О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
София, 10.03. 2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на пети март, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 3899 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. А. А. от гр. М., чрез пълномощника й -адв. В. Т. срещу въззивно решение № 79 от 24.04.2008 год. по гр.д. № 538/2007 год. на В. окръжен съд, с което е уважен предявеният от Т. А. М. срещу Л. А. А. установителен иск за собственост по чл.97, ал.1 ГПК /отм./.
Ответникът по касационната жалба Т. А. М. от гр. В. не е подал писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Касационното обжалване не следва да се допусне поради следното:
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявеният от Т. М. установителен иск за собственост по чл.97, ал.1 ГПК /отм./, като е признал за установено по отношение на жалбоподателката, че наследниците на М. Т. Н. са собственици на ливада от 7.736 дка, находяща се в землището на с. Г. лом, м. “Г”, съставлаваща имот № 2* по картата на землището на с. Г. лом, обл. Видин.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката сочи като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Счита, че въззивния съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Същественият процесуалноправен въпрос касае процесуалната легитимация на ищеца, като твърденията са, че не може да предяви самостоятелен установителен иск, тъй като останалите сънаследници са негови необходими другари. Поддържа се, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС изразена в решение № 385 от 15.12.2005 г. по гр.д. № 464/2005 г. на ВКС, 5 чл. състав; решение № 3* от 29.01.1972 г. по гр.д. № 209/1970 г. на ВС, І г.о. и ТР №1/1997 г. по гр.д. № 11/1997 г. на ОСГК, ВКС.
Посочената практика касае участието на необходимия и задължителен другар, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на процеса. Постоянната практика на ВКС, включително и в посочените решения по този въпрос е, че при задължително необходимо другарство участието на другарите е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на процеса, за която съдът е длъжен да следи служебно. В случая съдът е бил сезиран с установителен иск за собственост от един от наследниците на М. Н. При предявяване на установителен иск за собственост на сънаследствен имот наследниците се явяват съсобственици в идеални части върху наследствения имот и имат помежду си качеството на обикновени другари, тъй като всеки другар има самостоятелно материално правно положение, т.е. не са необходими другари и съвместното предявяване на иска от всички наследници не е условие за допустимостта на процеса. Поставеният от жалбоподателката въпрос е съществен, но в конкретния случай той не се е отразил върху правилността на решение, поради което следва да се приеме, че няма основание за допускане на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 79 от 24.04.2008 год. по гр.д. № 538/2007 год. на В. окръжен съд по подадената от Л. А. А. от гр. М., чрез пълномощника й -адв. В. Т. касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :