О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 261
София, 29.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 16 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 1759/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Г. Д. Р., Г. Д. Г. и Д. Д. Г. срещу решение от 03.07.2009 г. по гр. д. № 2427/2008 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 03.07.2008 г. по гр. д. № 8621/2007 г. на Варненски районен съд, с което е уважен предявен от Д. Д. , Ж. Д. , тодорка Д. , Н. Д. , Н. Д. , Д. М. Д. и И. П. , всички наследници на Д. Д. Д. срещу касаторите отрицателен иск и е прието за установено, че наследодателят им Д. Г. Д. не е собственик на имот пл. № 7* с площ от 510 кв. м., в м. „М”, в землището на гр. В.. Поддържа се, че решението е необосновано и постановено при неправилно прилагане на закона – § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ.
В изложението е направено позоваване на основанието по чл. 280, ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Твърдението е за произнасяне на съда по съществен материалноправен въпрос дали изграденото в имота съставлява постройка и поражда право на изкупуване на имота в полза на ползувателите, на които е предоставено това право на основание актове по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ.
Ответницата по жалбата намират, че не налице предпоставка за допускане касационна проверка, а по същество, че жалбата е неоснователна, тъй като в имота не е съществувала сграда към 01.03.1991 г., който факт да поражда правото да се трансформира правото на ползване в право на собственост чрез закупуване на имота.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваем интерес на стойност на 1000 лв.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
За да уважи иска съдът е приел за установено от фактическа страна, че в полза на ищците, като наследници на Д. Д. Д. , е признато право на възстановяване на притежаван от него имот, състоящ се от нива от 13 дка, лозе от 4 дка и гора от 4 дка в м. „М”, в землището на гр. В., който се намира в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Част от този имот, заснет с пл. ( протокол № 14 от 14.04.1982 г. на ИК на ОБНС –Варна) на основание ПМС 11 от 1982 г. През 1987-1988 г. в имота е била построена полумасивна постройка на площ от 17 кв. м. и височина от 2.0 -2.20 м. Изпълнена е от фазерни плоскости, прозорец с дървена дограма. Около постройката е направен ивичен монолитен цокъл от тухлени стени с външна мазилка, трайно закрепени за основата на земята. Покривът е едноскатен, изпълнен от греди и фазер, покрит с ламарина. Постройката е електрифицирана, имота е водоснабден с външна чешма. Постройката в този вид е годна за сезонно ползване. В плана от 1997 г. е била нанесена като навес, тъй като е била отворена от едната страна. В този смисъл са и показанията на свидетеля Т, който при посещение на имота преди 5-6 години е видял дървена барака.
След влизане в сила на ЗСПЗЗ ползувателя е провел процедура по изкупуване на имота. На 25.04.1994 г. е определена оценката на имота, която е заплатена на 28.09.1994 г. През 1997 г. е влязъл в сила плана на новообразуваните имоти и с протокол № 21 от 02.03.2005 г. Христов е бил въведен в новообразувания закупен от него имот. На 24.03.2005 г. той се е снабдил с нот. Акт № 1* т. І за собственост на имота въз основа издадена заповед № 1* от 21.12.2004 г. от кмета на община В. и скица. На 25.03.2004 г. е продал имота на Д. Г. Д. , за което е съставен н. а. № 1* т. І.
Въз основа на така установените факти съдът е приел, че постройката в имота към влизане в сила на ЗСПЗЗ не е представлява сграда за сезонно ползване, тъй като не отговаря по строителна конструкция и брой на помещенията на изискванията установени за такива постройки с нормата на чл. 177, ал. 2 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, действала по време на построяването й.
Правните изводи на съда са в съответствие с трайната практика на ВКС.
Не е налице основание по т. 1 на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК тъй като касаторите не сочат на коя задължителна практика на ВКС противоречи разрешението на основния материалноправен въпрос, който е обусловил изхода на спора. Само противоречието със задължителен практика на ВКС е основание по т. 1 на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение. Тя включва решенията на ОСГК постановени при действието на ЗСВ и постановленията и тълкувателните решения на Пленума на ВС на РБ постановени при действието на ЗУС. В този смисъл е и разрешението дадено с т. 1 на ТР на ОСГК –ТК № 1 от 19.02 2010 г. по тълк. Д. № 1/2009 г.
Не е налице и основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като разглеждания случай не съдържа специфики, разрешаването на които да са от значение за точното прилагане на закона или биха допринесли за развитието на правото. По въпроса за това коя постройка има статут на сграда и поражда право на изкупуване на терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, ВКС е формирал трайна и последователна практика, в която безпротиворечиво приема, че постройката следва да отговаря на изискванията за сезонна постройка, с изпълнени в нея брой помещения съгласно нормата на чл. 177, ал. 2 от цитираната по-горе наредба. По делото не е установено постройката да отговаря на тези характеристики, поради което и съгласно § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ тя не е сграда по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.07.2009 г. по гр. д. № 2427/2008 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: