О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
гр. София, 30.03.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на втори февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1482 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Т. срещу решение №16 975/2013 г. на СГС, ГО. С обжалваното решение е потвърдено решение от 30.07.2013 г. по гр.д.№56 103/2012 г. на СРС, ГО, 47 с-в, с което е признато за установено на основание чл.422 от ГПК, че Д. И. Т. дължи на Институт по физиология на растенията и генетика при Б., сумата от 14 138.48 лв., главница по запис на заповед от 06.07.2011 г., ведно със законната лихва от 16.02.2012 г. до окончателното изплащане и Д. И. Т. е осъден да заплати направените пред първоинстанционния съд разноски, като въззивният съд е разпределил отговорността за разноските, направени пред него и в заповедното производство.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Поддържа се, че въззивният съд не е обсъдил наведените твърдения за липса на каузално правоотношение между страните или евентуално за погасяването му поради прихващане на насрещни задължения, като е постановил решението си само въз основа на формалната изрядност на менителничния ефект.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които с оглед твърдения за решаването им в противоречие със задължителна практика на ВКС – тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: 1. При пълна липса на каузални правоотношения между издателя на менителничния ефект и поемателя, какви възражения следва да се изложат пред решаващия съд, за да се отхвърли иска по чл.422 от ГПК. 2. Следва ли да се приеме, че изявлението на ответника по иска по чл.422 от ГПК за пълна липса на каквито и да е било каузални правоотношения между страните, е въвеждане на твърдения или възражения за наличие на каузални правоотношения. 3. Изразът „наличие на правоотношение”, използван от ВКС в ТР №4/2013 г. включва ли в себе си и липса на наличие на правоотношение при твърдения от ответника по иска по чл.422 от ГПК. 4. При наличие на оспорване на „наличие на правоотношение” на кого следва да се възложи доказателствената тежест за доказване на изрядността на менителничния ефект, включително по отношение на автентичността му.
Ответникът по касация Институт по физиология на растенията и генетика при Б. заявява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че издаденият от ответника Д. И. Т. в полза на ищеца Институт по физиология на растенията и генетика при Б. запис на заповед, платим на определен ден, съдържащ наименованието „запис на заповед” в заглавието и съдържанието си, а така също и безусловно обещание да се заплати определена парична сума, е редовен от външна страна документ, породил валидно менителнично задължение. Съобразил е, че в срока по чл.131 от ГПК, ответникът е направил единствено общо оспорване на претендираното вземане, като с оглед липсата на въведени от последния твърдения за наличие на каузално правоотношение, а така също и на противопоставяне на абсолютни и/или релативни възражения, е достигнал до извод, че ищецът не е бил длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникване и съществуване на вземане по каузално правоотношение между него и длъжника издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. В този смисъл е намерил за неоснователно оплакването във въззивната жалба на ответника, че исковата молба е била нередовна и е посочил, че преценката за съществуването на спорното вземане е обусловена само от формалната действителност на менителничния ефект.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Формулираните от касатора въпроси /извън частта им, съдържаща искане за оказване на правно съдействие във връзка с подходящия вид защита, която ответникът по иск по чл.422, вр. чл.417, т.9 от ГПК следва да предприеме и искане за тълкуване на постановено от ОСГТК на ВКС тълкувателно решение, в която част поставените въпроси не съставляват конкретни въпроси на материалното и/или процесуалното право/, свеждащи се до въпроса: длъжен ли е въззивният съд да вземе предвид възраженията на ответника, че между него като издател на записа на заповед и ищеца-поемател не са съществували каквито и да е било правоотношения и следва ли в този случай ищецът да твърди и да докаже наличието на конкретно каузално правоотношение /послужило като причина, заради която е издаден записа на заповед/ и съдържанието му, са решени изцяло в съответствие с константната и задължителна практика на ВКС, обективирана включително и в т.17 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно визираната практика при твърдение на ответника, че липсват каузални правоотношения между страните, които да са послужили като причина, заради която е издаден записа на заповед, той следва да изложи конкретна житейска причина, поради която е подписал записа на заповед, респективно да наведе твърдения за обстоятелствата, при които е подписан записът на заповед. Липсата на посочването им, се приравнява на общо оспорване и липса на възражение, тъй като добросъвестното упражняване на процесуалните права изисква едно възражение да бъде основано с твърдения за конкретно осъществени факти, поради което и при липса на правно релевантно възражение от ответника, за ищеца не е възникнало задължение да сочи наличие на каузално правоотношение, респективно да доказва какво е било съдържанието му.
В случая ответникът не е навел конкретни факти за причината, поради която е подписал записа на заповед и обстоятелствата, при които го е направил /доколкото изобщо може да се приеме, че твърденията на ответника, че към настоящия момент няма задължения към ищеца, са такива за липса на каузално правоотношение, послужило като причина за издаване на менителничния ефект/, поради и което въззивният съд е приел, че е налице общо оспорване на претендираното вземане и в съответствие с т.17 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е достигнал до извод, че ищецът не е бил длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникване и съществуване на вземане по каузално правоотношение между него и длъжника издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, а преценката за съществуването на спорното вземане е обусловена само от формалната действителност на менителничния ефект.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №16 975/2013 г. на СГС, ГО.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.