делба, допусната по отношение на тавански етаж, състоящ се от три тавански помещения между етажните собственици С. Х. И. с квота 1/3 ид.ч., С. Х. Т. и А. С. Т. при условията на СИО с квота 1/3 ид.ч. и З. С. П. с квота 1/3 ид.ч. Делбата е извършена чрез разпределение по чл. 353 ГПК, като таванските помещения са оценени според вида си към момента на извършване на делбата ведно с подобренията в тях и по тази стойност са определени и сумите за уравнение на дяловете между съделителите.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила, тъй като не е отчетено, че предмет на делбата са само складови помещения, които самостоятелно не могат да бъдат в гражданския оборот. Според касаторите, те трябва да бъдат оценени само като складови помещения без оглед на подобренията в тях и това за какво могат да се ползват.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се твърди противоречие на решението със съдебната практика за делбата и конкретно за делба на тавански помещения, обособени от бивши общи части. Наведено е и основанието очевидна неправилност на решението.
Ответникът по жалбата я оспорва и моли да не се допуска касационно обжалване, тъй като решението по извършване на дебата е съобразено с решението по допускането й. Щом таванските помещения са допуснати до делба във вида, в който се намират сега, то в същия вид следва и да се оценят и да се определят сумите за уравнение.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да потвърди решението на РС, въззивната инстанция е приела, че правилно РС е възприел първия вариант по заключението, изготвено от в.л. Ж., с което е дадена оценка на таванските помещения, съобразно фактическото им състояние към настоящия момент, включително и с описани подобрения. Делбата е извършена, съобразно с реално застроените площи, а не съобразно с тези по одобрения архитектурен проект, респективно и оценките са на реално съществуващите тавански помещения, а не на очертаните по проекта. Не е обжалвана част от първоинстанционното решение, с която е извършена делбата на трите тавански помещения.
Жалбоподателите считат, че стойността на таванските помещения следва да бъде определена по третия вариант от заключението, който е изготвен без да се отчитат подобренията – оценката е за складови помещения. Доводите им са, че таванските помещения са складови помещения, които нямат статут на самостоятелни обекти и поради това, каквито и подобрения да са извършени в тях те не увеличават стойността им, тъй като не променят статута им на складови помещения.
Ответникът счита, че първонистанционният съд правилно е възприел оценката на таванските помещения с подобренията в тях, като е отчетено и обстоятелството, че възложеното му в дял таванско помещение № 1 е с неизградена северна стена, което намаля стойността му.
Установено е, че таванските помещения са изградени в известно отклонение от архитектурния проект: таванско помещение № 1 по проект е следвало да е със застроена площ от 31,76 кв.м. и полезна площ от 27,78 кв.м., а е изградено със застроена площ от 29,88 кв.м. и полезна площ от 26,37 кв.м.. Същото таванско помещение е с неизградена северна стена откъм коридора. Таванско помещение № 2 по проект е следвало да е със застроена площ от 31,26 кв.м. и полезна площ от 27,15 кв.м., а е изградено със застроена площ от 28,37 кв.м. и полезна площ от 24,34 кв.м.. Най- същественото отклонение е констатирано при изграждането на таванско помещение № 3. То по проект е следвало да е със застроена площ от 26,79 кв.м. и полезна площ от 22,96 кв.м., а е изградено с полезна площ от 19,08 кв.м.. Към него са приобщени още едно помещение с полезна площ от 2,63 кв.м., санитарен възел с полезна площ от 4,26 кв.м. и тераса със застроена площ от 5,16 кв.м. и полезна площ от 4,51 кв.м. Приобщаването е в резултат от наличието на външни преградни стени откъм коридора и откъм таванско помещение № 2 и една врата осигуряваща единствения достъп до всички тези помещения и до терасата. Общата площ на тези помещения и терасата, изчислена от вещо лице е 35,95 кв.м.
Въззивната инстанция се е мотивирала с това, че е напълно логично да се разпределят реално съществуващите помещения, а не тези, които би следвало да съществуват в пълно съответствие с архитектурния проект, а щом като делбата е извършена, съобразно с реалното фактическо състояние на таванския етаж, то и оценката на таванските помещения следва да е съобразена с фактическото състояние. Дори и статутът на таванските помещения като складови помещения да не може да бъде променен в съответствие с нормативните изисквания за промяна на предназначение, те ще се ползват и евентуално отдават под наем или продават, съобразно с фактическото им състояние. Колкото това състояние е по- добро, толкова по- висока ще е и съответната цена.
В изложението се поставя въпроса как следва да се оценяват тавански помещения, когато се делят само те – като складова площ, или като помещения ведно с подобренията в тях и следва ли да се отчита и отклонението от архитектурния проект при изграждането им, като се оценяват така както са предвидени в проекта, а не изградените в отклонение от него.
Относно това, че на место таванските помещения са изградени в отклонение от архитектурния проект и това се е отчетено при оценяването им, като са включени и подобренията, въззивното решение не противоречи на съдебната практика. В т.7.І от ППВС № 6/1974г. и Р № 1430 от 7.07.1976г. по гр. д. № 943/76 г. на ВС, I г. о. се приема, че при делба незаконните строежи не се оценяват само ако подлежат на премахване и съсобствениците не са съгласни да ги запазят. При оценяването им се отчита това, че са незаконни и могат да бъдат премахнати. По делото е установено, че двете тавански помещения съставляват търпим строеж, т.е. те не подлежат на премахване, както и подобренията в тях а ако те се оценяват в актуалния си вид, то и третото таванско помещение следва да се оцени във вида, в който е. Целият тавански етаж с трите тавански помещения в него е допуснат до делба, т.е. съставлява неразделна част към обекти на собственост. Отделните тавански помещения не могат да участват самостоятелно в гражданския оборот освен между етажни собственици, но заедно с обекта на собственост от който са част – жилищата към които се придават, те участват в гражданския оборот и вида им с подобренията в тях имат значение за отдаването под наем и за цената на целите обекти на етажната собственост при разпоредителни сделки.
Незаконна постройка или обект на собственост, за който е издадено удостоверение за търпимост е годен обект на гражданския оборот, защото това удостоверение установява, че този строеж не подлежи на премахване, съвместим е с действащия план и със строителните правила и норми /Р № 399/10.05.2010г. по гр.д.№ 1013/2009г. І гр.о. Р № 532/06.07.2010г. по гр.д.№ 1459/2009г. І гр.о./
Изготвеният и одобрен архитектурен проект определя параметрите на бъдещо строителство. В случаите на учредяване право на строеж, той индивидуализира обекта, за който се учредява суперфиция. Самият архитектурен проект обаче няма вещно действие. Ако той не е реализиран, не са възникнали предвидените с него обекти на собственост и придадените към тях помещения. Затова не е имало основание таванските помещения да се оценяват по проект, а не съобразно реалното им състояние на место. Няма съдебна практика, с която да се приема, че обекта на собственост се определя от архитектурният проект, а не от изграденото на место.
Съдебната практика, касаеща извършването на делбите винаги е била последователна относно това, че делбените имоти следва да се оценяват по действителната им актуална стойност, а това означава съобразно реалното състояние на обекта към момента на оценката. Вещото лице е оценило тавански помещения, т.е. съобразило се е с предназначението на делбените обекти.
Представената от касатора съдебна практика, според която подпокривното пространство, ако не е разпределено, е обща част по естеството си, но ако е разпределено на отделни помещения с достъп от стълбище, съставлява обща част по предназначение, което може да се променя със съгласието на всички етажни собственици, е неприложима по поставения в изложението въпрос относно оценката на таванските помещения и след като е влязло в сила решението по допускане на делбата.
Не е налице и очевидна неправилност на решението. Неправилно е решението ако е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и/или ако е необосновано. Неправилността е очевидна, ако порока е в особено тежка степен в някое от тези три форми, при която не биха се спазили изискванията на чл. 121 и 122, ал.1 от Конституцията на РБ за осигуряване равенство на страните и условия за състезателност, за установяване на истината, за мотивиране на съдебните актове и осигуряване правото на защита. Очевидна е неправилността на решението, когато са нарушени императивни материално правни норми, защото те осигуряват изискването за законност и са в общ интерес. В конкретния случай след като е преценено с влязлото в сила решение по допускане на делбата, че се касае до общи части по предназначение, което е променено и те могат да бъдат предадени към обектите на етажната собственост, не може да се приеме, че са нарушени нормите на чл. 38-41 ЗС.
Очевидна неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила е налице, когато са нарушени основни принципи на гражданския процес, правото на участие на страните, правото им на безпристрастен съд / чл. 22 ГПК/, изискването за равнопоставеност. Касаторите не твърдят такива нарушения на процесуални правила, обезпечаващи тези принципи на съдопроизводството.
Очевидна неправилност поради немотивираност на съдебен акт е налице при липса на мотиви или когато мотивите са така неясни, че от тях не се разбира формираната воля на съда в диспозитива. Изложени са от съда мотиви относно това кой вариант на оценка на таванските помещения се приема и защо, обосновани и разбираеми са, и кореспондират на диспозитива, не са в грубо несъответствие с доказателствата и не нарушават изискването за установяване на истината.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване на нито едно от наведените основания. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски в размер на 300 лв., чието плащане в брой е доказано с договорът за правна помощ.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 825/13.06.2018 г. по гр.д.№ 471/2018 г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от С. Х. И., С. Х. Т. и А. С. Т..
Осъжда С. Х. И., С. Х. Т. и А. С. Т. да платят на З. С. П. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: