О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
гр.София, 24.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА СТОИЛОВА
Членове: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4598 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на С. И. К. чрез от адвокат З. Ш. АК-Кърджали срещу решение № 59 от 11.04.2019 г. по в.гр.д. № 28/2019 г. на Окръжен съд Кърджали, с което се потвърждава решение № 504 от 05.12.2018 г. по гр.д. № 1058/2018 г. на Районен съд Кърджали и е отхвърлен предявения иск на С. И. К. против Х. А. Р. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 000 евро, с левова равностойност 19558 лева, ведно със законната лихва от 04.07.2018 г. до изплащането.
Касационната жалба срещу въззивното решение съдържа доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност по чл.280, ал.2 ГПК, по отношение на основанието за спиране на погасителната давност съгласно чл.115, б.“ж“ ЗЗД.
От Х. А. Р. не е подаден писмен отговор.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с влязла в сила на 29.03.2018 г. присъда по НОХД 1488/2017 г. на РС Кърджали, Х. А. Р. е признат за виновен за извършено престъпление на 29.01.2008 г. по чл.210, ал.1, т.3 и т.5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.58а, ал.1 НК, с което е причинил имотна вреда в големи размери. Съдът е установил, че в петгодишен срок, считано от извършването на деликта на 29.01.2008 г., ищцата не е предявила иск за вземането си, с оглед на което възражението за погасяване по давност е основателно. Според мотивите на решението, по делото липсват доказателства да е бил предявен граждански иск относно вземането за вреди, а дори да се приеме, че през 2015 г. е имало съдебен процес за това вземане /по ч.гр.д. № 55388/2015 г. на РС София/ и към тази дата вземането е погасено по давност.
При тези фактически и правни изводи в обжалваното решение, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като липсва нарушение на основни начала в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с отговорността за вреди при непозволено увреждане съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД. Мотивите на решението съдържат конкретната преценка на съда за установените по делото факти и приложението на закона към тях, в съответствие с основните принципи на гражданския исков процес, поради което не е налице и явна необоснованост. Липса нарушение на императивни правни норми от материалния или процесуалния закон, въз основа на които да се приеме, че при решаването на конкретния правен спор се засяга търсената от страните защита, с оглед на което не може да се приеме становището на касатора, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност” по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Отделно от това, в задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд – ТР № 5/05.04.2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г., ОСГТК се приема еднозначно, че висящият наказателен процес не е процес относно вземането за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност. Дадените указания се прилагат последователно в практиката на ВКС, от което по арг. от чл.114, ал.3 ЗЗД следва, че вземането на ищеца се погасява с изтичането на пет години от откриването на дееца, независимо дали е налице престъпление и е образувано наказателно дело. При липсата на основания за спиране или прекъсване на срока, вземането за обезщетение на вредите от престъпление се погасява с общата погасителна давност по чл.110 ЗЗД.
Предвид изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд намира че не е налице соченото основание по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението поради неговата очевидна неправилност.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 59 от 11.04.2019 г. по в.гр.д. № 28/2019 г. на Окръжен съд Кърджали.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.