О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
гр. София, 31.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 4516 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Л. С. против решение № 6026 от 15.07.2016 г. по в.гр.д. № 5134/2016 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-Г въззивен състав, с което е отменено решение от 17.07.2015 г. по гр.д. № 20262/2013 г. на Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 26 състав, в частите за отхвърляне на предявените от Г. Х. С. от [населено място] срещу М. Л. С. от [населено място], искове за заплащане на сума над размера от 702.50 лева до 2 650 лева за заплащане на лечение на Н. И. С. по договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 29.04.1996 г., сключен във формата на нотариален акт № 189, том І, дело № 279/1996 г. на РС-Петрич, за заплащане на 425 лева разноски за ремонт на покрива на къща през 2009 г. и 250 лева разноски за възстановяване на дворно място и изграждане на веранда през 2010 г. в съсобствено на страните дворно място, съставляващо парцел ІІІ, кв. 23 в [населено място], и втори етаж от къща в дворното място, постановено е друго решение за осъждане на М. Л. С. да заплати на Г. Х. С. от [населено място] още 1947.50 лева за лечението на Н. И. С. по договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 29.04.1996 г., сключен с формата на нотариален акт № 189, том І, дело № 279/1996г. на РС-Петрич, 425 лева разноски за ремонт на покрива на къща през 2009 г. и 250 лева разноски за възстановяване на дворно място и изграждане на веранда през 2010 г. в съсобствено на страните дворно място, съставляващо парцел ІІІ, кв. 23 в [населено място], и втори етаж от къща, построена в дворното място. Първоинстанционното решение за осъждане на М. Л. С. да заплати 702,50 лв. за лечение на Н. И. С. е потвърдено.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано, неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл.280, ал. 1 т. 3 от ГПК, без обаче да формулира конкретни въпроси, като излага само оплакванията си за необоснованост на решението и необсъждане на доводите във въззивната жалба.
Ответникът по жалбата Г. Х. С. смята, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество.
Съставът на ВКС констатира, че цената на иска за заплащане на ремонтите и подобренията през 2009 г. е 1 700 лв., а за тези, извършени през 2009 г.-1 800 лв., поради което в тези части въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2, т.1 от ГПК и касационната жалба срещу тях трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството следва да бъде прекратено. В останалата част, с която Софийският градски съд е потвърдил присъждането на 702,50 лв. и е присъдил още 1947.50 лева за лечението на Н. И. С. по договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 29.04.1996 г., сключен с формата на нотариален акт № 189, том І, дело № 279/1996г. на РС-Петрич, цената на иска е 5 200 лв., поради което касационната жалба е допустима. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване в тази част Върховният касационен съд намира следното:
По силата на договор от 29.04.1996 г., сключен във формата на нотариален акт № 189, том І, дело № 279/1996г. на РС-Петрич, ищецът Г. С. е поел заедно със своята сестра задължение за издръжка и гледане на Н. С., срещу което е придобил недвижим имот по време на брака си с ответницата М. С.. В исковата молба ищецът е заявил, че във връзка с онкологичното заболяване на прехвърлителката Н. С. е изразходвал 10 500 лв., като е поискал от своята бивша съпруга М. С. половината от тази сума. Въззивният съд е приел за установено по делото посредством съдебно-медицинската експертиза, че ищецът действително е изразходвал сумата от 10 500 лв. за лечението на Н. С., но половината от тази сума се дължи от другия приобретател по договора за издръжка и гледане. От останалата една втора част/ 5250 лв./ бившата съпруга дължи половината-2625 лв., която въззивният съд е присъдил. Според въззивния съд нейната отговорност за тази сума произтича от неоснователното и обогатяване, тъй като съпругът и е направил разноски, за да предотврати развалянето на договора за издръжка и гледане, а тя на свой ред е придобила съсобственост върху имота, спестявайки си тези разходи.
Във връзка с тези мотиви на съда, подкрепени от цитирана в решението практика на ВКС, касаторът не е формулирал никакъв правен въпрос, който да е от значение за изхода на конкретното дело. В изложението се съдържат само оплаквания за необоснованост на решението и необсъждане на доводите във въззивната жалба. Тези евентуални пороци на решението са основания за касационно обжалване, а не за допускането му и затова не могат да бъдат обсъждани преди това. Касаторът се е задоволил да се позове на съдебно решение, с което е отхвърлен искът на Г. С. срещу другия преобретател за същите разноски. Това решение няма сила на присъдено нещо спрямо касатора, поради което решението на Софийския градски съд е допустимо и не подлежи на служебен контрол. Липсата на ясно формулирани въпроси е пречка касационното обжалване да бъде допуснато по искане на касатора. Посочването на правен въпрос представлява общо основание за допускане на касационното обжалване и дава възможност на касационния съд да упражни правомощието си за селектиране на касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Затова липсата на формулиран въпрос е достатъчна причина за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол/ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд в частите, с които съдът се е произнесъл по иска на Г. С. срещу М. С. за заплащане на 5 200 лв. разноски за лечението на Н. И. С. по договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 29.04.1996 г., сключен във формата на нотариален акт № 189, том І, дело № 279/1996г. на РС-Петрич, не следва да се допуска.
Разноски на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат поради липса на данни за тяхното извършване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. Л. С. от [населено място] против решение № 6026 от 15.07.2016 г. по в.гр.д. № 5134/2016 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-Г въззивен състав, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО е отменено решение от 17.07.2015 г. по гр.д. № 20262/2013 г. на Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 26 състав, за отхвърляне на исковете за заплащане на 425 лева разноски за ремонт на покрива на къща през 2009 г. и 250 лева разноски за възстановяване на дворно място и изграждане на веранда през 2010 г. и е постановено друго решение за осъждане на М. Л. С. да заплати на Г. Х. С. 425 лева разноски за ремонт на покрива на къщата през 2009 г. и 250 лева разноски за възстановяване на дворно място и изграждане на веранда през 2010 г. в съсобствен на страните имот – дворно място, съставляващо парцел ІІІ, кв. 23 в [населено място], и втори етаж от къща, построена в дворното място.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО В ТЕЗИ ЧАСТИ.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решението на Софийския градски съд В ЧАСТИТЕ, С КОИТО е отменено решение от 17.07.2015 г. по гр.д. № 20262/2013 г. на Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 26 състав, за отхвърляне на предявения от Г. Х. С. от [населено място] срещу М. Л. С. от [населено място], иск за заплащане на сума над размера от 702.50 лева до размера от 2 650 лева, представляваща вземане за платено задължение за заплащане на лечение на Н. И. С. по договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 29.04.1996 г., сключен във формата на нотариален акт № 189, том І, дело № 279/1996 г. на РС-Петрич, постановено е друго решение, с което е осъдена М. Л. С. от [населено място] да заплати на Г. Х. С. от [населено място] още 1947.50 лева и е потвърдено първоинстанционното решение за осъждането и да заплати 702,50 лв. на същото основание.
Определението в прекратителните части подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването, а в останалите части е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: