О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
София, 23.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 5066/2008 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Н. Д. Д., И. Д. Т. , Л. Д. П. и П. Т. П. , всички от гр. С., са подали касационна жалба против решението, постановено по гр. д. № 4660/2002 год. на Софийскшия градски съд. С допълнение към касационната жалба, касаторите са изложили основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК и приложили преписи от съдебни решения.
Ответниците М. К. , Л. К. и Д. К. , трите от гр. С., считат жалбата за неоснователна.
След проверка касационният съд установи следното:
Софийският градски съд с въззивно решение от 27. 3. 2008 г. по гр. д. № 4660/2002 г. е допуснал да се извърши делба на апартамент в гр. С., конкретно описанq на девет дяла, от които по три дяла за Н. Д. и Л. П. , поотделно за всяка от двете, и по един дял за М. , Л. и Д. К. . Съдът е приел, че апартаментът е бил собственост на Д. К. , починала на 26. 2. 2000 г. и придобит по наследство от посочените съделители – дъщерите Н. Д. и Л. П. и внучките М. , Л. и Д. К. – деца на починалия през 1999 г. Петър К. – син на общата наследодателка. Въззивният съд не е уважил възражението на ответниците по иска Д. и П. , че апартаментът е само тяхна собственост, придобит на 25. 6. 1999 г. с нот. акт № 128 на нотариус И. към Софийския районен съд, с който Д. К. им е продала имота за сумата 56 000 лв.. Съдът е приел договорът за покупко-продажба за нищожен поради липса на съгласие от страна на продавачката, тъй-като при нотариалното удостоверяване на сделката, продавачката К. е представлявана от пълномощник – адвокат К, но последната не е имала представителна власт и не е действала от името на продавачката. Този извод е съобразен с безспорно установеният факт, че пълномощното от 15. 6. 1999 г., с което Д. К. е упълномощила адвокат К да извърши продажбата, не отговаря на изискванията на чл. 479 ГПК, т. е. не съдържа валидно нотариално удостоверяване на подписа на К. , съгласно чл. 472 ГПК. Съдът е взел предвид приетите по делото заключения на медицински експертизи и свидетелски показания, че К. не е могла да се изразява чрез говор, а е общувала чрез писмени бележки и жестове, т.е. е била „няма” по смисъла на чл. 479 ал. 1 ГПК, която разпоредба е изисквала, К. собственоръчно да напише в документа за упълномощаването, че го е прочела и е съгласна с него.
Касаторите изтъкват като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, че е налице произнасяне от въззивния съд по съществен правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона. Приложените към касационната жалба и изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, решения на други съдебни състави, не потвърждават твърдението за противоречива съдебна практика. Напротив, в тези решения изрично е посочено, че предвидената в чл. 472 ГПК нищожност на нотариалните действия е безусловна и не подлежи на тълкуване с оглед особеностите на отделните случаи. Въззивният съд е приложил точно закона, като се е съобразил с нормативните изисквания за валидност на нотариалното удостоверяване.
Не са налице основания за допускане на касация по чл. 290, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 27. 03. 2008 г. по гр. д. № 4660/2002 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: