О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
София, 03.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 106 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от З. Ф. С. против решение № 95/17.07.2008г., постановено по гр.д. № 13/2008г. на Силистренски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 160/19.10.2007г., постановено по гр.д. № 385/2005г. на Дуловски РС С последното е отхвърлен иска, предявен от касатора против М. С. Б., Д. А. С., К. П. А., С. С. С., Н. С. В., Т. С. К., М. П. Г. и С. Д. Д. по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ да се признае за установена, че към момента на колективизацията наследодателят на ищеца е бил собственик на нивя от три дка, продадена му от наследодателят на ответниците с н.а. № 168/20.08.1958г. и да се прогласи нищожността на сключения договор за доброволна делба от 30.05.2003г. в частта му за имот 118218, както и да се отмени н.а. № 21/1997г. и решение № 15 от 18.03.1994г.
РС е отхвърлил иска, защото не било установено дали сделката от 20.08.1958г. е преди, или след обобществяване на земите, а с включването им в ТКЗС собствениците не могат да се разпореждат с тях. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като за процесния имот първоначално е било признато правото на възстановяване на собствеността с решение № 80/22.09.1992г., а с решение № 15 от 15.08.1994г. е възстановено и правото на собственост върху конкретен имот в м. “А” № 1* Това решение обаче в последствие е било отменено, като е постановен отказ за възстановяване правото на собственост с решение от 27.01.1997г. с мотив, че липсва документ за покупко-продажба. Тъй като този отказ е влязъл в сила и с него е приключила административната процедура по възстановяване правото на собственост, възивният съд е приел, че ищецът няма правен интерес да предяви иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ Същевременно на ответниците – наследници на продавача по сделката от 1958г. е възстановен същия имот, който е бил и предмет на договор за доброволна делба през 2003г., на който се иска установяване на частична нищожност.
Извлеченият от касационната жалба и изложението към нея основен материално правен въпрос е допустим ли е иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ при влязъл в сила отказ за възстановяване правото на собственост за ищеца, когато същия имот е възстановен на ответниците.
Касаторът обосновава допускането до касация с това, че този съществен материално правен въпрос е разрешен от въззивният съд в противоречие с актуалната практика на ВКС по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ – Р№ 1847/19.12.2001г. по гр.д. № 1583/2001г. на ІV гр.о.
Ответниците по касация не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен материално правен въпрос е съществен, тъй като от разрешаването му зависи допустимостта на предявения иск. Този въпрос е разрешен в противоречие с актуалната практика на ВКС по приложението на чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, която приема, че е достатъчно за имота, предмет на реституция по ЗСПЗЗ да е признато правото на възстановяване поне на едната страна. Допустимостта на този иск се определя от наличието на спор за материалното право на собственост върху конкретен имот към момента на колективизацията му с оглед възстановяване на собствеността върху него. Обстоятелството, че е приключила административната процедура по възстановяване на собствеността пред ПК не е пречка за предявяване на този иск, тъй като въз основа на влязлото в сила решение по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, ПК е длъжна на основание чл. 14, ал.7а да измени решението си относно лицата, на които е възстановена собствеността. Конститутивното действие на решението на ПК се отнася за обособяване обекта на реституция, но то може да се изменя относно субекта на правото на собственост. В този смисъл освен цитираното решение са и Р№1476/29.01.2009г. по гр.д. №650/07г. на ВКС V гр.о., Р№ 395/19.03.2000г. по гр.д. № 1570/00, V гр.о., Р№ 1204/29.12.2008г. ІІ гр.о. Тъй като обжалваното решение противоречи на тези решения на ВКС, съдът намира, че е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 95/17.07.2008г., постановено по гр.д. № 13/2008г. на Силистренски окръжен съд по касационна жалба, подадена от З. Ф. С.
Указва на касатора да внесе държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 25 лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2, във вр. с чл.1 от Тарижа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК и да представи квитанцията по делото.
След внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: