7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
[населено място], 05.12.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на втори декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 873/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на всяка от страните против решение № 2428/19.10.2018 г. по т.д.№ 3525/2018 г. на Софийски апелативен съд, както следва :
Касаторът – ищец ЕТ „Конко – Н. К.” обжалва въззивното решение, без да указва конкретно обжалвана от същото част , с което е потвърдено първоинстанционното решение от 28.03.2018 г. по т.д.№ 2004/2016 г. на Софийски градски съд, за уважаване на иска му ,с правно основание чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД, за сумата от 28 000 лева, против ответника „ К.В. Монтажи – 97 „ ЕООД , както и за отмяна на първоинстанционното , в частта по уважения иск, с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД, за сумата от 1525 лева и отхвърлянето му , като неоснователен. Твърди недопустимост на въззивното решение, като постановено по недопустима въззивна жалба – изходяща от неизвестно лице , неносеща подпис на представляващия ответното дружество. В евентуалност поддържа, но не обосновава, неправилност на решението в частта , в която е отхвърлен иска, с правно основани чл.92 ал.1 ЗЗД.
Касаторът – ответник „К.В. Монтажи – 97” ЕООД – обжалва въззивното решение в частта, в която е потвърдено първоинстанционното, за уважаване на иска, с правно основание чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД . Позовава се на неправилно приложение на материалния закон – чл.87 ал.1 ЗЗД , тъй като съдът не е съобразил всички изискуеми предпоставки за валидно упражняване на потестативното право на ищеца за разваляне на договора, конкретно : че кредиторът – ищец и след отпадане на собствената му забава, е следвало да покани длъжника – ответник да изпълни, при това писмено, с предоставяне на подходящ за това срок и във всички случаи към момент, към който изпълнението на възложеното е било възможно, какъвто не е процесния случай. Касаторът оспорва наличието на основание за разваляне на договора при условията на чл.87 ал.2 ЗЗД. Обосновава довод , че забавата на кредитора е била налице до изтичане срока на договора – 11.05.2011 г., поради което и последващото й отпадане е ирелевантно за обосноваване виновното му неизпълнение. В евентуалност е обоснован довод за съществено процесуално нарушение, изразяващо се в недопусната от въззивния съд служебно експертиза, за остойностяване на доставените от ответното дружество части от възложената за доставка и монтаж асансьорна уредба, след като с признанието на ищеца за частично полезно изпълнение се установява основанието за задържане на част от платената от ищеца цена от ответника. В резултат на процесуалния пропуск е нарушена, според страната , нормата на чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД, като е върнато и даденото, за което съществува правно основание за получаването му от ответника.
Всяка от страните оспорва касационната жалба на противната, вкл. обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд , първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим съдебен акт .
Преди произнасяне по основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази, че касационната жалба на ищеца ЕТ „ Конко – Н. К. „ е процесуално недопустима . Доколкото не разграничава конкретна обжалваема част от въззивното решение, касационната жалба в частта, в която със същото е потвърдено първоинстанционното – за уважаване на иска на страната , с правно основание чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД – е недопустима, поради липса на правен интерес , а в частта по отхвърляне на иска по чл.92 ал.1 ЗЗД – на основание чл.280 ал.3 т.1 пр. трето ЗЗД – с оглед цената му, под минимално изискуемия праг за касационна обжалваемост за граждански и търговски дела. Касационната жалба , на това основание, следва да се остави без разглеждане.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване на касатора – ответник, настоящият състав съобрази следното:
Ищецът претендира сума в размер на 28 000 лева, по иск с правно основание чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД, като дължима на отпаднало основание, поради предприето с исковата молба разваляне на сключения с ответника договор за доставка и монтаж на асансьорна уредба, предвид виновното му неизпълнение от последния. Първоначално предявената за връщане сума от 30 000 лева е намалена с 2 000 лева, с признание за частично доставени от ответника части от уредбата – 5 етажни врати и ключалки – което частично изпълнение кредиторът признава за полезно.
Ответникът се позовава на забава на възложителя – ищец , изключваща последиците на собствената му забава, изразяваща се в неоказано съдействие за снабдяване на сградата, в която е подлежала на монтаж възложената асансьорна уредба, с трифазен ток. Твърди, че е доставил 70 – 80 % от частите на асансьорната уредба, както и частичен монтаж с ползване на монофазен ток. Не е конкретизирал обхвата на изпълненото.
За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на иска по чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД , в предявения размер от 28 000 лева, въззивният съд е приел за установена забава на възложителя – ищец , изразяваща се в неоказано съдействие за осигуряване трифазен ток за монтажа на уредбата, но освободило ответника от последиците на собствената му забава само за периода на забава на възложителя – кредитор, съгласно чл.96 ал.1 ЗЗД . Приел е за установено от доказателствата по делото, че след отпадането й – още през 2012 г. – ответното дружество е било канено многократно да довърши изпълнението си, което не е сторено, поради което и за периода след 2012 г. ответникът е в забава по причина , за която отговаря и същата е продължила до фактическото изпълнение на възложеното от трето за спора лице, не по възлагане от ищеца, а от етажните собственици в сградата, за която е договорена асансьорната уредба. Съдът е приел за недоказано от ответника изпълнение в обема на твърдените 70 – 80 % / доставка на части от уредбата /, но че дори да би било доказано, неизпълнената част не може да се приеме за незначителна, с оглед интереса на възложителя, тъй като целта на възложеното е функционираща асансьорна уредба, т.е. монтаж, какъвто не е изпълнен от ответника . Предвид това не е налице основание да се приемат за ненастъпили последици на развалянето, предприето с исковата молба , на основание чл.87 ал.4 ЗЗД . Въззивният съд, аналогично на първоинстанционния , е коментирал предпоставки на развалянето на договора в хипотезата на чл.87 ал.1 ЗЗД, респ. непредложеното от ответника изпълнение в хода на производството, приемайки че пълно завършване и въвеждане в експлоатация на асансьорната уредба от трето за спора лице е доказано през м. април 2016 г., т.е. в хода на производството, инициирано с искова молба от 24.03.2016 г..
В изложението по чл.280 ГПК касаторът – ответник формулира следните въпроси : 1/ Кредиторът, който е изпаднал в забава , за оказване на дължимо по договора съдействие за изпълнение задълженията на длъжника, разполага ли с право да развали договора по чл.87 ЗЗД , поради неизпълнението му от длъжника, ако след отпадане на собствената му забава не е уведомил длъжника за това и не го е поканил да изпълни в нов подходящ срок преди да предприеме разваляне ? ; 2/ Валидно ли е изявлението за разваляне на договора, направено едновременно с връчване на исковата молба за връщане на даденото, ако до момента на подаването й ищецът не е отправил до длъжника писмена покана, с подходящ срок за изпълнение на задълженията на последния по договора и към момента на подаване на исковата молба изпълнението вече не е фактически възможно, съответно длъжникът не може да предложи изпълнение в хода на процеса не по своя вина ? ; 3/ При наличие на писмен договор между страните, поканата за изпълнение с предупреждение за разваляне на договора следва ли да бъде отправена в писмена форма ? – трите въпроса обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с ППВС № 3/29.03.1973 г. по гр.д.№ 2/1973 г. – т.3 , както и с решения по т.д.№ 1133/2011 г. на І т.о., т.д.№ 3723/2013 г.о., т.д.№ 60/2010 г. и т.д.№ 116/ 2011 г. на ІІ т.о. , гр.д.№ 6836/2013 г. на ІІІ г.о. на ВКС. По вторият въпрос се поддържа и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради липса на отговор в съдебната практика допустимо ли е разваляне на договор с исковата молба, когато към момента на подаването й изпълнението на ответника е невъзможно. 4/ При установено частично изпълнение на длъжника следва ли да се установи от съда неговата парична равностойност и подлежи ли тази стойност на връщане по чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД след разваляне на договора ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с решения по гр.д.№ 6458/2013 г. на ІV г.о., по гр.д.№ 920/2009 г. на ІV г.о. и с решение № 13/07.03.2012 г. / непосочен номер на дело / на ІІ т.о. на ВКС – съдебните актове не са приложени; 5/ Длъжен ли е въззивният съд при направено в жалбата оплакване, за извършени процесуални нарушения и за неизясняване на делото от фактическа страна, да назначи експертиза, за определяне на стойността на приетото частично изпълнение, при прилагане чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД ? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза, с т.3 на ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното решение, поради допуснато от съда тълкуване на чл.87 ал.1 ЗЗД contra legem : разваляне на договора без предоставена на длъжника възможност да изпълни, макар със забава , както и връщане на кредитора на паричната равностойност на изпълнена от длъжника част от договора.
Първият от въпросите се свежда до поддържаната от него необходимост кредиторът, изпаднал в забава по смисъла на чл.96 ал.1 ЗЗД, да уведоми длъжника за отпадането й, т.е. за възможността му да престира, предходно на предприето разваляне на договора по реда на чл.87 ал.1 ЗЗД . Вторият от въпросите се основава на твърдението на ответника, че към момента на подаване на исковата молба изпълнението му е било вече невъзможно, поради монтиране на възложената му асансьорна уредба от трето лице, респ. че разваляне на договора е било невъзможно,поради обективна невъзможност да се предостави на длъжника подходящ срок за изпълнение.И двата въпроса не удовлетворяват изискването за правни, тъй като са в несъответствие с приетата от съда фактическа обстановка. Съдът не е отрекъл необходимост от уведомяване на длъжника за предоставено му от кредитора съдействие да изпълни и коментирал доказателства за многократно такова уведомяване, предходно на исковата молба , с която е предприето развалянето на договора. Това предходно уведомяване , обаче, съдът е разграничил от поканата за изпълнение , с предупреждение за разваляне при неизпълнение, по чл. 87 ал.1 пр. първо ЗЗД, като само за последното е изискуема писмената форма по чл. 87 ал.1 пр. второ ЗЗД. Съдът е приел за установено от доказателствата, че изпълнението от трето за спора лице е осъществено след подаване на исковата молба, в хода на производството – м. април 2016 г. , поради което е отрекъл твърдяната от ответника невъзможност да изпълни към момента на подаване на исковата молба. Дори да би била налице невъзможност, въпросът е непрецизно формулиран, ирелевирайки причината за тази невъзможност и отговорността на ответника за това / нещо повече – необосновано въвежда като предпоставка безвиновна невъзможност за изпълнение на ответника / в който смисъл би била относима преценка за предпоставките за разваляне по реда на чл.87 ал.2 ЗЗД. Поради необосноваване на общия е излишен коментар на допълнителния селективен критерий в поддържаните хипотези .
Третият от въпросите също не удовлетворява общия селективен критерий, тъй като въззивният съд не е отрекъл необходимостта от писмена покана за изпълнение, с предупреждение за разваляне , съгласно чл.87 ал.1 пр. второ ЗЗД, която писмена форма е удовлетворена чрез отправянето му с исковата молба, в който смисъл е и цитираната съдебна практика. Касаторът и тук не разграничава поканата за изпълнение, отправена от възложителя, след преодоляване на собствената му забава, която въззивният съд е приел за допустима и в устна форма , от поканата за изпълнение с предупреждение за разваляне, съгласно чл.87 ал.1 ЗЗД, каквато съставлява исковата молба. Въззивното решение не е в противоречие с цитираната в обосноваване на допълнителния селективен критерий съдебна практика .
С въззивната жалба ответникът се позовава на неуказана му доказателствена тежест, недопуснати му от първоинстанционния съд доказателства с такъв предмет – писмени доказателства и експертиза, както и на неправилно недопусната служебно експертиза, за размера на частично изпълненото. Не е направил доказателствени искания с въззивната жалба. Предвид така установимото, четвъртият и петият въпроси също не удовлетворяват изискването за правни, тъй като ответникът не е противопоставил конкретни твърдения за обхвата на частично изпълненото, извън признанието на ищеца за частично доставени 5 етажни врати и ключалки, нито е оспорил стойността на признатото и прието от ищеца частично изпълнение, в размер от 2 000 лева. Предвид това, първоинстанционният съд не е указвал тежестта за доказване размера на признато от ищеца за прието, като полезно, частично изпълнение, съобразно въведения предмет на спора и с оглед липсата на спор досежно стойността на признатото и съобразено при предявяване на иска частично изпълнение с твърдяното от ищеца съдържание – доставка на пет врати и ключалки Дори да се приемат за удовлетворяващи общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, въпросите не са обосновани с допълнителния такъв по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като процесуалните действия на съда не конфронтират с разрешенията в цитираната задължителна практика. Не е налице процесуално нарушение на първоинстанционния съд, от което да може да се обоснове извод ,че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите му изводи, нито доказателствата са били необходими за служебно прилагане на императивна правна норма – т.3 от ТР № 1/2013 г. по тълк.дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Неверни са и твърденията на страната за отправени, но неоснователно оставени без уважение от първоинстанционния съд доказателствени искания, с предмет съдържанието и стойността на частично изпълненото. Искането за експертиза в с.з. от 23.05.2019 г. не е с формулирана конкретна задача, а като провокирано от противоречие в свидетелските показания, които от своя страна са допуснати за установяване забавата на възложителя, като основание за освобождаване на ответника от последиците на собствената му забава, респ. за изпълнението на уредбата от трето за спора лице. Искането за събиране на писмени доказателства от това трето лице съдът частично е оставил без уважение, с определение в с.з. от 14.03.2017 г., поради неконкретизиране на изискваните документи. Впрочем и в отговора на исковата молба същите отново са отнесени към установяване изпълнение на асансьорната уредба от трето за спора лице, момента и причините за това, за което е формулирана от ответника, но недопусната, съдебна експертиза. Тези обстоятелства, обаче, са неотносими към установяване съдържанието и стойността на частично изпълненото от ответника , а служебно установяване на размера съдът не дължи при липса на доказателства по основанието на претенцията / чл. 162 ГПК / .
Не се обосновава и очевидна неправилност на въззивното решение,на основание чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, по твърдените от касатора съображения.Не е извършвано тълкуване на чл.87 ал.1 ЗЗД , а неправилно приложение на нормата не е установимо от мотивите на въззивния акт, видно и от предходно изложеното, във връзка с формулираните конкретни въпроси за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд е разгледал необходимите предпоставки за упражняване потестативното право на разваляне на договора , съгласно чл.87 ЗЗД и постановил решението си в съответствие с принципа за диспозитивното начало, съобразно въведените в спора твърдения и възражения на страните, възпроизведени в мотивите му. Правилността на изводите му въз основа на фактическите констатации предпоставя преценка на настоящата инстанция извън съдържанието на мотивите, което изключва хипотезата на очевидна неправилност.
Касаторът ЕТ „Конко – Н. К.„ претендира възмездяване на разноски във всички инстанции. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК по касационната жалба на страната , за изготвяне и подаване на която е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и съответна държавна такса, искането й не следва да се уважава. Искането за възмездяване на разноски в предходни инстанции е поначало недопустимо, освен като последица от промяна в правния резултат, след допуснато и проведено касационно производство , какъвто не е настоящия случай. Несъответствие на присъдени разноски спрямо резултата в тези производства , страната е следвало да претендира по реда на чл.248 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима, поради липса на правен интерес и на основание чл.280 ал.3 т.1 пр. трето ГПК, касационната жалба на ЕТ „ Конко – Н. К. „ , както и молбата на същата страна за възмездяване на разноски, понесени в предходните съдебни инстанции.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЕТ „ Н. К.”, за възмездяване на понесени разноски за касационна инстанция .
Определението за оставяне касационната жалба без разглеждане подлежи на обжалване в едноседмичен срок от уведомяване на страната, с частна жалба пред друг състав на ВКС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване , по касационната жалба на „ К.В. Монтажи – 97” ЕООД, на решение № 2428/19.10.2018 г. по т.д.№ 3525/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението по чл.288 ГПК не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: