3
определение по гр.д.№ 5103 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
София, 03.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5103 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ответницата по иска В. Л. Б. и третото лице- помагач Л. Г. Босилков срещу решение № 2731 от 05.04.2016 г. по в.гр.д.№ 8729 от 2012 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-А въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 03.04.2000 г. по гр.д.№ 4001 от 1998 г. на Софийския районен съд, 44 състав за уважаване на предявения от В. П. М. и К. П. Т. срещу В. Л. Б., М. Л. М., О. С. Т., К. С. Ж. и Захарин С. А. иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността за установяване на правото на собственост на ищците и за осъждане на ответниците да предадат на ищците следния недвижими имот: поземлен имот с идентификатор 12084.2700.706 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-40 от 20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, със графична площ от 1003 кв.м., идентичен с парцел IV-190, кв.7 по регулационния план на [населено място] от 1965 г., с уредени сметки по регулация и с имот № 706, попадащ в парцел XI- за озеленяване по регулационния план на [населено място] от 1988 г.
В касационната жалба на В. Л. Б. се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена от касаторката незадължителна съдебна практика /решение № 160 от 17.02.2004 г. по гр.д.№ 2681 от 2002 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о./ по въпроса: допустимо ли е да бъде постановено решение по ревандикационен иск за имот, който не е идентифициран напълно с официални писмени и графични документи в процеса, а е идентифициран по описания на заинтересованата страна ? Освен това, се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по въпроса: къде е отишъл и какво е станало с имота на ответниците, който те владеят непрекъснато от 1935 г. ?
В касационната жалба на Л. Г. Босилков се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена от касатора задължителна съдебна практика /ППВС № 4 от 15.03.1978 г. по гр.д.№ 6 от 1977 г./ по въпроса: налице ли е забрана по силата на чл.29, ал.1, т.4 ЗСГ във връзка с чл.15, ал.1 ЗСГ /отм./ да се придобива по давност незастроен недвижим имот, който е урегулиран ? Освен това, касаторът счита, че произнасянето на ВКС по този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмени отговори от 19.07.2016 г. ответниците по жалбите В. П. М. и К. П. Т. оспорват жалбите. Молят решението на Софийския градски съд да не бъде допускано до касационно обжалване.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационните жалби са подадени от легитимирани лица /ответник и трето лице- помагач на ответник по делото/ и в срока по чл.283 ГПК /жалбоподателите са били уведомени за обжалваното решение съответно на 08.04.2016 г. и на 22.04.2016 г., а касационните жалби са подадени съответно на 05.05.2016 г. и на 20.05.2016 г./.
За да постанови решението си за оставяне в сила на първоинстанционното решение, с което е уважен предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че са доказани трите предпоставки за уважаване на този иск: ищците са собственици на процесния имот на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 79 от 04.11.1967 г., ответниците владеят този имот и нямат основание за това владение /тъй като от 1973 г. до 1990 г. е била налице забрана за придобиването на този имот по давност съгласно чл.29 от ЗСГ /отм./, към 1991 г., когато в полза на праводателите на ответниците е бил издаден констативния нотариален акт по давност № 6 от 20.11.2011 г., ищците все още са били собственици на този имот/. По отношение на идентичността между претендирания и притежавания от ищците имот съдът е приел, че от заключението на приетите по делото експертизи безспорно е установено, че описаният в нотариалния акт за дарение на ищците имот /парцел IV-190, кв.7 по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № 171 от 12.04.1965 г., с уредени сметки по регулация/ е идентичен понастоящем с поземлен имот с идентификатор 12084.2700.706 по кадастралната карта на [населено място], [населено място], одобрена със заповед № РД-18-40 от 20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, със графична площ от 1003 кв.м. и с имот № 706, попадащ в парцел XI- за озеленяване по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № РД-50-09-332 от 16.09.1988 г.
Предвид на тези мотиви на съда в обжалваното решение, поставените от касаторката В. Б. въпроси не са такива по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, защото не са обусловили изводите на съда в обжалваното решение:
1. Първият въпрос /допустимо ли е да бъде постановено решение по ревандикационен иск за имот, който не е идентифициран напълно с официални писмени и графични документи в процеса, а е идентифициран по описания на заинтересованата страна/ не е относим по делото, по което съдът е приел, че процесният имот е надлежно идентифициран с писмени и графични документи /нотариални актове, заповед за отчуждаване, оценъчни протоколи, скици, заключения на вещи лица/, а не само по описание на ищците.
2. Вторият поставен въпрос /къде е отишъл и какво е станало с имота на ответниците, който те владеят непрекъснато от 1935 г./ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е свързан с приложението или тълкуването на правна норма, а с преценка на доказателствата по конкретното дело. Освен това, този въпрос не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Съдът въобще не се е произнасял, а и не е следвало да се произнася по този въпрос, тъй като предмет на делото по предявения ревандикационен иск е дали ищците са собственици на описания в исковата молба имот, а не на кой имот са собственици ответниците по делото и къде се намира този техен имот.
Поради гореизложеното и тъй като касаторката не е поставила други правни въпроси, с оглед приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС само на това основание жалбата на В. Б. не следва да се допуска до касационно разглеждане.
Няма основания за допускане до касационно разглеждане и на жалбата на третото лице- помагач Л. Босилков: По поставения от него правен въпрос /налице ли е забрана по силата на чл.29, ал.1, т.4 ЗСГ във връзка с чл.15, ал.1 ЗСГ /отм./ да се придобива по давност незастроен недвижим имот, който е урегулиран/ няма неяснота в правната уредба, която да се нуждае от тълкуване. Напротив, разпоредбата на чл.29, ал.1 от Закона за собствеността на гражданите /отм./ е напълно ясна по този въпрос. Тя въвежда забрана за придобиване по давност на определени недвижими имоти: имоти, за които се е прилагал ЗРПВПВННИ, ако давността не е изтекла до влизането му в сила /т.1/; имоти, владението върху които е придобито въз основа на предварителен договор, който не може да бъде обявен за окончателен съгласно предходния член /т.2/; имоти, владяни от нежители на населените места, за които се прилага чл.30 /т.3/ и имоти, чието придобиване по давност се използва за заобикаляне на законни разпоредби, които не допускат придобиването на тези имоти или на вещното право върху тях чрез други правни способи /т.4/. Тази разпоредба не прави разграничение между застроени и незастроени недвижими имоти. С оглед останалите разпоредби на ЗСГ /отм./ няма съмнение, че предвидената в чл.29 ЗСГ /отм./ забрана за придобиване по давност се отнася и за незастроени недвижими имоти в границите на населените места, за които се е прилагал ЗСГ /отм./. В този смисъл е и непротиворечивата съдебна практика- например т.6 от ППВС № 4 от 15.03.1978 г. по гр.д.№ 6 от 1977 г., ТР № 16 от 11.03.1977 г. по гр.д.№ 86 от 1976 г., решение № 1843 от 10.05.1983 г. по гр.д.№ 298 от 1983 г. на ВС, Първо г.о. и др.
Не е налице противоречие по този въпрос с посоченото от третото лице- помагач ППВС № 4 от 15.03.1978 г. по гр.д.№ 6 от 1977 г. Никъде в това ППВС не е прието, че ограниченията по чл.29 ЗСГ /отм./ се отнасят само до придобиването по давност на жилищни имоти, но не и до придобиването по давност на незастроени недвижими имоти.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2731 от 05.04.2016 г. по в.гр.д.№ 8729 от 2012 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-а въззивен състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.